Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2011 07:47 - Паметник на растящия с нестареещ чужд воин под дъгоцветно знаме с минарета и кебапчета
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 8737 Коментари: 16 Гласове:
28

Последна промяна: 27.06.2011 22:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
София е чуден град на невероятните съседства. Тук на много места можем да видим магазин за алкохол в непосредствена и изгодна близост до училище. Радваме се на стриптийз-бар точно до Народното събрание и Академията на науките - или по-точно на три стриптийз-бара около статуята на Царя-Освободител, по-известен с любовното название "Коня". И като го споменах, си имаме нещо, което древните римляни не биха сънували и в най-страховитите си кошмари: конна статуя на чужд владетел срещу входа на върховния държавен орган. Все се чудя дали някой ден Александър II няма да влезе и да тегли една кратка, но съдържателна реч от трибуната на Пленарната зала. Все едно Каменният гост, ама бронзов. Издигнали сме си колона с огромна статуя на нещо средно между гръцка и египетска богиня току над централната метростанция. Викаме й "Св. София", но прилича на инженерна грешка. Не мога да реша дали живея в Пратчетовия Анкх-Морпорк, в Ланхмар на Лейбър, в la cittа dolente на Данте или просто в буферната зона между Перник и Люлин. Не знам дали си имаме сексшоп срещу детска градина, но защо пък не. Някъде в Обеля всичко е възможно... хм, не. В Обеля всъщност сигурно няма детски градини. Изобщо, тук е весело да се живее, щастливи сме в абсурдния си град, който така прекрасно ни забавлява с невъзможните си близости. 

Но няма, няма да злобствам, неправилно е човек да бъде язвителен, когато има примера на възхитителната ни столица. Тук сме толерантни. Към всичко. Имаме си малки сблъсъчета пред градската джамия, а си имаме и гей-прайдове. Всичко това е част от неповторимата, космополитна атмосфера на нашия град. Изглежда, че скинарчетата ни не могат да мислят за две неща едновременно, така че подходящото време за петъчен намаз на мюсюлманите в града трябва да съвпада с парада. Мюфтийството и "Джемини" ще се разберат да си поемат тупаниците на ротационен принцип, хем и на полицията да й се отвори една цигара свободно време, че инак не смогва да опази храмове, шествия и паметници - нищо че е по-мощна от армията ни и че комай скоро ще се наложи да кредитира Народната банка. 

Докъде бях стигнал? А, да, не бива да злобствам. Така де, ние тук си имаме любим централен квартал, пълен с араби и цигани, които от време на време се стрелят едни други с арбалети (не е ли романтично, направо като в "Assassin"s Creed"?), а около тях - храмове. Православни български, синагога, джамия, православен руски, православен румънски, католически, петдесятнически, арменски... толерантни хора сме. Добре че скинарите още не знаят за това. Инак сигурно биха налетели на синагогата, но ще я сбъркат с Халите и после иди обяснявай на "чужбинците" защо стават побоища пред щанда за морски дарове. Впрочем, ние сме и много музикално изкусени, защото имаме навика да слушаме речитатива на мюезина през високоговорители едновременно с добре надута уредба на мощен автомобил (сетете се с каква регистрация), дънеща "Многая лета" в изпълнение на знаменития Борис Христов. Ех, София, град на мъдростта, културна столица на Антарктида, кога ще те стигнат американците?

София е град на забавленията. Така например човек може да иде на Централна гара (не пропускайте това място, там шкембето все още е по две левчета, а сигурно има и литър водка за кинта и двайсет в близки гаражи), та, казвах, на Централна гара можете да получите свирка от каквото си пожелаете безпризорно дете между осем и дванайсетгодишна възраст, особено ако сте полицай. Питате какво е свирка? Е, това у нас и децата го знаят, моля, неудобно ми е да подценявам житейския опит на драгия читател. За останалите забавления се обърнете към безплатния гид "Програмата" (хайде да я позиционирам малко).

София е романтичен град. Можете да идете в Централния гробищен парк и да почувствате неподправената готическа атмосфера на осквернен некропол, носеща се на талази от строшените надгробни плочи и ограбените бронзови украшения, за която можете горещо да благодарите на бригадата за гробарски труд "У. Шекспир", председателствана от господата Манго & Курти. Но ако повече ви влекат соковете на живота, идете на сантиментална разходчица из Борисовата градина или Западния парк (последното - стига да не изпитвате особена привързаност към неща като портфейл, яке и здраве) и няма начин да не попаднете на много, много сокове. Обикновено в поупотребени найлонови кесийчици, небрежно поставени по средата на алеята. Ех, младост! При повечко късмет може да ви бъдат отправени и предложения откъм храстите (или по булевард "Христо Ботев" в отсечката между Министерството на земеделието и "Сливница". Там направо свят ще ви се завие от възможностите за романтика по метода на, да цитирам местния сленг, "синьото хапче и североюжната медицина"). Буйна кръв имат софиянци, ей!

В София кръвта вода не става, но пък понякога се лее по улиците. Особено воинска е атмосферата около Съдебната палата. Там пък има улично дърво, на което с тиксо е прикрепена изсъхнала стиска цветя. Защо? О, много забавен епизод от живота на града. Преди година-две някакви джентълмени влезли в спор и след обмяна на мнения един от тях пронизал двама други в гърбовете с нещо като кинжал - вероятно за тежест на аргументацията си. Единият прободен имал добрината тутакси да издъхне, докато другият причинил известно неудобство на присъстващото гражданство, тъй като нелицеприятно се гърчел и молел да му помогнат. За щастие, всичко се разминало без повече проблеми - в крайна сметка издъхнал и той, вероятно поради кръвозагуба. Надявам се никой от билите там да не е бил с изцапани от локвата панталони. Човешкото тяло съдържа удивително количество от тази недотам лесна за изпиране течност (освен ако не ползвате прах за пране Savex, разбира се. Ето, заработих си от продуктово позициониране). Самата Съдебна палата пък е прочута с множество византийски потайности, например с това как осакатен при катастрофа човек бива осъден да плати разноските по делото, заведено срещу шофьора, причинил нещастието в нетрезво състояние.

Ще приключа с бегъл, но възторжен прелет над сердикийската монументалистика. София например е прочута (или по-скоро беше прочута) с приказния дървен дворец, построен и покрит с прекрасни резби, разперили крила дървени бухали и прекрасни стъклени фенери от автора си, самоук художник, който сетне подарява фантазията си на града. Мястото е краят на ул. "Латинка", точно до руското посолство в горната част на гората. Но какво да ви разправям, както би казал някой кръстоносен хронист. Ами общината и Министерството на културата са позволили дворецът да бъде разглобен и отнесен в някакъв частен хотел в Равадиново, така че днес столицата си няма дървен дворец. Каква възхитителна литературност на действителността! Все едно дървената зала за пирове на някой древен скандинавски владетел е оплячкосана и изгорена от враговете му. Наистина, уютно е да се живее в град, където сагите за героични дела са част от ежедневието! 
Но това още не е всичко. На мястото на някогашната стена с имената на загинали в Балканските войни офицери сега се издига гигантско струпилище, заплашващо да се срути върху новостроящата се метростанция на Витошка и Патриарха (не знам откъде тая взривоопасна любов между метрото и монументализма у нас). Струпилището, наричано на галено "седмокрил петохуйник" е непомръдваемо, защото авторът му като същинска Реймонда Диен-Старчева бди над трайността на произведението си. То, впрочем, някой ден ще рухне, ами дано да не е върху метростанцията. Отделно от това си имаме плоча в памет на американските летци, загинали над България през Втората световна. Горките момчета... хвърляли те бомби над София, хвърляли, та да разчистят място за нови седмокрили петохуйници. После обаче дошли едни лоши български авиатори, стреляли по добрите американски летци, привличали ги с подли маневри в дефилета, а понякога от чиста злоба ги взимали и на таран, така че няма как, сега си имаме паметник на американския пилот, паднал за свободата на България в борбите за освобождение на страната от великобългарско иго. С това обаче чудесата на Средешката твърдина не се приключват! Съвсем не, защото тук си имаме и своеобразна черешка на тортата. Имаме си паметник на Съветската армия-Освободителка. О, да. Нещо като социалистически Стоунхендж. Великденски остров на триумфиращия Альоша. Капище на червеноармейското божество, размахало свещено автоматично оръжие, изработено от гранит и чугун, надвесващо се над центъра на града като някакъв идол, очакващ набожни манифестации, литанийни речи и смирени венцеполагания. Много е красив, особено когато човек застане така, че хубавият монумент да закрие гледката към грозната и безформена буца камънак, наречена Витоша. 
 Наскоро някакви вандали нелепо бяха осквернили един от страничните релефи на паметника, превръщайки доблестните съветски воини в шарени комиксови супергерои, пияни от Кока-кола* (*продуктово позиционирана) посредством няколко кофи боя и спрейове. Неориентирани младежи с лумпенски вид бяха забелязани да се снимат пред похабеното изкуство, да карат там скейтборд и - о, страховито оскърбление на съветската чест - да се целуват вместо да бият чело в ниски поклони към чугунения внук на Дядо Иван (който не е и чак толкова загивал тук, хайде сега). За щастие, отговорни фактори спонтанно се самоорганизираха и почистиха сквернотата. Верни на дълга, те свалиха оскърбяващата величието на Освободителя боя - както рохански страж носи вода в шлема си, за да почисти охрачения плочник, преди на него да е стъпил кралят. И сега паметникът на Осводителя отново блести в цялото великолепие на своята чугуненост недалеч от другия паметник на Освободителя. Да се чуди и мае човек от толкова много бронз, чугун и свобода. 
Да се чуди човек и на охотата бързо да се почисти малко боя, когато толкова много бюстове на възрожденци липсват от Борисовата градина и когато сума ти чешмички не работят. Но така е - в нашия чуден град не се разсейваме по дреболии, а следим само най-главното. Така и трябва.

С толкова много свобода и паметници на различни освободители - американци, Романови и съветски бойци - не е случайно, че преди няколко години се бе заговорило и за паметник на низама, храбро загинал за свободата на Османската империя. Боя се обаче София да не стане малко тесничка за живеене от толкова много забележителности. Питам се дали не е добра идея да се издигне просто един общ паметник на Чуждия воин, паднал за България. Той ще носи червен фес с френска революционна кокарда, бяла гръцка фустанела, синя сръбска куртка, американски пилотски очила, валенки, дъгоцветно знаме в едната си ръка (жест към порива на младежта да боядисва), а с другата ще глади гривата на питомен балкански лъв с добродушното изражение на кокер-шпаньол и слушалки на ушите. На туристите ще обясняваме, че през слушалките лъвът слуша най-новото поп-фолк изпълнение на евъргрийна "Велик е чуждият войник".





Гласувай:
30



1. bloger - Товарищи от свех стран, соединя...
21.06.2011 08:11
Товарищи от свех стран, соединяйтесь! Есть водка для всех!


Я не понимаю почему мой памятник вы хочите разрушите?
А если я буду послать Красная армия его востановит, что вы сделаете?
Наздаровья!

Газпром ест для всех, ни ривите, мужики!

цитирай
2. nicodima - Глишев, хубаво пишеш, не може да ти се отрече!
21.06.2011 09:18
Жалко, че е много сложно за някои глави...
цитирай
3. tili - Отново
21.06.2011 12:20
в десетката!!! +10 от мен:)))
цитирай
4. ketcakuatl - ОСТРОУМНО
21.06.2011 18:56
Браво човече.
цитирай
5. mglishev - Стараем се,
21.06.2011 20:48
ама полза - йок. Инак благодаря за добрата дума.
цитирай
6. rossasommer - Смях се през сълзи
22.06.2011 00:48
Невероятно написано!
цитирай
7. rossi9 - бравооо!
22.06.2011 03:54
Много добре - направо ме отказа да се спасявам в столицата :)))
цитирай
8. mglishev - 6-7
22.06.2011 11:05
Нито е за смях, нито пък София е мястото, където да се спасява човек. Всякакви уроди я превърнаха в неуютно място. на това отгоре винаги, когато някой направи нещо свестно тук, се намира кой да прецака работата.
цитирай
9. protogenes - За нещастие, всичко това е вярно. . . ...
25.06.2011 00:05
За нещастие, всичко това е вярно...Де да можеше петохуйниците и петолъчконосците да се претопят, че материала да се употреби за нещо хубаво - например за възстановяване на липсващите бюстове в Борисовата, или пък защо не за направа на някой нов, по-хубав паметник наместо червения такъв. Доста по-добре ще стане, ако да речем, в Княжеската градинка се издига вместо кохорта чугунени освободители княз Борис, Йоан Александър,че дори Борис Трети, или пък, ако ще е паметник на войска, то да е нашата.
Послепис: Прав си и за така нареченият ни паладиум - вярно е нещо средно между Изида, Конкордия и Юлия Домна, пък уж е Света София. Ох, Софио, Царице на абсурда!
цитирай
10. mglishev - Туй то,
25.06.2011 16:03
"Хан Крум превзема Сердика", виж, това би ми харесало. Ама ако може - да не го е строил Чапкънина :P
цитирай
11. protogenes - Че това е най-подобаващият паме...
26.06.2011 11:32
Че това е най-подобаващият паметник - хем владетел наш, хем войска, хем победа. Нека претопяването започне!
цитирай
12. mglishev - Може и капище
26.06.2011 23:30
на Монг-Тэнгри на мястото на "Василий Блажени" ;)
цитирай
13. анонимен - Чудесно написан разказ.
06.07.2011 19:58
Излиза, обаче, че София има всичко, освен стил. Ами това е- нищо не може да се направи.
цитирай
14. mglishev - Май така излиза, да.
12.07.2011 17:16
анонимен написа:
Излиза, обаче, че София има всичко, освен стил. Ами това е- нищо не може да се направи.

цитирай
15. bserafimova - А ето и паметните плочи НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЙН, които бяха махнати, за да построят
16.07.2011 03:05
онова чудо наречено "Осмоъгълен..." пред НДК:

Любувайте се на стара София:

Паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк, изградени през 1934-1936 г..
На стените, проектирани от арх. Обретенов под формата на буквата П, са изписани над 3000 имена на загиналите от двата полка във войните.

http://stara-sofia.com/vitoshka.html
цитирай
16. mglishev - А ето и паметните плочи НА БЪЛГАР...
03.08.2011 01:43
bserafimova написа:
А ето и паметните плочи НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН, които бяха махнати, за да построят онова чудо наречено "Осмоъгълен..." пред НДК:

Любувайте се на стара София:

Паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк, изградени през 1934-1936 г..
На стените, проектирани от арх. Обретенов под формата на буквата П, са изписани над 3000 имена на загиналите от двата полка във войните.

http://stara-sofia.com/vitoshka.html


Много добър коментар. Това съм се опитвал да кажа с моите глупости.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625817
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата