тази къща наистина съществуваше и не ми се налага да я измислям
зад твърдите ярки листа на чемшира и желязната ограда се криеше малкият двор
в него две черни кучета с дълги муцуни и дълги уши
като перуки на богати господа от друго време
(по-късно мама ми обясни че това са били кокер и шотландски сетер
а аз запомних името гордън и умните очи останаха завинаги в ума ми)
някъде зад тях имаше червена тухлена стена полускрита в бръшлян
и всичко беше такова каквото трябваше да бъде
днес го има само мястото с някаква друга сграда далеч не толкова хубава
но съм сигурен че там живееха много добри хора
не зная дали стари или млади не зная дали са имали деца
но като замижа мога да си представя
хола им мебелите слънцето книгите и дори миризмата на кафе
и мисля че за щастие тук и там още има такива места

топло