веднъж зибо ван силвенс пътуваше по работа от добрия град утрехт за някъде другаде
яздеше весело и си свирукаше защото дъждовете бяха свършили
когато видя на пътя един възрастен мъж да яде хляба си от наковалня
вместо от маса а наблизо ковачница не се виждаше
минхер ван силвенс поздрави човека а онзи погледна и каза
бога ми вие сте самият художник на олтарната картина от катедралата в утрехт
аз съм позасука мустаците си младият майстор  
вземете ме със себе си и ще ви служа вярно каза старецът
ван силвенс беше надменен понякога и тъкмо щеше да попита човека какво може
когато онзи си прибра наковалнята в джоба и нашият майстор усети че тук става нещо голямо
затова не му мисли повече а възкликна добри ми приятелю не те наемам на служба
а направо те осиновявам
                  пък онзи рече харесва ми баща ми да бъде по-млад от мен
стиснаха си ръцете и продължиха заедно разказвайки си небивалици

много по-късно ван силвенс си взе лулата и каперското разрешително
тръгна по море и не се върна в холандия
а неговите синове и дъщери от много любовници в различни градове
си заоспорваха наследството му което хич не беше малко
тогава пред съда на добрия град утрехт излезе старият мъж с наковалнята в джоба и произнесе
господа аз съм най-възрастният син на майстор ван силвенс
и всичко е съвсем законно защото с него си стиснахме ръцете на пътя над желязото и хляба
така че лъвският пай се полага на мен
                     и не се намери кой да възрази на тази проста истина