Луд на шарено се радва :: Инсмутска идилия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2014 14:35 - Инсмутска идилия

Автор: mglishev Категория: Поезия

Прочетен: 1311 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2014 14:55

десетки нощи дъжд говорят с твоя глас и все едно че с теб сами оставаме затворени във хан край брода на река (не ще я пресечем щом все вали вали) уютно е така със твоя капещ глас но той повтаря пак смутено някак си че толкова вода ще стане океан а в него има зли сирени с нрав жесток (и мисля че една познавам май от тях със глас от юлски дъжд) добре не се сърди съвсем не си от тях но може би грешиш сирените не са кошмарни същества напротив даже знам че край сицилия самотен филолог пленила с гръцка реч с дорийски диалект лигея (дъщеря на морско божество) ухаеща на сол и йод и дънна тлен та зло той не видял напротив влюбил се и седмици наред прегръщал я щастлив засмивал се щом тя говорела за град на дъното прастар със зъби късала от живи риби плът а канела след туй на път любимия към дъното та сам да види чудеса и морския народ (с опашки не с крака) пасажи весели сирени и със тях от много времена моряци в златен плен блажени мъртъвци танцуват сред корал в подводни домове и яздят кракен стар (но питомен и тих) прислужва им омар пируват с хладна кръв и слушат сладък звук дорийския език в сиренини уста (зад тънки устни скрит акулският им зъб) така че се не бой от морските жени в тях няма нищо зло я чакай та нали и ти от морски град дошла си тук при мен да слушаме дъжда със твоя капещ глас (на гръцки ли сега засмя се дух красив)

Нагоре