(16-17 октомври 2016, около президентските избори и реформаторските вълнения)

1.

It pleaseth the King"s Maiestie to dissolve Parliament... паралелите между Борисов и Чарлс І са забавни и напълно уместни (с изключение на това, че Чарлс все пак са го рисували и барокови художници, а не само карикатуристи). Падането и на двамата е някак предопределено: колкото повече се бави, толкова по-зрелищно. Even the longest, the most glittering reign must come to an end. Пък и в случая царуването никак не е бляскаво, нали? Така че клатенето на клетата "стабилност" не е никак лошо. Можем да поседнем, да погледаме и да почакаме още малко. Разбира се, билетите за последното действие са скъпи, но явно сме готови да си ги платим.

"За Бога, нека седнем на земята

и от легендите си спомним как

умирали са винаги кралете

изклани в бой, свалени от престола,

измъчени от призрака на някой,

свален от тях, намушкани в съня си,

отровени от своите съпруги,

избити всички; затова, защото

в тоз празен обръч, който стяга лоба

на краля тук, седи на трон Смъртта

и хили се, смешницата, над него

и неговите горди власт и блясък,

и пуска го да се яви за малко

на сцената, да си поуправлява,

да вдъхва страх, да умъртвява с поглед,

като че ли плътта, която брани

живота му, е зид от твърда мед;

и тъй, позабавлявала се, иде

и със карфица мъничка пробива

тоз негов зид - и край на краля..."

2.

Добре, вярно е, че Трайков поне напоследък наистина се опитва да покаже, че няма да се съобразява с ГЕРБ, както и че не зависи от подлизурковската част на реформаторската групичка. За месец у него има нещо като развитие на позицията в съвсем правилна посока. Това е добре и то трябва да се признае.

Но просто обективно не е достатъчно. Зеленогорски още е край Трайков, а това е доста смешно. Същевременно обществото просто не вярва (и не може да се иска от него да повярва), че Трайков е приятел само с по-читавата част от реформаторите. От "разделния ден" вторник може и да последват още малко гласове за Трайков, но може да последва и още по-голямо самоунижение, тоест исторически компромис. Не че четвъртъкът не беше достатъчно неприятен... Но все пак, все пак трябва да се признае, че ето, дори верноподаническият БЗНС иска да прояви някакъв характер пред Борисовия диктат. Това също е добре. ДСБ точно в момента не е чак толкова послушна партия, колкото беше преди само пет-шест месеца. Много хубаво.

Само дето е късно, либета, за китка. Времето не стига, а доверието вече е фатално разпиляно, каквито и да са усмивките и приказките по партийните вечеринки. Ако реформаторите са искали да берат плодове на тези избори, те можеха и трябваше да покажат принципност още преди много време. Не, Трайков няма да стигне балотаж - и вината за това е у реформаторските партии, които го удариха на кариерна реализация. А след няколко години никой няма да помни РБ като друго, освен като успешно реализирани пудели на междувременно залезлия кандидат-диктатор Борисов. Блокът изпорти съществуващата гражданска енергия и с това направи огромна услуга на мутрите.

За отвращение на всеки почтен човек у нас, президент сега с абсолютна сигурност ще стане или онзи глупак Радев, или безумното недоразумение Цачева. Хубавото е, че най-тъмно е преди зазоряване. Кой знае, може пък напук на всички реалности в един разкошен ден българският гъзароинтелигент да се събуди, да установи, че е пълен глупак и се оставя мутрите да му се подиграват, да зареже дребнавите надеждици и да вземе тоягата. Няма да е скоро, разбира се. Умните хора в България са малко бавнички, малко страхливички в мисленето и действията си, така че още има да се занимават с тази детска залъгалка, наречена "избори".

Не ме разбирайте криво, изборите сами по себе си са нещо чудесно. Просто тук и сега те не са истински. Точно както БПЦ не е нито българска, нито православна, нито Църква, парламентът ни не е никакъв парламент, партиите ни не са партии - така и изборите ни не са избори. Още почти никой не е дозрял до това, което логически следва от тези факти. Единствено времето и влошаващата се криминализация на управлението могат евентуално да предизвикат шок и последваща активност в засега бавно и кротко варящата се жаба на българското гражданско общество :)

3.

