Колко е важно да бъдеш недоволен
Докладите на Европейската комисия показват, че протестите си имат видима причина. Обикновена, ясна и недвусмислена. Не става дума за някакви мъгляви принципи и призиви, а за най-проста корупция. От относително ниски до най-високи нива в администрацията се крадат пари и се злоупотребява с приятелски услуги. За парите е ясно, че са наши, взети с данъци, сметки и такси. За услугите е ясно, че са незаконни и нередни – повечето лобистки изпълнения са си най-обикновен конфликт на интереси, тоест поставяне на роднини и приятели напред в списъка за обслужване в ущърб на закона.
Когато протестиращите заговориха за морал, не ставаше дума за някакви отвлечени неща, а за ежедневния крах на българската държавност. При управлението на ГЕРБ обществените търгове (например за софтуер или за подобряване на LAN-връзката на някакво ведомство) се уреждаха в полза не на фирмата с най-добра оферта, а за тази фирма, която първа се съгласеше да връчи комисионна в размер на 15% от цената на офертата на чиновника, който трябва да подпише договора от държавна страна. При сегашното управление цената е скочила вече над 20% от цената на офертата. Всеки, който се е позабърсал в IT-сферата, е чувал за тези неща. Естествено, при това положение търговете се печелят от фирми, които дават по-скъпи оферти, защото така и тяхното не се губи (така де, бизнесът не е социална дейност). В резултат все повече от нашите пари, отишли за данъци, такси и сметки се харчат не за болници, училища, пенсии и пътища, а за по-скъпи изпълнения на оферти по обществени търгове. Крадат от нас.
Как крадат ли? Ами например за доставка на електричество и парно отопление в домовете ползват скъпи и остарели технологии, с които най-вече зареждат въздуха, топлят тръбите, а не апартаментите. От години се говори за нуждата от смяна на начина, по който се осъществява парното отопление на София, но всякакви Вальо Топловци предпочитат да връчват пликове с пари на Р. Овч., да продължат да си заемат постовете и да сключват изгодни за себе си, но убийствени за държавните предприятия договори. Резултатите са следните: високи сметки, разхищение на гориво, пари и енергия, комисионни за замесените овластени измамници и хиляди нормални хора, които се отказват от централно отопление, но въпреки това продължават да плащат ли, плащат на чудовищния монополен кърлеж, наречен със звучното име „държава“. Не получаваш нищо, плащаш си за удоволствието и се чудиш къде отиват парите ти.
За това си говорим: броят на болниците в страната отново предстои да бъде съкратен. Защо? Ами защото няма пари за тях. За тях няма, защото държавата излива все повече средства в корупционни загуби, по-горе вече описах две от прерязаните финансови вени. Нека си спомним, че всички средства от такси, данъци и сметки не се разпределят целево (дал си за парно – получаваш парно), а се събират в обща хазна, от която се преразпределят по решение за следващия бюджет (дал си за парно – получаваш МВР... и доста корупция).
Като казах „МВР“ – това е министерството с най-големия бюджет по принцип. България дава всяка година най-много пари за заплати, техника и тук-там по някоя привилегийка не за друго, а за полицията и службите. Това нямаше да е зле, ако от него не следваха три лоши резултата: на първо място, нямаме истинска сигурност. Престъпността процъфтява, а полицията е безпомощна. Обирите са ежедневие, а полицаите, да не се лъжем, никак не са на висота. На второ място, половин държавен бюджет, отделян ежегодно за МВР означава полицейска държава. Няма демокрация, няма свобода, има само полиция. Не си доволен? Получаваш още полиция, от некадърната. На трето място, това значи, че парите за училища, шосета, пенсии, книгоиздаване и болници отиват в ръцете на чичко полицай, който най-вече нищо не върши. Един вид законна корупция, защото е сигурно, че ако бюджетът за МВР бъде намален, престъпният зависим контингент и сайтовете, тихомълком плащани от ДАНС (а и там заплатите не са малки), ще започнат безнаказани демонстрации срещу правителството, осмелило се да пипне свещената полицейска крава. Същевременно малка част от тези пари достигат обикновения полицай, а да не говорим за материалната база на Пето районно управление, да речем. Компютрите вътре са рядкост и са от около 1998 г., ако не и от по-рано. Всичко отива в джобовете на „шапкарите“, тоест по-високите чинове, а те са си стари милиционери, служители понякога на по над 60-годишна възраст. Не че тя е порок, но бива ли чак толкова да се краде?
Всичко, което казах за МВР, се отнася и за раздутия щат на държавната администрация. Там също „работят“ десетки хиляди души, от които всеки пети е някакъв началник и съответно му се полага, да речем, удвоена заплата (уж за да не бъде склонен към корупция). А какво произвеждат те? Само хартия. И корупция. Да не обяснявам и какво представляват материалните бази на Националната служба охрана, Охраната на съдебната власт, Народното събрание и Министерския съвет: в България съвсем законно се обновяват автопаркове скъпи коли за милиони и милиони левове. Между двете сгради на Народното събрание в София на по двайсетина минути се придвижват (най-често празни) микробусчета, в случай, че някой служител или депутат иска да прати на колега пакет документи, а го мързи да измине петстотинте метра пеш. Сериозен лукс като за бедна страна.
Всичко това не са заслуги само на последния парламентарен състав, но системата от скъпи привилегии и узаконена корупция се засилва от мандат на мандат. Още по-скъпите назначения на престъпници като Делян Пеевски или съдия Тенева са директен жест към мафиите в страната: прав беше Юрген Рот, когато каза, че навсякъде има мафия, но само в България мафията си има държава. Става дума за нашите пари. Вече отдавна не говорим само за някакви мъгляви идеали. Говорим за собствените си левове. И не, не можеш да излъжеш държавата толкова на едро, колкото тя те лъже. Дори денонощно да крадеш ток с жица на електромера, трудовото законодателство пак ще си остане такова, че да ти се плати по-малка заплата отколкото си изкарал за шефа си. Шефът пък ще се види принуден да плати от спестените на твой гръб пари на същата тази порочна администрация, заради която си длъжен да крадеш ток. И накрая пак ще получиш слабо парно, високи сметки, никакво медицинско осигуряване (нищо че си си го платил) и жалка пенсия.
Ама сегашното правителство поне било дало по някой лев. Или било понамалило временно някоя сметка. Наистина ли? Пет лева тук, пет лева там? На някой и друг ограбен старец, от когото държавата е отнемала пари в продължение на десетилетия? Трябва ли жертвата да бъде благодарна, че крадецът е върнал една хилядна част от откраднатото? Пък и знаем как точно става „връщането“ – не с изработени, а със заети средства, защото междувременно хазната е изгребана. И така, правителството взима заем, раздава по пет лева на няколко десетки хиляди благодарни от слабост нещастни хора и оставя на всички да се чудят как ще връщат заема. Обяснено най-достъпно, това значи, че следващите данъци, такси и сметки в продължение на години ще отиват пак не за болници, училища, пътища и пенсии, а само за изплащане на дълговете, които не ние сме направили. О, не, забравих. Не само за тези дългове... а и за още корупция. И за редовните увеличения на депутатските заплати.
Ето затова се протестира и трябва да се протестира. За стотен път – не става дума само за мъгляви идеали. О, да, става дума и за тях, естествено. Но най-вече за собствените ни кожи, защото си ни дерат като овце. Който иска да бъде ограбван, да си стои у дома. Който не иска – да взима по едно паве във всяка ръка.
Тагове:
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата