Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2015 05:16 - Цар ли е царят
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 2356 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.05.2015 08:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Текстът е публикуван и в pravoslavie.bg

През 2015 позабравеният цар Симеон ІІ се пораздвижи. Няколко бележки по темата. 

 

 

Цар ли е царят? 

 

В 1946 г. един по същество нелегитимен референдум превръща България в "народна", тоест комунистическа република. По това време от почти три години законен държавен глава е цар Симеон ІІ, син и наследник на Борис ІІІ. Третото българско царство почти никога не е спазвало Търновската си Конституция, но тя все пак е била поне формално в сила. Няма как под нейното действие да се стигне до такъв референдум, както няма и начин референдумът да бъде легитимен, защото е проведен в условията на все още продължаващата съветска окупация на страната и без сключени към момента мирни договори след края на Втората световна война. Така че поне в 1946 Симеон ІІ продължава да бъде единствено законният държавен глава с титулатурата: "по Божията милост и народната воля Цар на българите". 

 

В 1955 царят навършва пълнолетие и според предписанията на Търновската конституция тогава трябва да се закълне пред Народното събрание, за да поеме пълните си функции. Това очевидно не е възможно към момента, а Конституцията не предвижда други възможности, така че чисто формално тогава монархът пропуска единствения легален начин да остане държавен глава. Това не означава автоматична загуба на титлата, а само нещо като конституционна криза за монархически настроената част от българската емиграция по света. Разбира се, имало е възможност регентският съвет в изгнание или пък едно евентуално задгранично правителство да издаде нарочна прокламация заедно с царя в смисъл, че Конституцията няма как да бъде формално спазена, но духът й не е забравен. За съжаление, тогава не съществува и емигрантско правителство, което да направи това. Така емиграцията и царското семейство сами пропускат възможността за един важен, легитимиращ монархията жест. Прокламация за пълнолетието наистина има и тя дори говори за значението на Търновската конституция, но не се спира на конкретния конституционен проблем. 

Българските князе и царе от 1879-1946 не са коронясвани, нито миропомазвани. В религиозно отношение те само са благославяни от Българската екзархия, защото въпреки че източноправославното християнство е официална религия на Третото българско царство, то българската модерна монархия все пак е само една от функциите на светската, либерална Търновска конституция. Церемонията, която създава български монарси, е светската клетва пред Народното събрание (така, както е например във Франция при Луи-Филип, в Белгия или в днешна Испания - този тип светска монархия е типична за ХІХ в.). Нашата модерна монархия не само е конституционна - тя е и изцяло светска, така че сакрализацията на царската титла от някаква православна гледна точка е безсмислена. Впрочем, от 1908 до днес българските царе превеждат титлата си на останалите европейски езици с думи като "King" и "Roi",  а не като "Czar" или "Tzar". В това отношение българските модерни монарси имат същото поведение като гръцките крале, които у дома са "βασιλει"ς", но в чужбина са именно "крале", а не "василевси" (толкова по въпроса за т. нар. "уникалност" на предполагаемо "верската" титла на българските царе - тя нито е уникална, нито е верска, каквито и да са средновековните и етимологическите сантименти на някои вярващи по този въпрос). Цар Симеон ІІ е законен държавен глава от 1943 година по силата именно на Конституцията в редактираната й версия от 1911 г., а не на някаква религиозна санкция. И е такъв най-малко до 1955, когато, без да губи титлата си, царят няма възможността да изпълни конституционното предписание за клетва пред Народното събрание и не излиза с прокламация дори за намерение да осъществи конституционните си задължения при първа бъдеща възможност. 

В 1991 новото Велико народно събрание приема действащата ни републиканска Конституция от 12 юли. България (повече или по-малко успешно) се превръща в най-обикновена република. Народното събрание е назначило за президенти първо Петър Младенов и после - Желю Желев. От първите президентски избори насам по силата на Конституцията от 1991 нацията законно избира своя републикански държавен глава - президентите Желю Желев (във втория му мандат), Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. 

Относно цар Симеон ІІ обаче съществува едно странно двойствено положение. От една страна, поне от 1955 той, макар и не по своя воля, нарушава Търновската конституция, по чиято именно сила монархът е монарх. И поне от 1991 има все пак легитимна нова Конституция, по чиято сила държавен глава на България е избраният от нацията президент на Републиката - и никой друг. 
От друга страна обаче, царят не е абдикирал от законно заемания трон на (поне дотогава) така и непрекъсналото формалното си съществуване Трето българско царство. 