Истинските граждански кандидати за президентския пост можеха (и трябваше) да се казват Христо Иванов, Лозан Панов, Велислав Минеков или Бойко Атанасов. Самият факт, че точно те не поискаха или не можаха да се кандидатират, вече говори печално за състоянието на гражданското ни общество.

Да не забравяме, че говорим за страната, която продължава да не се бунтува и все не може да намери в себе си силите да свали Борисов и Цацаров. Страната, в която Първанов, Пеевски и Доган са на свобода. Страната, пленена от ФСБ на Путин.

Действието се развива в България и тук милите момчета и момичета, които с трепет се надяват на чудо и усмивка, биват прекършвани (или се продават). Надеждата у нас не е в избори, тиймбилдинги, лекции и партии, а само в грубата форма на естествен отбор, която криминалното управление налага. Кой знае, може пък отвратителните времена да възпитат корави хора?

4.

Чувам, че неизбежно трябвало да има партии, за да се задвижи истинският граждански процес. Но ние имаме премного партии! Голям брой честни народняци, които не искат комунизма, все още наивно вярват на Борисов и ГЕРБ и не ги е срам, че са толкова глупави. Има групичка левичари-либерали, които също искат да си играят с Татяна Дончева и "Движение 21". Имаме стари седесари, млади кариеристи, твърди антикомунисти и убедени демократи от по-добре поставен буржоазен тип, които отчаяно продължават да се кълнат в ДСБ и в сянката на Костов, плюс вратовръзката на Радан Кънев. Има синкаво-либерални комсомолци, обслужващи Лукарски и Кунева в техните седесета и дебегета. Древният БЗНС продължава да вее конци от оранжевия байряк. Май още се мотае призракът на царската партия. Съществуват "Зелените" и ДЕОС. За малко щеше да се формира и партия "14 юни", но не съм сигурен какво стана. А има и още десетки граждански сдружения и движения с амбицията постепенно да се опартийчат.

Е, хубаво, де. Каква полза от всички тия партии?

Тази среда е мътна вода, в която Путин и путинистите му Борисов, Цацаров и Доган безнаказано ловят наивни шарани.

Един ден водата ще трябва да се изчисти и въдиците да се извадят от нея. Това няма да стане чрез партии, а само чрез насилие.

Едва след насилието ще могат да се образуват една или две партии (примерно "лявоцентристка" и "дясноцентристка" или "либерална" и "консервативна", а може би "социалдемократична" и "християндемократична"), които еднакво твърдо да държат на българския ангажимент към НАТО и ЕС, да имат консенсус относно нуждата от лустрация, съдебна реформа и борба с мафиите, същевременно да се пазарят до дупка за всичко със съюзниците ни и да не позволяват никаква руска намеса в нашите работи. Левичарите да са малко по-отворени към въпросите за новите човешки права, към социалните разходи и високите данъци, а десните - към старомодната традиция и ограничаването на регулациите. А мечтата за двукамарен парламент вече е отвъд всяка надежда :)

Но дотогава има много вода да изтече. Днес в България "партия" е мръсна или дори по-лошо - смешна дума.

5.

Симпатично и правилно е, че Радан Кънев говори за "време за битка" и нарича Борисов "бай Хуй". Така трябва. Но часът е дванайсет без пет. Това поведение трябваше да започне още по време на парламентарните избори или хайде, един-два месеца след тях. Днес вече е доста късно и за РБ, и за ДСБ, и за Кънев, и за Трайков да демонстрират характер. Не е лошо, просто е политически късно. И все пак - нека го правят. Ценността на добрата постъпка не е в нейната целесъобразност, а в самото й качество. В индивидуален план никога не е късно за нищо.

6.

Политическите мечти всъщност не могат да бъдат за тукашната, земна Родина. Те са за Авалон, Артуровото царство Логрия, за Нарния, за Рая небесен, за Валинор. По някоя идея, изпаднала оттам, може евентуално да бъде преведена на български и да бъде предложена като бисер на свинете. Политическата идея, изведена до своята крайност, е същото като всеки друг художествен или научен замисъл: копнеж по вечната Родина и към Лицето на Господаря, седнал да съди живи и мъртви под зеления дъб.