„Защо ли бръщолевя за сражения...“  рамото ти е с цвета на затворените искрящи очи  те пък са шумът на студения дъжд зад щорите  щорите са все още спомен от лятото  лятото е дишането ти и дума полупроизнесена  (слаб електрически импулс от някакъв сън)  думата е ярко листо от дърветата в двора  хванало се като с нокти за своя клон  някои листа така си и остават чак до следващата пролет  и виждат как до тях расте новото зелено  клонът съм аз заслушан в звука на дъжда и съня