Това двойствено положение на едновременно съществуващи законен монарх и законна република би трябвало да е решено в 1996 или 1997 - около първото посещение на царя и семейството му в България. Тогава, без дори официално да абдикира, синът на Борис ІІІ става гражданин на Република България под името Симеон Борисов Сакскобургготски. Получава единен граждански номер и лични документи (лична карта и паспорт) с трите си имена и гражданския си номер. За всички практически нужди това би трябвало да е най-късната дата на края на модерната българска монархия, на институцията на Трона на Третото българско царство и на възможните действия по силата на Търновската конституция от 1879. Това означава и че вече не може да съществува предполаганата институция на "българската Корона", тоест самата монархия, самата корпорация на царството, както би се изразил Ернст Канторовиц. Между другото, българската монархическа институция не се е наричала "Короната", а "Тронът". 

Не е възможно да има републикански гражданин, който да бъде монарх на републиката, чийто гражданин е. Като български гражданин, самият дотогавашен цар има за свой държавен глава законния президент на Републиката. 

В този смисъл идването на власт на българския гражданин Симеон Борисов Сакскобургготски като министър-председател на Републиката в 2001 не представлява акт на абдикация: по същество тя се е състояла още в 1996 или 1997, при получаването на българско гражданство в условията на действащата Конституция от 1991. От известен историко-юридически интерес е въпросът дали само формалната абдикация от страна на самия монарх може да преустанови съществуването на даден монархически институт ("Корона" или "Трон"), дали изобщо абдикацията е инструментът, с който това се случва или има други начини за легитимното превръщане на една монархия в република. 

Самият акт на заклеване на министър-председателя Сакскобургготски пред патриарх Максим с ръка върху Евангелието (а не върху Конституцията) в Народното събрание няма легален смисъл, но може да се сметне за един вид сантиментален жест, свързан с историческата роля на династията, от която г-н Сакскобургготски все пак произхожда. 

Въпреки това, можем да наричаме бившия министър-председател на Републиката "Негово Величество" или "цар Симеон ІІ" (особено откакто той вече не заема републиканския си пост). Има исторически прецедент: дядо му, цар Фердинанд, е продължил да носи почетно царската си титла и след абдикацията от 1918 по куртоазни причини (по същия начин в наше време дон Хуан Карлос Испански продължава да е "крал" и след абдикацията в полза на сина си дон Фелипе VІ. Същото важи и за крал Константин Гръцки, и за румънския крал Михай). 

След 1918 обаче цар Фердинанд вече носи титлата само в лично качество, а не като държавен глава. Абдикиралите монарси най-често носят титлата си доживот, без обаче реално да царуват или да имат право на пълната си титулатура. Така дон Хуан Карлос продължава да е "крал", но вече не е "кралят на Испания"; крал Константин е "крал", но не "кралят на елините"; крал Михай е "крал", но не "кралят на румънците"; и цар Фердинанд е бил все така "Негово Величество цар Фердинанд", но не и "царят на българите". По друг начин този въпрос е решен в монархии като Нидерландия и Великобритания. 

Описаното положение в пълна сила се отнася и за г-н Симеон Сакскобургготски. Все пак, от исторически сантимент, по традиция и от учтивост той може да бъде наричан "Негово Величество" или "цар Симеон ІІ". Но това е изцяло куртоазна употреба на титлата към един по същество бивш монарх, бивш министър-председател и настоящ наш съгражданин. За добро или лошо модерната българска монархия не съществува - и е чисто академичен въпрос дали за неин край ще приемем 1955, 1991, 1996-97 или 2001 година (в никакъв случай беззаконието от 1946, нито "конституцията" от 1971). В случая е въпрос на лични предпочитания как ще се обръщаме към бившия български монарх. Титлата му се е превърнала в нещо като негово име - нищо повече и нищо по-малко. Тя ще изчезне заедно с последния си носител, защото не може вече да бъде предавана, тъй като е спряла да бъде титла на държавен глава. 

Едно е сигурно: споменаването на цар Симеон ІІ в литургичната ектения като "христолюбив цар на българите" наред с "правителствующия Синклит", прието от Синода на Българската православна Църква, е напълно нелепо. То представлява исторически и юридически кич, а уврежда и самата същност на литургията за вярващите, защото по време на служба трябва да се произнасят само безспорно точни формули. Така че царят е цар, но не "на българите". Не и докато я има сегашната Република, на която той се явява гражданин. 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626701
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата