Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 17:01 - Видението на кръста
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 650 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 01.02 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(Староанглийска мистична поема, Х в.

Хей! 
Славното видение трябва да разкажа!  
То ми се яви тъкмо посред нощ, 
глас човешки гръмък в отдих е тогава. 
Стори ми се – виждам смайващо Дърво, 
грееше то сякаш горе нависоко. (5) 
Бляскав беше стволът. Бе като светилник, 
обкован със злато. Още скъпоценни 
камъни по него краищата земни 
сочеха – и също рамото му кръстно. 
[Виждаше се ясно пратеникът Божи, 
както от пророци беше той предсказан.] 
Туй не бе бесило на разбойник блуден –   (10) 
духове свещени в туй Дърво се вглеждат. 
Цял свят съзерцава царственото чудо. 
Знак е за победа; аз пък, в грях затънал, 
цял покрит със рани, ствола светъл виждах: 
как той в слава грее, в благодат обилна, (15)
украсен със злато, цял във скъпоценни 
камъни, тъй както Господу приляга. 
Ала и през блясък златен, пак съзирах 
белези от стара битка с враговете 
[влага беше текла някога оттам. 
Дясната страна диря още носи.] 
Скръб тогава сетих, (20) 
славното видение страх у мен събуди. 
[Гледах този грейнал Факел на Съдбата – ] 
цял във благодатни багри. Оросен бе 
ту от кръв, ту камък тя безценен беше. 
Докато лежах там, дълго съзерцавах 
с трепет туй Дърво на нашия Лечител. (25) 
То продума - чух как слова проронва 
стволът най-прославен думи как продумва:   

"Бе преди години. Още си го спомням - 
как посечен бях в края на гората, 
от корен откъснат. Силен враг ме влачи, (30) 
за позор ме дяла прокълнат противник, 
на рамо ме мъкнат мъжете омразни.
На хълм ме изправят,  здраво ме закрепват.
Сетне там съзрях Господа на всички - 
със велика смелост крачеше към мене [и по мен качи Се]. 
Не посмях против Словото Господне (35) 
ни да се огъна, ни да се прекърша, 
нищо че усетих труса на земите.
Можех аз тогава върху враговете
грохотно да рухна, ала устоявах. 
От одежди Воинът сам освободи Се -
Бог бе всемогъщ Той!
Силен и спокоен, стълб позорен яхна. (40) 
Смел бе пред мнозина, тръгнал да спасява
сам рода човешки. 
Сграбчи ме Човекът. Силно се разтърсих, 
[ала не посмях там да се огъна,] 
наземи да падна. Здраво устоявах. 
Кръст аз бях изправен, Царя славен носех, 
Господа небесен. Как да се прекърша? (45) 
Враг заби във мене гвоздеите грозни - [тук стоят следите,] 
раните зловещи. Ала аз не смеех в мъст [да се стоваря]. 
Гавреха се гнусно с Него и със мене.  [И ме кръв накваси -] 
тя отдясно бликна на светото Тяло,
[щом Мъжът сред мъки Своя дух предаде.] 
Тежък бе товарът, що на хълма носех, (50) 
лобната могила. Бога повелител унизен съзирах - 
страшно бе Той разпнат. Сетне падна сянка, 
облаците черни Тялото обвиха там на Господаря, 
блясъка му скриха. Мрак обгърна всичко, 
сводът затъмни се. Всяка твар заплака, (55) 
Царя заоплаква. Бе Христос на Кръста. 
Ала отдалече тръгнаха достойни 
Принца да намерят. Всичко виждах ясно. 
Страдах, скръб усещах, но им Го отстъпих, [на мъжете смели -] 
славата е тяхна. Бога всемогъщи [те оттам отнасят], (60) 
махат Го от място на позорни мъки. 
[Мене ме забравят воините Божи]. 
Сам стоя във кърви, със стрели [ранен съм]. 
Него Го полагат, изнурен; застават
те [откъм главата], 
бдят над Господаря. Той сега [отдъхва], 
Царят наш Всевишен, на война велика [толкова изстрадал]. (65) 
Свод красив от камък вдигнаха за Него [- и това видях го]. 
Сложиха под свода Царя-победител. [Жалба Му изпяха], 
скръбна песента бе във часа вечерен. [Тръгнаха си после] 
със тъга от Царя. Спеше Той, останал [без достойна свита]. 
Жалещи, малцина още постояхме, (70) 
даже и когато гласовете глъхнат 
на бойците Божи. Тялото изстина, 
дом бе изоставен. И тогава някой 
повали ни мигом. Свлякохме се в ужас! 
Сякаш вдън земята щяхме да пропаднем, (75) 
но слуги Господни, Негови другари  [всичко туй разбраха]. 
Те ме украсиха със сребро и злато. 
Ето, вече чу, о, любим човече,  
как одялан бях от злодеи, сетне 
скръб как претърпях. А сега е време (80) 
мен да ме почитат вредом по земята 
люде простосмъртни, както всички твари, 
че съм им Светилник и пред мен се молят. 
Върху мен Син Божи страдаше; затуй съм 
славен под небето. И лекувам всеки [, който ме почита]. (85) 
Някога аз бях сам мъчител страшен, 
мразен бях от смъртни докато не почнах 
Пътя на живота сам да им посочвам - 
на народ словесен, що пред мен се кланя. 
Хей! Мене ме почете Господ-Бог преславен, (90) 
над рода дървесен вечният Владика 
толкоз извиси ме, колкото и свойта 
майчица Мария много над жените 
пак Той сам въздигна. Тъй че заповядвам, 
чуй ме ти, човече, о, любим сред смъртни, (95) 
този сън най-вярно разкажи пред всички, 
в слово им разкрий, че туй Дърво е славно, 
щом е върху него страдал Бог Всевишен 
зарад греховете на рода човешки 
и зарад Адама, в древност съгрешил пръв. (100) 
Смърт понесе той заради греха си [, Господ пък възкръсна,] 
мощ велика има вечният Владика [, за човеци помощ]. 
Сетне Се възнесе Бог към небесата [и отново иде]
към Земята Средна - смъртен род да търси 
във Деня Съдбовен [властникът небесен,] (105)
Той тогаз ще съди - Негово е право - 
всички по заслуги в този свят нетраен, 
както се полага за делата техни.  
И не може никой този Съд да чака 
без да сети трепет, страх в сърце човешко (110) 
заради словата, казани от Бога. 
Пита Той народи: та къде е този, 
що издържа всичко, даже смърт горчива 
зарад своя Господ, както Господ сам 
от Дървото висна. Страх ще ги обземе [, мислили са малко] (115) 
как ще отговарят пред Христа изпитващ. 
Но да се не плашат тези, що в сърцата 
отнапред били са с тоз избран Светилник - 
те чрез туй Дърво Царството ще стигнат - 
праведни души от земята идат (120), 
щом жадуват те с Бога да живеят."   

Пред Дървото с радост паднах във молитва, 
ведър бе умът ми, сам пред него бях 
и малцина други. Крепнеше сърцето, 
прав Път бе посочен и очаквах аз, (125) 
със копнеж изпълнен. Моята надежда 
е в Дървото славно - него все аз диря, 
почит му оказвам повече от всички. 
Тази ревност в мен е силна и на него 
аз се уповавам, то ми е закрила. (130) 
Все натам се връщам. Нямам друг защитник, 
властен стар приятел тука на земята. [Всеки тук е смъртен,]
радостите светски бързо ни напускат. 
Праведните дирят Царя в небесата, 
наш Отец Всевишен. В слава пребивават. (135) 
Аз самият чакам всеки ден да дойде [този час, във който]
святото Дърво, що съзрях прижѝве, 
от живота тленен ще ме призове; и 
към блаженство вечно Път ще ми покаже - 
радост в небесата, де народът Божи (140) 
седнал е в наслада на пира безкраен. 
Там и аз ще седна. И оттам насетне 
в слава ще остана редом със светците
и блажен ще бъда. Нека е другар мой 
Този, Що преди на земята гина,  (145) 
разпнат на Дървото зарад грехове ни. 
Той от тях избавя и живот ни дава -  
дом във небесата. Поднови надежда 
в славата и радост даде на онези, [огън що търпяха]. 
Тъй победа грабна Божият потомък, (150) 
силен бе, не спря, множество избави - 
с рой души се върна в Царството небесно 
мощният Владика. Ангели ликуват, 
също и светците, що на небесата 
са във дълга слава, щом си идва Господ, (155) 
Бог на всички сили в Своята родина.  



Гласувай:
5


Вълнообразно


Предишен постинг

1. dobrodan - Дървото на Живота, г-н Глишев :).
01.02 18:43
Ще си позволя да добавя, че с тюркските руни, които го изобразяват стилизирано, се изписва името на Тенгри-хан, ние имаме варианта IYI.
Върху този символ разпънаха сина Божи, а ние се хванахме на въдицата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8753807
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5674
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата