Разбира се, че няма такава ос, всеки народ води сам своята борба за справедливост. Но има симпатия между киевчани, цариградчани и софиянци, които си пращат честитки с хаштагове. Нормалните хора не могат да търпят мафии на власт. Ердоган, Янукович и нашата корпоративно-търговска банДа на практика са еднакви. Е, да, Ердоган не обслужва Русия открито, за разлика от Янукович и тукашния триумвират. 

В Украйна вече има поне трима загинали протестиращи - двама застреляни и един вероятно "случайно" паднал от покрива на сграда. В Турция имаше миналото лято. Ако си припомним протестите срещу ГЕРБ и монополите отпреди година у нас - и в България вече има загинали - хора, които не издържаха на бедността, несправедливостта и безизходицата и сами си посегнаха. Един човек беше умрял от сърдечен удар в ръцете на полицията през 2009, когато алкохоликът Миков беше заповядал на жандармеристите да бият протестиращи. Вероятно и загиналите в трите страни са платени соросоиди. Или неуравновесени, луди, идиоти, кретени, които не ги е срам от почернени семейства и не са помислили за имиджа на клета майка България... на такива приказки можем да се наслушаме лесно от страна на разни партийни циници. 

Оказва се, че не сме сами нито в пространството, нито във времето. Заедно с нас срещу руските поплъзновения сега се борят и украинците. А и цялата история на недоволствата в България от 1989 насам е една и съща - винаги срещу мафиотските прокремълски метастази на съветоидните ДС и БКП. Просто е. 

Няма защо да си стоим по къщите: примерът на Киев е заразителен и вдъхновяващ. Там хората рискуват много и се борят за много. Не играят на дребно. Ние, също като тях, рискуваме да се върнем под крилото на Москва и да загубим контакт със свободната част от света. Рискуваме вечна бедност, фалшива свобода, икономическа зависимост, мутрокрация, ступор и вечна ориенталска корупция без възможност за собствена инициатива или развитие. 

През последните дни след позорното дансаджийско съсипване на студентското протестно движение в София имаше смислени протестни акции - първо пред МВР по повод полицейския произвол и по-късно пред Съдебната палата по повод пореадния театър с Христо Бисеров. Разбира се, протестите бяха отразени само от независими журналисти, а полицията се държа истерично при първия и безпомощно при втория. Очевидно е, че има смисъл да се провеждат максимално голям брой малки неочаквани демонстрации на различни места в различно време и с различен фокус. Вероятно тези действия ще продължат. 

Междувременно властта започва да се клати. Сидеров, човекът със златния глас, който обиди няколко пъти съюзническа Франция, прекали с кокаина и наглостта, така че му се налага да се държи като Бисеров и да търси пътища към измъкване от наказателна отговорност (вероятно предупреден от партньори и съюзници, популистки твърди, че сам предлага имунитета си). 

Кристиян Вигенин, това посмешище в министерско кресло, което не знае как да отговори и на един по-неприятен въпрос, реагира крайно недостатъчно и неуместно на грубата външнополитическа изцепка на БСП с подкрепата за сирийския тиран Асад - и в резултат сега е възможно Станишев и да не остане лидер на европейските социалисти. А идват евроизбори...

Новите монополни закони предизвикват поредни недоволства у традиционно малобройните, но все по-сплотени и гласовити природозащитници у нас (всеки път ми е приятно да припомня, че всички промени в България са започнали с природозащитнчески демонстрации). Този път заради нови незаконни проекти в Странджа. 

Бавните рефлекси на българите се поразбуждат, когато стане дума за насъщния и въпреки погубните заеми тютюноработниците от Харманли и корабостроителите от Бургас се превръщат в поредна тема табу за 42-то "Народно" събрание, което продължава да си стои оградено за всеки случай срещу народната любов. А мегдувременно сивият кардинал на правителството Станишев ходи по токшоута, за да прикрива гафовете с нищонеказване и желязна физиономия. 

Монополистът LaFka на мама Ирен и детето Делян си служи с груби методи за премахване на всички други фирми, продаващи вестници из страната, но същевременно се разпространяват призиви за бойкот на оранжевите будки, а тук-там из България вече започват и погроми срещу тях. Което никак не е за учудване. 

Дори Русия, която трябва да действа на много фронтове, размахва пръст на БСП с раздвижването на своя резервен човек Първанов (нашият любимец Гоце). Грешките станаха прекалено много, а хубавото засега време може и да спестява по някой лев от сметките за парно, но и би могло да изкара повече недоволни навън. Вече не може да се поддържа илюзията, че някой си там бил подкрепял управлението в този му вид. Дори т. нар. "контрапротестиращи" изчезнаха някъде, докато упорита група нормални хора продължава да поддържа вече традиционното за столицата протестно шествие. 

Вероятно е въпрос на време протестните форми да станат повече на брой и нарастващо по-малко учтиви от досегашните. Правителството и цялото 42-о "Народно" събрание трябва да си вървят час по-скоро и никога да не се връщат, ако не искат паветата да полетят право към главите им.