семейната книга на рода ван силвенс от добрия град утрехт разказва
че от незапомнени времена по тези места живеело племето на зибелингите
съседи и съюзници с батави белги и фризийци
когато римляните пресекли рейн и навлезли дълбоко в германския лес
тогавашните вождове на зибелингите облекли тоги и се цивилизовали
по време на бунта на юлий цивилис те не взели участие защото учели латински
и така се издигнали на почит станали сенатори и принцове
в римската провинция белгика
на фамилните им олтари най-почитан бил силван богът на зелените гори
а когато рим взел да се клати издигнали даже един местен император
той бил само с локално значение и се казвал силбанак
сякъл монети търгувал не се карал със съседите
и е първият за когото знаем че имал прочутите зелени очи на рода
умрял бързо и навярно не от естествена смърт
(макар че какво по-естествено от отровата и кинжала по време на смутове)
майката на прочутия зигфрид убиеца на дракона била от същото племе
тя се казвала или зиглинда или зиболинда и имала същия зелен цвят на очите
който подлудявал жените мъжете елфите и великаните спящи в надгробните могили
а съпругът й зигмунд бил крал на франките той пък синеок със големи уши
обичал да свири на арфа и най-доброто му решение в живота било
да си вземе такава жена
след тях един силвестър пак от зибелингите станал даже папа и го направили светец
после при фризийското кралство при карл велики
и при нашествията на северните пирати
зибелингите вече се били настанили по градове и замъци като добри занаятчии
следвали си своя път и не давали много ухо на новините от света
(освен дето при кръстоносните походи издигнали замъка зибелин в палестина
и през ренесанса в италия финансирали партията на зибелините)
чак докато по коледа в една от най-охолните години не се родил бъдещият художник
зибо ван силвенс чиято слава надживяла картините му и увенчала историята на рода