Ще опитам да говоря кротко и без ругатните, в които иначе изпадам, когато стане дума за тия неща: в случая НЕ става въпрос за страхлива проява. Горанов и останалите са по-скоро мъченици. Самата им смърт е обвинение. Толкова по-ефективно, колкото по-невъзможно е действително да заплюеш в лицето някой ТИМ-аджия или пък да добиеш правата си в България по канален ред на оплаквания и заявления. Ами да, може би е време да си дадем сметка, че ножът у нас е опрял до кокала - изборът е между нашата смърт и тази на овластените престъпници. А поне за момента няма как да започнем да убиваме враговете си по улиците.    Да се загине по такъв начин е страшно. А не е "лесно", не е "бягство" и не става дума за "прехласване". Наистина е проява на ужасяваща нечувствителност да не го разбираме. Смъртта на Горанов ме кара да гледам сянката на този човек отдолу нагоре. Но маломерните оценки за тази смърт силно ме натъжават. Надявам се, че читателят на този текст далеч няма да бъде поредният идиот и мога спокойно да му припомня и Сенека, и "Доброволната смърт в Япония" на Морис Пенге, та дори и примера на Ангел Кънчев. Да споменавам ли отново Ян Палах и Ришард Шивец? Можем ли изобщо да омаловажим извършеното от тези хора? Смятам, че всъщност никак не е трудно това да бъде разбрано.    Нашите по-стари православни калугери и еврейските мъдреци казват: "Трябва да се живее". Да, трябва. Нашите калугери обаче понякога казват: "Трябва и да се мре". Да, това също трябва. "Но не от собствените ръце", ще добави някой, влюбен в живота. Мога да го добавя и аз. Можел е да го добави и Пламен Горанов.
Но всъщност - защо не дори от собствените ръце? Когато действително не можеш да направиш друго, когато нямаш шанса да се пребориш или дори само да нападнеш реалния си противник, тогава можеш да изкараш наяве всичко, което те е довело дотук - и да приключиш с униженията, унижавайки самия враг - при това съвсем демонстративно. Това вече не е бягство, не е грях и не е страх. Това е сеппуку. Това е Катон в Утика. Това е Ян Палах в Прага. Героично е. Смислено е. Не, не е нелепо. Само дето е чуждо на булгарелските дребни душици - та те на един протест не смеят да излязат, камо ли пък да метнат камък по крадец или да разберат какво е саможертва.    Когато някой захвърли живота си на война, приемаме това за подразбиращ се героизъм, честваме го и се молим да не ни се налага да го проявяваме сами. А когато го захвърли по начина на Горанов и Палах, го приемаме много по-трудно. Това е печално. То говори зле за самите нас. Издава, че не разбираме и мястото, в което живеем, и действителните размери на омерзението, изпитвано от по-чувствителните души.   Даже е странно, че аз, християнинът, защитавам самоунищожителния жест на този човек, а нехристиянини не успяват да видят безизходицата зад него: безизходица не само в бита, но и в чувството за справедливост, в обяснимото желание за съпротива. Защото, повтарям, в България практически е невъзможно да бъдеш чут и видян, когато просто искаш справедливост.    Отделно - загинаха прекалено много хора. Самоубиха се ту от отчаяние, ту като протест, ту и по двете причини. И днес загина един самозапалил се. Вече няколко пъти писах за това: дори да ги приемем за слаби личности, самият факт, че България е място, където слабите се самоубиват, сочи, че тя е крайно неуютна. И е безчовечно да отговаряме на това с безгрижното: "Ами тогава да я напуснат". Това не е отговор. Напротив, отговорът би бил да се стреснем и да направим онова, към което ни приканва гибелта на тези хора, които всъщност не смятам за слаби - а именно, да тикнем овластените престъпници в затвора (или пък направо да ги избием). Ако трябва - и с цената на собствените си кожи. Да мисля друго, би било безочие пред гибелта на Горанов и останалите нещастни мъченици.    За себе си искрено се надявам, че след неминуемия крах на сегашните опорочени протести, България ще рухне още по-дълбоко в безизходица - защото мехурът трябва да забере, преди да се пукне. Иначе ще ни докара отравяне на кръвта. И че най-късно до година или две положението ще е такова, че да мога заедно с най-сетне събудените си съграждани да мятам камъни в лицата на омразни крадци. Каквато и да е цената, с надеждата за по-справедливо бъдеще. Ще изчакам своя момент за участие и когато дойде моментът за мятане на камъни, ще се сетя и за Пламен Горанов, и за четиридесет и седемте ронини. Защото е наивно да се надявам, че ограбването на България ще спре от само себе си. А да търся повече оправдания за пасивност и да се надявам, че нещата някак от само себе си ще се наредят... това ще е удобна наивност, породена само от страх. Българската реалност е отчайващо позорна и ме е срам да бъда сляп за това. 

--------- 

https://bivol.bg/omalovazhenite-smurti.html

...
Има един великолепен коментар при мен:

Позволявам си да го цитирам тук, едно - поради сходните настроения, и второ - щото, нали - трябва цел!
Та добре е целта да е ръката, която държи камшика, мисля!:))
Говоря за оная пуста цел, дето все ни обвиняват, че я нямаме, когато протестираме, крещим, горим.:(
А светлината от кладите осветява обвинителите - тъмни сенки без име и физиономия.

Настоящият позор е по-скоро последица от мързел, нежели - от страх!:(

Отдавна не съм християнин и ми се видя много нелепо да обяснявам на православни, че не всяко самоубийство е смъртен грях. Една специална порода вярващи, "православни скотове", забравят, че сам Иисус влиза в Йерусалим, с ясното съзнание, че ще умре. Позволява на Юда го целуне, сигурен, че това го убива. Отказва предложението на Пилат, с което практически се самоубива. Този вид смърт, наричаме саможертва.

Цар Леонид се самоубива, оставайки да се бие при Термопилите, за да могат други да живеят. Не се самоубива от страх.

Матросов се хвърля върху амбразурата, пак не от страх.

Пламен изгоря, колкото банално да прозвучи, за да можем ние да виждаме в тъмното. Не от страх и не в непростим грях.

За това говоря и аз. Но явно се налага да обясняваме очевидни неща.

Безизходица. Това е точното название. Безизходица на всички нива - материални и духовни.

Има и емиграция, има и смърт. А, кой знае, може би трябва да изчакаме още годинка -две да ни доограбят и тогава вече наистина да пием вино от черепите на досегашните гурута на прехода.

Приятели - помнете...

- ДЪРЖАВИТЕ СЕ СЪЗДАВАТ ОТ ПАЛАХОВЦИ И ПЛАМЕНОВЦИ...., А СЕ РАЗРУШАВАТ ОТ "ФИЛИ" И "ФОБИ"..., КОИТО ВИНАГИ СА НАРОДНИ ПРЕДАТЕЛИ...!!!

- ЗА ЧЕСТНИЯ БЪЛГАРИН НЯМА ДРУГА КАУЗА ОСВЕН ...:

- БЛАГОДЕНСТВИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД...!!!

Одеве един ревностен "християнин" ми каза, че било простотия въобще да почитаме самозапалилите се, защото това било самоубийство и грях. (facepalm)

Аз още в началото на протестите предлагах създаването на трибунал по подобие на Нюрнбергските процеси преди всичко. А сега какво излиза ? Чакаме същите тези крадци, срещу които протестираме, да ни сформират правителство и да ни отговорят на исканията. Жестока травестия. "Да тикнем овластените престъпници в затвора (или пък направо да ги избием)" - ето това е решението.

Понякога хората са обсебени от мисълта за трудностите и някои загиват в отчаяние и слабост, но рядко трудността е била наистина смъртоносна. Много по-често хората загиват от отчаяние и безверие, за които допринасат главно вайканията, лековатите обяснения и прехвърляне вината на другите и най-вече клеветите, целящи да убедат хората, че са обречени. Ясно е, че че вместо да се самоубива човек, далеч по-разумно е да загине в бой с враговете си.

Защо тогава човек трябва да се самоубива, вместо да свидетелства срещу престъпниците? Защо, ако все пак е решил, че със смъртта си ще помогне за решаването на важен проблем, човек не запише предсмъртно престъпленията, на които е бил личен свидетел? Няма такъв случай у нас. Което показва, че самоубийствата са израз на солидарност или реакция на вайканията и клеветите, а не на юридически състоятелни убеждения. Затова и ще продължат да бъдат омаловажавани, а престъпници и мижитурки ще правят всичко по силите си, за да се облагодетелстват от тях, или самите да се представят жертви по тертипа: "Крадецът вика "Дръжте крадеца""

Време изкривено в огледало,
за някого възход
за друг падение,
на бурни страсти в нощни бдения,
надигнали народа ни отчаян,
настръхнал,лъган
търсещ пътя-
достойно да живее на земята си.

хората в този живот стадат като грешни дяволи. За другия, ли "живот" да очакват нещо смислено и добро? Нали същността на нашата религия - християнството е човещината, съпреживяването и взаимопомощта. Къде отидоха тези добродетели? Целта на християнина е да помага, да дава надежда на останалите(чужди и свои), да дава морален пример. Иисус Христос кога е осъдил някой?

в два-три последни постинга изтрих коментари на oara, bezmitove, djouns, danailvdimitrov и starotomagare. Коментарите им бяха груби спрямо загиналите напоследък, в частност спрямо паметта на Пламен Горанов. И по много други неща приличат на нещо средно между обикновена грубиянщина, талибанлък и проява на "виртуалното око на Големия брат". Черно на бяло съм писал, че ще трия такива полицейски или ултраправоверни простащини Ще продължа да го правя без никакви притеснения. Надявам се, че останалите четящи и коментиращи няма да си правят труда да обръщат внимание на от време на време появяващите се глупости, които ще трия възможно най-бързо. Съжалявам за неудобството пред по-нормалната част от читателите, но живеем в България.

---------

Вече пуснах подобен коментар и в постинга си "Cave Internetum", който изобщо показва, че не зачитам откровено доктринерски мнения. Свиквайте. В собствения си блог човек допуска онова, което харесва. Аз например не харесвам нито милиционерщини, нито разсейване на темите, нито прекалени светци. И отказвам да споря с глупаци. Техните мнения просто не заслужават внимание.

http://mglishev.blog.bg/politika/2013/03/09/cave-internetum.1062534

За разлика от мнозина други, не съм сложил режим на потвърждаване на коментарите. Но пък с удоволствие трия всеки коментар, който по силата на обикновения здрав разум преценя като идиотски. Повече няма да коментирам в тази насока, просто ще продължавам с махането на глупости, ако се появят такива - когато ги видя. Недоволните могат да се обърнат с жалба към арменския поп.

По-добре да беше оставил коментарите. Хората с мозък са се научили да разпознават пошлото от доброто. Поне да беше оставил коментара на Данаил. Проблема, мисля че не е в него, а в типичния български манталитет...

съгласна съм с алхимика.Всеки има ум и собствен път (според нивото си на компетентност),ама и ти си прав-всеки си е господар в къщи.(докато не са ни чипирали).Майтапче, (много им се иска на някои да ни управляват дистанционно) Да ама не!!!!

може и да сте прави. Но все пак махнах глупотевините, защото разсейват от основната тема. У нас има прекалено голяма търпимост към безобразни мнения и прекалено малка - към нормалните. Това определено е повод за тревога.

Ченгетата се заиграват с православието не от вчера.

И аз трия понякога безобразия в писменото слово. Но какво да се прави... Оставям ги вече, за да забавляват посетителите в блога. Тук за прекалената търпимост вече сте абсолютно прав и трябва нещо да се направи по въпроса.

* И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . . *

Каквото и да се коментира , няма обяснение от" първа ръка " .Мотивацията и постъпката надхвърлят общоприетите човешки разсъждения . Силата на духът му е преодолял болката . Светла му памет !

Хора, правете разлика между самоубийство и саможертва! Самоубивайке се (дори и демонстративно) не можеш да направиш нищо, никой няма да се уплаши от това, че някой е решил да се оттърве от мъките, от препатствията, които животът му поставя. Ще оставиш хора, които много ще страдат за теб. Не е лесно да се самоубиеш, но в никакъв случай не е проява на силен дух.

Вместо да се коментира просто за да се изкаже мнение, може да се прочете горният постинг. Съществува "самоубийство от възмущение", "публично самоубийство" и "самоубийство в знак на протест". В много култури по света тези неща са променяли политики. И са повлияли дори на Европа в ХХ в. А, вижда се, и в ХХI. При това - и в България, тук, днес, сега. Това е сурова реалност и същевременно - културен факт. Той трябва да се осмисли, а не да се приема или отхвърля с евтин ентусиазъм.

Въпрос на мнение-това е вашето, което в никакъв случай не означава, че е правилно. А това е моето-Аз обичам живота и съм възпитана да ценя живота във всичките му проявления. Разбирам да изгубиш своя, за да спасиш нечий друг, но да се самоубиеш-не. Щом си се самоубил, значи не виждаш изход, нямаш причина и смисъл да живееш, слаб си пред изпитанията на съдбата. Няма значение какъв е повода, защото е ясно, че причините да се решиш на такова нещо са много и все коренящи се в безсилието на духа ти. Е, точно заради това самоубийството е толкова плашещо за много хора, а някои от самоубийците просто си търсят повод за малко по-героична смърт. нима не можеш да промениш нещата и жив, примери за това-безброй. Причини да живееш има много.

Вземи каквото ти е угодно и си иди.

Господи, колко са еднопланови българите!

Отново опитвате да налагате своето си собствено мнение, като единственото правилно. Да не би да сте политик или някакъв проекто-такъв?

човек да смята тъкмо своето мнение за правилно? Това е близко до ума - ако не беше така, човек нямаше да има мнения. Нямаше да ги защитава. Ето, ти смяташ своето за правилно. Намирам това за нормално. Не оспорвам свободата ти; оспорвам твоята преценка. И го правя не с чувства, а с аргументи. Хайде сега да оставим настрана темата за мненията, защото тя е нещо отделно.

И да се върнем на темата от този постинг, защото, щом си решила да коментираш тъкмо тук, е нормално да приема, че искаш да коментираш именно темата на постинга, а не нещо друго.
Та - ставаше дума за самоубийството и неговото омаловажаване. Ти казваш, че животът е над всичко - и имаш своите причини да го казваш.
Аз пък казвам, че не всеки самоубиец е егоист - и също имам причини да го твърдя.
Мисля, че добре познавам защитата на твоето мнение. Но ти познаваш ли защитата на моето? Знаеш ли какво е "оибара"? Направила ли си си труда да отвориш някого от немалкото на брой автори, които са изследвали най-разнообразните причини, водещи до самоубийства? Задълбочена ли е позицията ти? Основава ли се на обмислени аргументи или само на лични емоции? И - в крайна сметка - до какво те води? До осъждане на някакви хора или до разбиране на това, което се случва с тях?
Не питам, за да се заям, а за да ти предложа да обмислиш собственото си мнение по темата. Не е нужно веднага да си готова с реакцията.

---------

(Впрочем, не, нямам политически амбиции. Отделно - хубаво е в един спор до се придържаме към темата, а не да се отклоняваме към личността на опонента.)

Ясно е, че не се разбираме. Оибара, сепуко, харакири... както и да се нарича още е японски РИТУАЛ, чеито съдържание коренно се разминава с това на самозапалването и освен това, то не се прави при самоубийство а при саможертва. И на другия въпрос-да, психологията е свързана с моята професия и от нея знам, че самоубийство се прави от слаби психически хора, тотално отчаяни от живота и не намиращи вече смисъл в него, за това смятат, че в смъртта си ще намерят спасение от него. Аз правя разлика между самоубийство и саможертва и не ги слагам на куп, както ми изглежда, че правите вие. Уважавам саможертвата, но не и самоубийството.

Впрочем, пише се "сеппуку" и "съдържание". И не, не става само за ритуал. Колкото до психологията - явно се налага да се задълбочиш още. Преценката ти е повърхностна, както и, прощавай, познанията ти. Има самоубийства и самоубийства.

Благодаря ви за дребнавостта да ми посочвате грешките, обещавам, че скоро пръстите ми ще станат по-бавни от мисълта и след като сме започнали така, честно да ви кажа, не разбирам каква е разликата между моето "съдържание" и вашето "съдържание". Благодаря ви също и за наглостта, да обсъждате моите познания! Психологията за мен е най-интересната наука, така че, спокойно, не съм спряла да се задълбочавам в нея. Радвам се, че не съм психолог или психиатър.
Прови ми впечатление, че за вас съществуват само "самоубийства" и "самоубийства", а нямате в речника си думата "САМОЖЕРТВА" (което е и харакирито), за която аз толкова пъти писах в този разговор, а тя прави разликата между вашите два типа самоубийства. Виждате, какви букви, запетайки и т.н. съм изпуснала или добавила в писането, а една цяла дума, не ви прави впечатление!

Оопс, *Прови=Прави

"Нашите по-стари православни калугери и еврейските мъдреци казват: "Трябва да се живее". Да, трябва. Нашите калугери обаче понякога казват: "Трябва и да се мре". Да, това също трябва. "Но не от собствените ръце", ще добави някой, влюбен в живота. Мога да го добавя и аз. Можел е да го добави и Пламен Горанов.
Но всъщност - защо не дори от собствените ръце? Когато действително не можеш да направиш друго, когато нямаш шанса да се пребориш или дори само да нападнеш реалния си противник, тогава можеш да изкараш наяве всичко, което те е довело дотук - и да приключиш с униженията, унижавайки самия враг - при това съвсем демонстративно. Това вече не е бягство, не е грях и не е страх. Това е сеппуку. Това е Катон в Утика. Това е Ян Палах в Прага. Героично е. Смислено е. Не, не е нелепо. Само дето е чуждо на булгарелските дребни душици - та те на един протест не смеят да излязат, камо ли пък да метнат камък по крадец или да разберат какво е с а м о ж е р т в а."

"Не можеш", е кой е казал, че не може. За тия работи се изисква МНОГО акъл и търпение, които при нас явно, за момента са в голям дефицит и за това адски много допринасят и медиите. Те, също така от своя страна, тотално допринасят за това, българинът да се чувства така, всякаш няма изход. Не е за вярване, колко лесно манипулируеми са хората (като казвам това, не изключвам себе си) и отгоре на всичко, 99% от тях въобще не го усещат и си мислят обратното. Изход има и той се намира в главата на интелигентните, наистина обичащи родината и народа си хора, нарича се "идея", "план". Какво става, ако всички тия хора започнат да се самоубиват с мисълта, че няма друг начин!? Нищо. Каква файда от това, че си унизил противника, след като той продължава да си прави каквото си иска и да мъчи народа, твоите приятели и почерненото ти семейство!? Кефа да унизиш врага, да се покажеш, като нещо по-Висше, това пак си е егоизъм.

Губиш времето и на двама ни.

Четох го, като смятате спорът ни за губене на време, защо започнахте да го водите и го продължихте? Аз си имам моето си мнение и мотиви да смятам, че самоубийството (с изключение на саможертвата) е глупаво нещо, а вие си имате своите, за да го смятате за нещо велико. Извинявам се, но с този текст и за това време, което изгубихте, не ми дадохте убедителни доводи и не успяхте ни най-малко да ме убедите в правотата си.