В-к „Култура”, брой 43 (2571), 11 декември 2009, стр. 2:

С гранатомет срещу радио

В края на миналия месец говорителят на чешкото разузнаване Ян Шуберт съобщи в ефира на местния телевизионен канал Nova, че през 2000 година иракският диктатор Саддам Хюсеин е наредил на свои агенти да извършат атентат срещу Радио Свободна Европа/Радио Свобода. Тайните служби на Саддам планирали да осъществят нападението срещу сградата на радиото в Прага с гранатомет и автомати „Калашников”. Заговорниците внесли оръжието в Чехия с иракски дипломатически автомобил. Агентите на иракския диктатор наели „офис” за фиктивна фирма в сграда срещу централата на Свободна Европа, за да нападнат от стратегическо място. Главната цел на атентата била емисиите на Радио Свободен Ирак да замлъкнат завинаги. Чешкото разузнаване разкрило заговора и официална Прага няколко пъти отзовавала дипломати.

                Осветляването на подобни информации на разузнавателните служби, още повече – съвсем официално, е доста необичайна практика. Дори и в материалите си за разкритията на Шуберт, журналистите от Свободна Европа изразиха учудване. Ако разкритието на заговора беше обявено публично по времето на Буш, вероятно щеше да има и скептици. Но три години след смъртта на Саддам колебанията около достоверността на сензационната новина от чешката „Служба за безопасност и информация” са ненужни.

                Отвъд спекулациите защо информацията „е издадена толкова рано, а не след десетилетия” (каквато е практиката), за медийните наблюдатели има една много по-важна интрига. Рано захвърлихме всекидневната тръпка да изричаме „забранени” думи срещу несвободата, старомодното усещане за мисия, което преодолява умората и рутината на професионалиста в архива на Свободна Европа и спомените на генерациите преди нас. Вярно е – авантюрата да си радиожурналист от заглушавана станция вече не е актуална история на Стария континент. Но има още много места по света, до които професионалната журналистика достига единствено по радиовълни. Затова и Свободна Европа е феноменална медия и нейната мисия не приключи с падането на Берлинската стена.

                Въпреки противоречивите моменти в историята й, двойните и внедрените агенти, обвиненията в пропаганда. „Дипломатическият” гранатомет връща разговора за свободата десетилетия назад, но това е и най-силният аргумент, че дори и в 2009-а трябва да бъде изслушан от началото до края.

Георги Савчев