Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2016 08:48 - Двамата
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 2869 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 14.08.2017 13:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Двамата богове Quod Christus cum Hinieldo?   Знам, че това е неприемливо, но си представям Один и Христос, седнали един до друг в общ дворец, под един покрив. Всеки има своите синкретизми и ще си позволя да изложа своя. За оправдание ще отбележа, че не взимам желаното за истина, просто го споменавам като каквото е – въображаема картина. Това може би трябваше да бъде стихотворение, но не зная как да го напиша, затова ще си остане така.  Пред Один и Христа са последователите им, които поне сега не се гледат изпод вежди, а седят на общ пир. Двамата са еднакво високи, всъщност поне една глава над обикновен човешки ръст. Подходящо е, че Один е Ямнхар (еднакво висок) с Христа, Който е Хар (висок). Понякога поглеждат един към друг и тогава Один пръв отклонява поглед.  Христос е по-младият от двамата, мой връстник, трийсетинагодишен, с леко матов цвят на лицето и ръцете, с тъмнокафяви очи, чернокос или тъмнокестеняв, леко къдрав – досущ асирийски княз, но с по-скоро меланхолично, а не надменно изражение. Носи хубава дълга риза, хваната с тънка връв на кръста и захабени от път сандали. На престола Му е подпряна овчарска гега, в краката Му са легнали прочутите лъв и агне. На дланите и стъпалата Му личат раните и може би някои от гостите на трапезата виждат светлина, струяща от тях. Той има високо чело с незаздравели белези, тънък прав нос, малка уста, къса брада и мустаци. В скута Му е тръненият венец. Пие вино и говори малко, а тогава всички млъкват, за Го чуят.  Один е по-възрастен, може би петдесетинагодишен и има по-широки рамене от Христа. Бил е светлокестеняв, но повечето от косата му е побеляла рано. Лицето му някога е било бледо, но сега е потъмняло от вятър, сняг и слънце. Едноок е и единственото му око, дясното, е много бледосиньо, почти прозрачно. Брадата и косата му са гъсти и объркани. Лицето му е в бръчки и си личи, че той може лесно да се разсмее и лесно да се разгневи. На трона му е подпряно копие и за разлика от Христа е облечен скъпо – носи ботуши, дълъг панталон, раирана туника и ризница върху нея, на облегалката до лявата му ръка е преметната червена наметка и има блестяща огърлица, гривни и пръстени. В краката му се търкаля шлем, а до него са легнали вълк и елен. Той също пие вино, а когато говори, го прави в мъчни за разбиране стихове, над които слушащите мислят дълго. 


 
Двамата    Знам, че е неприемливо, но си ги представям, седнали един до друг в общ дворец, под един покрив. За свое оправдание ще отбележа, че не взимам желаното за истина, просто го споменавам като каквото е – въображаема картина. Това трябваше да бъде стихотворение, но ще си остане така.  Пред двамата са последователите им, които поне сега не се гледат изпод вежди, а седят на общ пир. Двамата са еднакво високи, всъщност поне една глава над обикновен човешки ръст. Подходящо е, че единият е Ямнхар (еднакво висок) с другия, който е Хар (висок). Понякога поглеждат един към друг и тогава по-възрастният пръв отклонява поглед.  По-младият е мой връстник, трийсетинагодишен, с леко матов цвят на лицето и ръцете, с тъмнокафяви очи, чернокос или тъмнокестеняв, леко къдрав – досущ асирийски княз, но с по-скоро меланхолично, а не надменно изражение. Благородството му е овладяно и спокойно, но не и скрито. Носи хубава дълга риза, хваната с тънка връв на кръста и захабени от път сандали. На престола му е подпряна овчарска гега, в краката му са легнали лъвът и агнето. На дланите и стъпалата му личат рани и може би някои от гостите на трапезата виждат светлината, струяща от тях. Той има високо чело с незаздравели белези, тънък прав нос, малка уста, къса брада и мустаци. В скута му е тръненият венец. Пие вино и говори малко, а тогава всички млъкват, за го чуят.  По-възрастният е може би петдесетинагодишен и има по-широки рамене. Бил е светлокестеняв, но повечето от косата му е побеляла рано. Лицето му някога е било бледо, но сега е потъмняло от вятър, сняг и слънце. Едноок е и единственото му око, дясното, е много бледосиньо, почти прозрачно. От другото е останала само яма, толкова черна, че никой не иска да гледа в нея. Брадата и косата му са гъсти и объркани. Лицето му е в бръчки и си личи, че той може лесно да се разсмее и лесно да се разгневи. На трона му е подпряно копие и за разлика от другия е облечен скъпо – носи ботуши, дълъг панталон, раирана туника и ризница върху нея, на облегалката до лявата му ръка е преметната червена наметка и той носи блестяща огърлица, гривни и пръстени. В краката му се търкаля шлем, а до него са легнали два едри, стари вълка. Той също пие вино, а когато говори, го прави в мъчни за разбиране стихове, над които слушащите мислят дълго. 

 
Двамата   Litet-vis maрr. знам не е приемливо но си ги представям  седнали един до друг в общ дворец под един покрив  това е просто картина изскочила от въображението  пред тях са последователите им поне сега те не се гледат изпод вежди а седят на общ пир  двамата са еднакво високи всъщност поне една глава  над обикновения човешки ръст и това е съвсем подходящо  понякога поглеждат един към друг и тогава  по-възрастният пръв отклонява поглед  по-младият е мой връстник трийсетинагодишен  с красиво матов цвят на лицето и дланите  с тъмнокафяви очи чернокос или тъмнокестеняв леко къдрав  досущ асирийски княз но с по-скоро меланхолично а не надменно изражение  благородството му е овладяно и спокойно но не скрито  той носи дълга риза хваната с тънка връв на кръста  и сандалите му са захабени от път на престола му е подпряна овчарска гега в краката му са легнали лъвът и агнето  на дланите и стъпалата му личат рани  и може би някои от гостите на трапезата  виждат светлината струяща от тях  има високо чело с незаздравели белези  тънък прав нос малка уста къса брада и мустаци  в скута му е тръненият венец снет за малко  пие вино и говори тихо а тогава всички млъкват за го чуят  по-възрастният е може би петдесетинагодишен  и има по-широки рамене  бил е светлокестеняв но повечето от косата му е побеляла рано лицето му някога е било бледо но сега е потъмняло  от вятър, сняг и слънце  едноок е и единственото му око дясното  е много бледосиньо, почти прозрачно  от другото е останала само яма толкова черна  че никой не иска да гледа в нея само че съседът му се взира право там брадата и косата на едноокия са гъсти и объркани  лицето му е в бръчки и си личи че той може  лесно да се разсмее и лесно да се разгневи  на трона му е подпряно копие  и за разлика от другия е облечен скъпо  носи ботуши дълъг панталон раирана туника  и ризница върху нея  на облегалката до лявата му ръка има червена наметка  и той носи блестяща огърлица гривни и пръстени  в краката му се търкаля шлем  а до него са легнали два едри стари вълка  той също пие вино а когато говори  го прави в мъчни за разбиране стихове  над които слушащите мислят дълго 



Гласувай:
6



1. syrmaepon - В крайна сметка, няма нищо лошо в ...
03.01.2016 11:18
В крайна сметка, няма нищо лошо в синкретизма, важното е следовниците да не вървят по лъжливи следи, да не си правят твърде големи кумири и да гледат милостиво към чуждия синкретизъм )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624406
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата