Един приятел отбеляза съвсем на място, че у нас нарочно, съзнателно и дори неразрушително се правят гаври само със съветски и по-общо със соцпаметници. А не например с тези от царска Русия. Примерно никой не пипа Руски паметник, Царя Освободител или Докторския (да не говорим за стотиците трогателни войнишки паметничета из българските градове). Добра тема за размисъл.

Боядисването на паметници не е кой знае какво хулиганство - първо, поправимо е и второ, това си е осветена от времето хъшлашка традиция из цяла Европа. 

Най-сетне - комунягите и съветофилите у нас не загряват, че като чистят ПСА, просто дават мегдан за следваща бояджийска изява. ПСА не е войнишки паметник, а политически знак. И е употребяван от боядисващите го точно като такъв. Докато това грозно струпилище (на хора, които така и не са загивали във или заради България, защото, както казах, това просто не е войнишки паметник) стои насред града ни, винаги ще се намира кой да го боядисва. Съответно - комуноидите и съветофилите ще се ядосват и ще хабят нерви. Ами хак да им е. 

Съвсем между другото, бояджиите на ПСА определено не са някакви глупаци. Розовият цвят си кореспондира съвсем точно с розовия "освободителски" съветски танк в Чехия. Също както и предишният надпис "В крак с времето" и шарените костюми на американските супергжерои бяха нарочно подбрани, за да уязвят българските комуноиди. 

Не по-малко унизителен, гнусен и неуместен от ПСА е и малкият паметник в чест на американските пилоти, бомбардирали София през Втората световна. Той, както и ПСА трябва да се разкарат от града, защото по същество не са обикновени войнишки паметници, а знаци на поражение на българите. 

И стига с това кое било вандализъм и как паметниците били история. Точно комуноидите у нас нямат право да се крият зад подобни фрази, защото тъкмо на комунистическата съвест (извинявам се за оксиморона) тежи разрушаването не просто на паметници, а направо на храмове. Съществува и нещо като проклятие над паметта. Комуноидите го заслужават.Останалите по-добре знаем кое е история, благодаря много.

--------- 

По една друга тема: в Централните софийски гробища има няколко парцела с войнишки гробове и съответно - паметници. Румънско, немско и британско военно гробище. Британското е доста малко, направено в съответствие с общия тип такива паметници за Първата световна. Вярно е, британците са били наши противници тогава. Но е съвсем нормално, че имат малък, дискретен знак на смъртта на своите хора тук - не насред града, а там, където тези мъже са погребани. За съжаление, вандали са отчупили долния край на острието на бронзовия меч, вписан в каменен кръст. Вероятно битова проява - бронзът се продава и претапя. Но целостта на паметника трябва да се въстанови. Къде е разликата с ПСА и с американската плоча? Ами много просто - британците не претендират да са освобождавали България и не са изтипосали възпоменателния си символ насред столицата. Въпрос на мяра.

Още един паметник за въстановяване: на мястото на Старчевия Седмокрил петоневъзможник трябва най-сетне да се върнат плочите с имената на загиналите от скофийските полкове. Стига плач по чужди гробища - съветофилите да си обират крушите от София. Имаме хубави и заслужени паметници на руското оръжие, съветският не ни е нужен, а е унизителен. Това, което би било ценно за нас, е връщането на плочите на софийските войници. Нищо повече - и нищо по-малко.

Това тук е Република България, а не Болгарская ССР. 

Паметниците винаги са показателни за нивото на историческата памет (нейното "преработване") и националното достойнство на един народ. Положението тук е точно такова, каквото заслужава едно разложило се общество. На мястото за признателност към героите от Първата световна война стърчи недоразумението на людмиложивковизма, което не само няма да премахнат, а и искат "творчески" да възстановяват. ПСА не е просто знак на болшевишката окупация, а демонстрация на настояща зависимост от Москва и нейните слуги. Неслучайно паметникът от дълго време не е общинска, а държавна собственост.
Тези обидни за националното достойнство паметници в някакъв смисъл наистина са история. По-точно става дума за борбата за историческата памет, която е не по-малко важна от борбата за изтласкването на номенклатурките от политико-икономическите лостове на властта. ПСА със сигурност трябва да се премахне, но реален смисъл от това ще има, ако на същото място се направи музей или поне постоянна експозиция на открито на комунистическия терор и по-перфидните, но дългосрочно въздействащи престъпления на държавния социализъм/капитализъм спрямо българското общество.

Част от историческата ирония около ПСА е и вече отдавна взетото решение на общинския съвет: паметникът е трябвало да бъде съборен още в 1992.