В палитрата ти има непипвани бои.
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се
стократно.
На сцената излизат
познатите лица,
изпитани надежди и обиди...
Редят се неотклонно
в душата ти неща,
които ти желаеш да си идат...
От утрото до залеза
си в някаква съдба,
обрекла те да нямаш
своя Смисъл.
На чувството за сигурност
си стъпила така,
че волята си вече
пренаписваш...

В палитрата ти – ето -
остават цветове,
които ще изсъхнат
безвъзвратно...
От Бога не случайно
са в твоите ръце!

Но ти ги игнорираш!
Непонятно...

Румяна Бакърджиева 

Чудесно е!

Много е хубаво.Просто, стегнато, мъдро.