Един приятел отбеляза съвсем на място, че у нас нарочно, съзнателно и дори неразрушително се правят гаври само със съветски и по-общо със соцпаметници. А не например с тези от царска Русия. Примерно никой не пипа Руски паметник, Царя Освободител или Докторския (да не говорим за стотиците трогателни войнишки паметничета из българските градове). Добра тема за размисъл.
Боядисването на паметници не е кой знае какво хулиганство - първо, поправимо е и второ, това си е осветена от времето хъшлашка традиция из цяла Европа.
Най-сетне - комунягите и съветофилите у нас не загряват, че като чистят ПСА, просто дават мегдан за следваща бояджийска изява. ПСА не е войнишки паметник, а политически знак. И е употребяван от боядисващите го точно като такъв. Докато това грозно струпилище (на хора, които така и не са загивали във или заради България, защото, както казах, това просто не е войнишки паметник) стои насред града ни, винаги ще се намира кой да го боядисва. Съответно - комуноидите и съветофилите ще се ядосват и ще хабят нерви. Ами хак да им е.
Съвсем между другото, бояджиите на ПСА определено не са някакви глупаци. Розовият цвят си кореспондира съвсем точно с розовия "освободителски" съветски танк в Чехия. Също както и предишният надпис "В крак с времето" и шарените костюми на американските супергжерои бяха нарочно подбрани, за да уязвят българските комуноиди.
Не по-малко унизителен, гнусен и неуместен от ПСА е и малкият паметник в чест на американските пилоти, бомбардирали София през Втората световна. Той, както и ПСА трябва да се разкарат от града, защото по същество не са обикновени войнишки паметници, а знаци на поражение на българите.
И стига с това кое било вандализъм и как паметниците били история. Точно комуноидите у нас нямат право да се крият зад подобни фрази, защото тъкмо на комунистическата съвест (извинявам се за оксиморона) тежи разрушаването не просто на паметници, а направо на храмове. Съществува и нещо като проклятие над паметта. Комуноидите го заслужават.Останалите по-добре знаем кое е история, благодаря много.
---------
По една друга тема: в Централните софийски гробища има няколко парцела с войнишки гробове и съответно - паметници. Румънско, немско и британско военно гробище. Британското е доста малко, направено в съответствие с общия тип такива паметници за Първата световна. Вярно е, британците са били наши противници тогава. Но е съвсем нормално, че имат малък, дискретен знак на смъртта на своите хора тук - не насред града, а там, където тези мъже са погребани. За съжаление, вандали са отчупили долния край на острието на бронзовия меч, вписан в каменен кръст. Вероятно битова проява - бронзът се продава и претапя. Но целостта на паметника трябва да се въстанови. Къде е разликата с ПСА и с американската плоча? Ами много просто - британците не претендират да са освобождавали България и не са изтипосали възпоменателния си символ насред столицата. Въпрос на мяра.
Още един паметник за въстановяване: на мястото на Старчевия Седмокрил петоневъзможник трябва най-сетне да се върнат плочите с имената на загиналите от скофийските полкове. Стига плач по чужди гробища - съветофилите да си обират крушите от София. Имаме хубави и заслужени паметници на руското оръжие, съветският не ни е нужен, а е унизителен. Това, което би било ценно за нас, е връщането на плочите на софийските войници. Нищо повече - и нищо по-малко.
Това тук е Република България, а не Болгарская ССР.
17 ноември 1939 г. – пролятата кръв на ч...
Книжка за оцветяване
Тези обидни за националното достойнство паметници в някакъв смисъл наистина са история. По-точно става дума за борбата за историческата памет, която е не по-малко важна от борбата за изтласкването на номенклатурките от политико-икономическите лостове на властта. ПСА със сигурност трябва да се премахне, но реален смисъл от това ще има, ако на същото място се направи музей или поне постоянна експозиция на открито на комунистическия терор и по-перфидните, но дългосрочно въздействащи престъпления на държавния социализъм/капитализъм спрямо българското общество.
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата