Не е някаква тайна, че Народната милиция продължава да бъде Биещото сърце на Партията и Единствена опора на Народната власт. Полицията си бие. Особено когато министърът на вътрешните работи си изтърве нервите. Йовчев първо накара Комендатурата на МВР да започне да изпълнява несвойствени задължения по охрана на много министерства и на самото Народно събрание. После вкара сума ти "робокопи", тоест сигмаджии, делтаджии и жандармерия около Парламента. Накрая, в паниката си, докара не само решетъчни, а и плътни заграждения. Това вече не е Парламент, а замък под обсада. 

Отделно от това, заптийските номера продължават и по линия на евтиния психотормоз на дребно. По-активните протестиращи и окупиращи понякога биват посещавани по домовете (в които, разбираемо, понякога не се намират), друг път получават неясни призовчици за "разговор", "справка" или "беседа". За някои се разпространяват активно мероприятийни слухове, че били обявени за издирване или пък че било имало заповеди за ареста им. Пак по неясно какви обвинения. И всъщност дали изобщо въпросните издирвания или заповеди са факт? За щастие, съществува и медиен интерес, и граждански рефлекс към случващото се. Когато Мая Манолова открито лъже, че било нямало пострадали протестиращи и не било трябвало да има граждански провокации към силите на реда, хиляди хора стават свидетели на полицейски побой над журналисти, студенти от двата пола (!) и дори на възрастни хора, пак от двата пола (лично аз помня как на 1 ноември, на пресечката между Шипка и Раковски жандармерист грубо блъскаше възрастна дама). Както на 23 срещу 24 юли, така и на 1 и 12 ноември имаше употреба на палки, шутове и удари под кръста срещу хора с вдигнати ръце. Това е лицето на българската полиция. За всичко това вече има достатъчно клипове и снимки.

Не стига всичко това, ами полиция и жандармерия отказват да се легитимират пред гражданите при опити за задържане. Проверките на лични документи взимат формата на бавене и туткане в стила на османо-съветската администрация. Задържанията стават грубо, с насилие след самото задържане. На търсещите свои близки по три имена се отказва информация къде са техните задържани приятели и роднини с прозрачната лъжа, че било имало едни и същи лица с по три еднакви имена и било трудно да се установи кой в кое районно управление се намира.

Този мач е игран вече през деветдесетте, при това повече от веднъж. Тези номера няма да минат. Време е за оставка. После - и за дела срещу МВР, което действа еднакво и в 1990, и в 2013 с един и същ неумел репертоар от милиционерско-заптийски врътки. Миков, Цветанов и Йовчев имат един и същ "професионален" или "ювелирен" стил на действие, който само издава пълната им безпомощност пред демократичните рефлекси на гражданското тяло. 

Всичко това може да има само един логичен отговор: гражданско неподчинение, демонстрации, протести, блокади, окупиране на сгради и най-сетне - общонационална стачка. 

В 1997 си казвахме: "Забранен завой наляво", а в 1990 са си казвали: "Никога вече комунизъм". БСП и производните й партньорски партии трябва да бъдат веднъж завинаги изолирани от властта.