Съвременният средностатистически българин е славяноезичен неславянин (защото всъщност говори език, който е част от надгруповия балкански езиков съюз, включващ неславянски езици като гръцкия и румънския). Съвременният средностатистичисеки българин също така е източноправославен християнин най-често само по традиция, а не по практически изповядвана религия. Впрочем, източноправославният му етнокултурен маркер го сродява с небългари като гърците, руснаците, сърбите, грузинците и православното арабско малцинство. Средностатистическият съвременен българин се смята за такъв по чисто политическа приемственост с онези българи от Първото царство, които първоначално са били тюрко- или ираноезични нехристияни (и част от тях са били расово монголоидни, както сочи лицевата възстановка по черепа на ичиргу-боила Мостич). Съвременният средностатистически българин най-общо принадлежи към европеоидната раса, кавказки тип, средиземноморски подтип (а можем и да модифицираме този опит за класификация, за да не ни се подиграват заслужено професионалистите) и е генетично близък до доста консервативния фонд на повечето южно-, източноевропейски и средиземноморски населения, включително до на пръв поглед изненадващо звучащите за нас ливанци, италианци и унгарци. В изграждането на съвременния ни генетичен фонд участват представители на над петдесет етнически групи - което, впрочем, е некоректен израз от моя страна, защото етносът е културна, а не биологична категория. Тоест "българин" (като всеки друг етноним) е преди всичко културноисторически термин или по-точно маркер, конкуриращ се с други такива в рамките на относително голямо биологично разнообразие, за което се преструваме, че не си даваме сметка - по исторически причини. Наличието на македонско самосъзнание доказва точно това.

"Проблемът" (проблем за глупаците) с тази вярна дефиниция е, че тя лесно може да включи турчина, гърка, евреина, албанеца, арменеца и циганина - и аз познавам евреи и арменци, които с основание биха шибнали един на всеки, който им каже, че не са българи. Познавам и идиоти, които са казвали на мен, че не съм българин, защото моите предполагаеми прадеди, печенегите, хипотетично заселили се в Софийско преди деветстотин години, не били прабългари... Всеки нормален човек може сам да осъзнае глупостта на подобно "мислене". Целта на националната държава, откакто изобщо я има, е да включи в нацията всички етнически и етнографски групи на територията си - Франция и Великобритания, та дори Германия и САЩ са отлични примери за това. Да смятаме циганина за "небългарин" може само да ни донесе проблеми, защото циганинът току-виж ни повярвал, почнал да се самодефинира другояче и поискал автономия. От такива глупости лесно се стига до катастрофа по балкански. Ето защо патриотизмът трябва да е умерен, елитарен, антипопулистки и крайно рационален.

След като казах всичко това - да, аз съм българин. Може да съм русолявокестеняв, относително блед и синеок, за разлика от повечето си сънародници, но съм хилядапроцентово убеден, че от Витоша по-високо нема и имам самочувствието на наследник на войнствените създатели на империи от Атила до Светослав Тертер, пък и на победителите при Сливница, Одрин и Дойран. И определено се гордея, че съм съвсем пряк приемник на езика на свети Климент Охридски и Кръстан Дянков, на религията на свети княз Борис-Михаил и цар Калоян, както и на свещената Търновска конституция, според която всички сме равни пред закона и всеки роб на наша земя става свободен.

И няма разни простаци с непрани гащи да ми обясняват какво е или не е да си българин.

"Тук съм и тук оставам."

Господине, такива като вас са идиоти и с удоволствие ви трия просташкия коментар.