Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2015 13:15 - Пратчет, Сицилия и българите
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 1921 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Препрочитам си "Истината" на Пратчет, романчето му за вестникарския занаят. Явно в Пратчетова Британия си имат наблюдения върху вестничета като "Sun" и "Mirrоr", защото описанието на нелоялна конкуренция и боклучави новини в стил "баба ухапа куче" звучат съвсем а ла Дебелян Пеевски. Разбира се, оперетните мафиоти в удобните кресла са дребна работа в сравнение с нашите кадесарско-сарайски мутри, а и зомбито-адвокат от романчето не може да се сравнява с всемогъщия Цацаров. Нито пък сержантът-върколак има нещо общо с нашите униформени таратутляци. За разлика от София, измисленият град Анкх-Морпорк има съд и полиция. Има и вестник. Но не мога да не отбележа, че репликата:  - Обществото не се интересува от обществения интерес - е писана като за у нас. 
Препрочитам си и "История на Сицилия" от Жан-Ив Фретинье. В предговора има няколко интересни мисли за т. нар. "сицилианизъм": това е увереността на огромния брой местни интелектуалци, че Сицилия нито иска, нито разбира промените; че е готова да служи на всеки господар и мълчаливо да го презира, без да го гони; че каквото и да се промени, всичко ще си остане същото; и че, общо взето, всички институции, челен опит и чужди постижения изобщо не интересуват населението, което е обзето от фатализъм, страх и недоверие. Отново все едно четях за България. Жалко само, че тук нямаме лимоните, маслините и Средиземно море. Островът, общо взето, ни превъзхожда само с това (макар че който е гледал "Баария", знае, че има и сицилиански оптимизъм). Във всеки случай има някакви южняшки прилики. 
Като споменах страха и апатията, днес по-рано четох и слушах новини из България. Непрекъснато някой някъде бива прегазен от автомобил. Често жертвите са деца. Страхотия. Навремето една от гимназиалните ми учителки казваше, че увеличението на престъпността, рисковете и броят жертви си върви заедно с отварянето на обществото - като неизбежен страничен ефект. Не беше права. Обществото ни всъщност не е отворено (без да броя няколкото десетки хиляди пътуващи, четящи и интересуващи се хора; другите няколко милиона са мрачно затворени в себе си). Да не говорим, че някога не е имало достъпна информация за случващите се произшествия, докато сега тя просто е налице. Страшното е, че ненормалното е станало нормално и няма никаква воля то да се промени. По сицилиански, в лошия смисъл на думата. Не само че няма полза от институциите, защото съдът и полицията не са мотивирани да правят каквото и да е за намаляването на ужасяващия брой жертви по пътищата - а това е работа именно на съда и полицията, защото глобите и наказанията са ефективно възпитателно средство, когато се прилагат. Та, не само това, ами и повечето хора живеят в страх. Обяснението на няколко души пред БНТ, bTV и БНР защо не правят нищо, когато в населените им места има автомобилна "гонка", беше: "Страх ме е". Страх ги е. Възрастни мъже и жени се страхуват от групички двайсетгодишни глупаци с коли, купени от собствените им баби. Явно не ги е страх обаче да гинат прегазени. 
Интересно място е нашата страна. Стоян Гяуров би могъл да пренасочи есето си за нацията без посока от Италия към България. 
И накрая нещо, което чух по съвсем друг повод, но може и да има известно отношение към нашите работи. Сякаш има цикличност в редуването на периоди с големи идеи, гигантски кризи, предизвикани от идеите, последващи периоди на страх от идеи и после натрупване на нови идеи със заряд за предизвикване на катаклизъм. Този модел се повтаря в Европа може би вече три пъти за последните три века и половина. От себе си ще добавя, че може би специално България в момента е в период на страх от идеите, прикриван зад крайно неефективен псевдопрагматизъм. Много сицилианско състояние. Безкрайно удобно за ленивите и престъпните. За съжаление, то струва човешки животи. 



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624526
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата