Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2012 20:02 - ДС и православие: неофеодализмът
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 4893 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 11.11.2012 18:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image



Скоро проф. Калин Янакиев зададе един много разумен въпрос: 
защо тъкмо комунистите, мутрите и ченгетата се прилепиха най-силно към православната Църква? Това е вярно в Русия, вярно и в България. Човек почва да го е срам да казва, че е православен. 

Отговорите са няколко и не се отхвърлят един друг, а взаимно се допълват: 

-1. Църквата е страшно консервативна, страшно бавна заради доживотното служение на висшите си сановници. Така че най-бавно е присвоена от комунистите, но и най-трудно ще се отърве от наследството им; 

- 2. самите комунисти са преживели преход към "национал-комунизъм" в осемдесетте години. Това едновременно им помага да се изживяват като традиционалисти и да веят знамена за прикриване на бизнесите си след 1990. Традиционализмът на Църквата им е изключително удобен; 

- 3. наследниците на БКП и ДС (във и извън БСП) всъщност не са политическа левица. Тяхното богатство и влияние ги правят единствените автентично десни в България (десни от феодален, а не от капиталистически тип - защото познават собствеността, но не и конкуренцията). Именно те са новата аристокрация и новата висока буржоазия на страната. Те притежават България и борбата между партии, престъпни организации, институции и едри бизнеси всъщност е борбата на няколко полусемейни-полуколегиални клана, произлизащи от някогашните клики вътре в БКП. Консерватизмът им се изразява не само в пречене на чужди лица да навлязат по високите етажи на бизнеса и администрацията, не само в унищожение на социалната държава и не само в пълно презрение към гражданите, но и в парвенюшки стремеж към консервативно лустро - включително към членство в тайни общества и в носене на титли. България е пълна с "професори", "доктори", "достопочтени рицари-тамплиери", а отскоро и с псевдоцърковни "архонти", които имат същото обществено значение, което са имали различните Орсини, Колона, дела Ровере или Борджа за папските държави в XV в. Единствената разлика е, че Орсини и Колана са били покровители на независими творци, а съвременните ни неофеодали не разбират нищо от изкуство. Това неразбиране все пак не им пречи да намират на трапезите си място за трафаретните стожери на късносоциалистическата изисканост: Светлин Русев, Нешка Робева, Любомир Левчев... Оттук и вътрешното противоречие в публичните изяви на мутрите: това са големи частни собственици, но с комунистическо минало. Те са едновременно православни, но и тамплиери. Подкрепят и Църквата, но и категорично антицърковния култ към Ванга. Горе-долу както тулузката аристокрация някога е била хем католическа, хем катарска. 
Дори разколът не беше конфликт между комунисти и антикомунисти, а само между протежета на различни посткомунистически групировки - съвсем като Авиньонската или Базелската схизма; 

- 4. България продължава да е силно повлияна от Русия. Различните посткомунистически кланове са еднакво зависими от Москва, където текат идентични процеси. Заедно с традиционализма на Църквата, тук има място не само комунистическото минало на владиците и поддържащите ги Манджуковци, Ралчевци, Меликпашаевци и Биневци, но и фактът, че много наши монаси и дори най-младият митрополит учат именно в Русия и Украйна. Славянофилство, посткомунизъм с леко национална окраска, финансова зависимост от посткомунистически кланове, традиционализъм (направо патернализъм) и неизбежна русофилия. На практика "Църквата-майка" не е тази в Истанбул, а тази в Москва. БПЦ не взе никаква позиция по изключително нахалното поведение на новия руски игумен, заел се с управлението на "Руската черква" в София и по създаването на софийско "казачество" от стари комунисти, руски бизнесмени и дребни мутри, главно охрана; 

- 5. споменах патернализма. Той е огромна сила. Съветският модел, макар и наричан "съветски", всъщност няма много общо с никакво съветване. Мнението на водача винаги е решаващо. Той често е и най-възрастен в средата си. Съвсем по Черненковски и Андроповски. Всъщност съвсем по руски - комунистите нищо ново не са открили. 
Православната Църква също е на теория "съборна", но на практика почти винаги мнението на водача е решаващо. И, да, той обикновено е най-възрастен. Това е една от силите, оформили и Русия (още преди комунизма, но в сила и при него), и самото православие, особено в славянска употреба. Към това трябва да добавим и два фактора: премахването на тежестта на светските делегати от епархиите по време на Събор, както и увеличаването на неофициалното, чисто финансово влияние на мутрите-архонти над всяка епархия. Впрочем, както култовите форми на комунизма, така и патернализмът, създаващ условия за феодализация и клики са типични за СССР и НРБ. Всичко това е пореден пример за безкрайно примитивния характер на съветския тип управление. Тук съм разгледал това с примери, които показват и връзката на религиозния тип мислене и неофеодализма в уж марксистка среда: линк

- 6. феодализацията или по-точно партикуларизмът. Когато казвам, че мнението на водача е най-важно, това важи с конкретна уговорка: невинаги това на централния водач, а много често това на местните вождове. При комунизма, пък и в съвременната полумафиотска структура на обществото в Русия, както и в България съществуват различни кланове или клики. Всеки от клановете има свой почти неоспорим водач (поне временно), тоест своя патерналистка фигура. В частност, в православна практика това означава, че във всяка епархия местният владика е страшилище за своите свещеници и монаси (видяхме това при "спонтанната" подкрепа на свещениците в Пловдивско за митрополит Николай) и е с много по-голям авторитет от патриарха, още повече, че доскорошният патриарх беше вече стар и безвластен, а управлението на Софийската митрополия беше в ръцете на Знеполския епископ Йоан, викарий на епархията, който не се меси в работите на другите духовни околии. Същевременно, владиката е силно зависим от своите извънцърковни покровители - били те от ДС или от "архонтския орден". Слабостта на патриарха, тоест феодализацията е заложена и в устава на БПЦ, създаден доста преди 1990. 

Над тези неща може още доста да се мисли, но нещата са горе-долу очертани. Състоянието на православната институция е само един от многото симптоми на успелия, по своему вече десен посткомунизъм от неофеодален тип. 



---------



П. П. 
Виждаме в движение две клики в самия Синод: тази около Пловдивския владика (който поне временно си издейства да управлява две епархии едновременно, при все че има съвсем редовен викариен епископ за София) и втора около Варненския (който пък си издейства да стане патриаршески наместник, при все че има по-стар жив владика). Самият устав е доволно двусмислен по Наполеоновата максима, че конституциите трябва да бъдат кратки и неясни. Отново резултат от успешната намеса на БКП в църковния живот. 

Макар да смятам покойните патриарси Кирил и Максим за чисти хора, те все пак не са водачите, от които българските вярващи са имали и имат нужда. 

В момента най-популярен сред вярващите е митрополит Гавриил Ловчански - един наистина свестен човек и вярващ духовник. Бас държа обаче, че той няма да бъде избран за патриарх (а може би дори и за кандидат). Уставът действително няма да позволи Николай Пловдивски да седне в София, но се боя, че изключително компрометираната личност на Кирил Варненски може и да се нарече "Кирил II" след няколко месеца. Това е мнение, което съм чувал и от хора вътре в нещата. При което кичът в българската Църква ще лъсне повече от всякога. Дано да не съм прав, разбира се. 

Естествено, не вярвам, че Бог Се меси в събитията от ежедневието (освен може би много рядко), но сега май е времето за някое малко чудо. Или за 95 тезиса, знае ли човек. Все пак, Бог може би гледа по-скоро към местата, където страдат и загиват хиляди, а не към глупавите бакалски конфликти на шепа безбожници.



П. П. П. 
Освен владиката Гавриил, митрополитите Неофит и Григорий също са хора на място. Но на, нещата са в ръцете на нецърковни хора. 

Старите разколници около измисления "владика" Инокентий не си заслужават да се говори за тях, защото са една шепа простаци, но за съжаление може да избухне някой нов разкол, ако бъде избрано отявлено ченге и на част от свестните вярващи просто им причернее пред очите. Все някой заблуден калугер може да реши, че е време за Базелска схизма. Нещастна България...



П. П. П. П.
А може би не. 

До нов разкол може да се стигне, само ако има достатъчно силна опозиция срещу Синода и във, и извън духовническите среди. Като знам как стоят нещата, най-много просто да останат само бабите по храмовете. То и сега е почти така. Ако се избере калпав патриарх (което е много вероятно), може би няма да има чак нов разкол, а по-скоро на мнозинството осъзнати православни ще им писне от БПЦ окончателно. Дори няма да искат да й оправят дереджето, защото един разкол изисква прекалено много усилия. 

Част от хората ще си се молят вкъщи, част ще се причестяват по руски и гръцки черкви. Други ще си говорят със свещеника, че не уважават патриарха, а свещеникът ще кима и ще свива рамене. Четвърти изобщо биха спрели да се молят, а пети, най-слабите, ще тръгнат по секти. Тук там някой от последните може да прояви достатъчно здрав разум, та да стане не мормон, свидетел на Йехова или нещо подобно, а просто католик - което все пак е що-годе приемливо. 

Такова положение на празни черкви напълно задоволява повечето ни владици, защото тях не ги интересуват проповедта и причастието на народа, а стопанисването на епархийските имоти. Естествено, обикновените свещеници ще се маргинализират съвсем. 

Но като минат двайсетина години и напливът от имигранти към Европа започне да засяга и нас, това положение може да се окаже страшно. Току-виж и у нас като във Франция новите ислямски общности почнат да преобразуват християнски черкви в джамии. 

Така че - кой знае. Какво да си пожелаем? Чудо? Масово владишко покаяние? Бог да убие архонтите със светкавици? Ангели да донесат бяло було на дядо Гавриил (а след него...)? Може би дори съседните православни държави (ама все пак без Русия, моля) да ни нападнат заедно, да окупират София и да назначат патриарх? Или просто една оздравителна Реформация, стига да имаме сили за нея... 

Преди сто и четиридесет години българската Реформация се е случила. Била е успешна, оправдана и съвсем по англикански консервативна. Сменили сме фанариотския "папа" с български "Защитник на вярата" - и толкоз. Не сме сменили изповеданието, а само езика. 
Но днес? Как да стане това днес? С кои сили? Новите фанариоти са българи като нас. Формално са наследници на същата Екзархия, която нашите прадеди славно са си извоювали. И има ли монаси, които да участват в това? Още по-любопитно е, че днес под път и над път в религиозните среди се говори колко неканонична била Екзархията. 
Опитът за нещо подобно в наши дни беше един смехотворен, безотговорен и също комуноиден "алтернативен Синод". 

Така че - не. За добро или за зло, вероятно няма да има нови разколи. Е, дано да е за добро. 

Възможността за действие отдолу - за движение на целия православен лаос и на обикновените свещеници, за издигане на женените попове до епископски длъжности, за реално действащ свещенически синдикат, за повече участие на миряни в енорийския и епархийския живот - почти не съществува. Не са тези времена. 

Православието в България е в най-лошото си положение от шестстотин и кусур години насам. Дано това да е временно, защото вярно е казано: "има православие - има България, няма православие - няма България". 

Току-виж се окаже, че комунистическите действия срещу Църквата са най-трайната и най-вредна от всички последици на режима върху страната ни.



П. П. П. П. П.
Между другото, съществуването на Синода (и то "Свети") като постоянна институция е абсурдно и от догматична, и от канонична гледна точка. Synodos, тоест "Събор" се свиква по конкретен повод, а не е конституиран за постоянно като някакъв вид правителство или съвет. Може да има синод/събор и в отделна епархия, а не само в цялата поместна Църква. И резултатите от събора могат да бъдат такива, че той въобще да не се окаже "свети". У нас дори се прави някаква изключително безумна разлика между "[Свети] Синод" и "[несвети] събор". Като се отвори историята на Църквата, пък и като се разгледат правилата на светите Вселенски и поместни Събори, положението в БПЦ започва да изглежда крайно неправославно. Но хайде, да речем, икономия, пък и нали все пак има исторически прецеденти... най-вече от осемнайсети век насам.



Гласувай:
9



1. anonymousbulgaricus - Всъшност напълно е възможен раз...
12.11.2012 15:35
Всъшност напълно е възможен разкол, зависи колко ще е наранено егото на този, който ще загуби битката за патриаршеския престол.

Възможно е да бъде избран компромисен вариант на някой възрастен митрополит, ако кликата на пловдивското недоразумение не успее да промени Устава, който да му позволи да се кандидатира и както се обработва сега общественото мнение, а вероятно и владиците.

Така след 5-6 години вече ще има съвсем уставния шанс след смъртта на един по-възрастен и болнав патриарх хем да излезе чисто на тепиха, хем групите стоящи край него да са разчистили пътя му за безпроблемен избор - очевидно той се оказа най-неподготвен и в най-лоша позиция след като си замина патриарх Максим - мир на праха му!

Ако Ловешкия митрополит (който изглежда най-чист избор) няма амбиция и не стане патриарх, а фаворити са Варненския и Американския и тримата са млади и потенциално ще имат много години и не се промени Устава, подозирам, че ще се търси точно такъв компромис.

Наистина тази баталия на гърба и преди да са минали даже 40 дни от кончината на Максим е грозна, а още по-грозно е медийното и псевдо-православно каканизане, в което всякакви някакви хора се упражняват върху Православната ни църква по не особено православен начин.

цитирай
2. mglishev - Срамотите са ясни,
12.11.2012 18:24
това се очакваше, за съжаление. Покойният дядо Максим поне се отърва от всичко това.

В момента Кирил Варненски е най-надъхан, Гавриил Ловчавски е най-популярен, а Николай Пловдивски просто ще трябва да почака.
цитирай
3. mglishev - Това си бях аз,
15.11.2012 18:14
анонимен написа:
че и аз съм от "модернистите". Гоподата Янакиев, Благоев, Сивов и Михайлов са ми предпочитани авторитети. Да не говорим за наистина тачените от мен отци Майендорф, Шмеман и Уеър.
Може би моят блог никак няма да ви допадне. Имам и не особено високо мнение за "Бъди верен" и тамошния климат.


Не съм искал да съм анонимен, понякога blog.bg прави някакви въртели с регистрацията. Та, да. Аз съм модернистът.
цитирай
4. zaw12929 - Трябва да изготвите списъци с хо...
15.11.2012 19:26
Трябва да изготвите списъци с хората, които не трябва да ходят на зърква- засегнати от комунизма- за да се легитимирате, като комунисти- те определяха какво да мислят хората, къде да членуват и на църква да не ходят. Ня гаднярите комунизма им е в главите тъпи
цитирай
5. mglishev - Всички би трябвало да могат
15.11.2012 20:20
да идат на църква. Но не всички трябва да стават владици.
цитирай
6. shtaparov - Браво- много силна статия!
17.11.2012 02:41
Но да не забравяме,че съветският (комунистическият) тип управление бе въведен не от православните руснаци,а от руските евреи (ешкеназите),които проведоха и самата "социалистическа" революция. Съответно- комунизираните владици служат не на Христа,а на Юда и на неговите чада- юдеите. Затова ние ги чакаме напразно да анатемосат комунизма като едно от най-еретичните,античовешки и антихристиянски лъжеучения на нашето време,а вместо това те го благославят! Накрая излиза,че за такива хора никакъв грях не е чужд,понеже те са изневерили на Христа и са тръгнали с враговете му! Съответно: тяхното място не е в църквата,а в чистилището,където да молят Господа за опрощение на греховете си. Прости ни,Господи...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626029
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата