Някакви странни хора дават ултиматуми на несъществуващи Народни събрания. Това тук Страната на чудесата ли е?

(Питер Брьогел-Старши, "Страната Кукания", 1567)

Когато бях гимназист, учителката ми по химия написа двойки на класа, защото бяхме издънили едно контролно и след това добродушно ни разказа за картината „Страната Кукания” от Питер Брьогел-Старши, та да ни демонстрира убедително какви безполезни типове ще станем, когато пораснем. И беше права, поне за вашия непокорен слуга. Само че добрата жена наричаше картината „Царството на дембелите”. Сигурно сте виждали репродукция: едни дембели, ама точно дембели, изгубили функциите си на рицари и селяни, лежат под дърво, раждащо баници, лапат, плюскат, хрупат, мляскат, пръцкат, lo6i4ko им е, а не могат да се зАпрат. На заден план съвсем по нашенски едно печено прасе тича насам-натам със забит в гърба нож, а някакъв момък си проправя път към блаженството, прокопавайки тунел с лъжица през планина от нещо като грис-халва. Щастливо свинство!  Пантагрюелизъм по имбецилски.

Хайде сега да поясня защо си припомних заслужената антидембелска лекция на милата госпожа Петкова (как сте, скъпа учителко?) и нейните брьогеловски представи за класа ми. Целият ни публичен живот е заприличал на „Страната Кукания” (или на Кораба на глупците, ако си падате по бургундско-фламандския сарказъм). Новоизбраният президент заяви, че на вече отишлото си Народно събрание му била оставала една седмица живот. После мина малко време и турбопопулистът Трифонов тропна с краче, поставяйки подобен ултиматум с двуседмичен срок за следващото Народно събрание да било почнело с ефективна работа в полза на нацията... пардон, на народа. Не на обществото, не на гражданите, не на нацията, а тъкмо и именно на народа. Даже на Народа с главно „н”. Това е поредна дебелащина. Дори дембелство, така, по брьогеловски. Е, определено има химия между Радев и Трифонов.

Да модифицирам напоследък популярния израз: а бе, бай Хиксовци, кои сте вие да тропате с псевдоподчета по масата и да обяснявате колко живот бил имал или колко седмици сте били давали на българското Народно събрание? Не искам да бъда погрешно разбран – аз също не изпитвам никакъв, подчертавам, абсолютно никакъв респект към законодателния орган на така наречената ни „държава”, само че нито съм президент на същата, нито съм имитатор на Летърман с претенции за цар Ивайло, носещ референдум на върха на копието. Все си мислех, че с високите постове и публичността идва и някаква отговорност. Явно не е така.

Дембелството и чалгизацията на публичното говорене идват от липсата на чувство за мяра. Самозабравилият се човек, парвенюто винаги се издава с поведение в стил „Югова сега има – сега носи”. Доскорошният ни обожаван банкянски Вожд, Буда и два пъти министър-председател на всички българи обичаше да говори за кученца и пържолки, както и за „каки”. Но и той, точно като новоизбрания президент и височкия шарла... извинете, шоумен, е само тъжен продукт на едно грубиянско време, както и на все по-лоша образователна система.

Новоизбраният ни генерал-президент (или генерал-резидент, ако ви е по-лесно да го произнесете) също така летя до Брюксел с военен самолет в изблик на здрав, извинете, евтин балкански мачизъм и сетне пропусна да постави вече традиционния почетен караул край паметната стена на жертвите на комунизма в Деня, посветен на паметта им. Такива faux pas са много типични за духовните наследници на другарката Югова, да не кажа Драгойчева.

Междувременно високият подражател на Летърман продължава да настоява с налагането на референдума, който повечето български избиратели очевидно игнорираха. Чак Главната прокур(в)атура побърза да поднесе порция топла цаца в защита на видимо нежелания от публиката плебисцит. Сега като се започнат едни машинно-мажоритарни патриотизми... та цялата „Политическа зима” на Христо Ботев ще стане отново рязко актуална.

Всичко това показва, че високите властници и шоумени гледат на нормалните критерии за публично поведение като на остаряла глупост. Приличие? Вятър работа! Тези хора са хилядяпроцентово убедени, че живеят в страната Кукания, тоест в Брьогеловото царство на дембелите, което е тяхно по Божия милост. И много, ама много искат баниците да падат от дървото. Добрата ми учителка по химия винаги би им писала двойки, защото е истинска дама.

Впрочем, същата почтена госпожа казваше, че в живота всичко е химия и че ако не изучим тази царица на науките, ще си останем некадърни във всички други занимания, например в историята, философията и журналистиката. Затова и когато мой съученик беше пратен на поправка, той заяви намерението си да влезе обратно в правия път със следните две решителни дадзибао-та на стената на училището: „Тъп съм” и „Химия до гроб”. Препоръчвам на държавническите титани да вземат пример от тази нагласа за самоусъвършенстване. Засега, уви, тази наука никак не е на почит сред кандидат-месиите на Народа, защото между тях и здравия разум липсва каквато и да е любовна химия. Чалгизацията и дембелството са им единственият познат подход към обществените работи. Изобщо не им дреме нещо редно ли е, уместно ли е или пък е простотия. А лошото е, че нацията може и да не им се връзва, но пък Народът, ах, Народът търчи наоколо точно като Брьоеловия печен глиган с ножа в гърба и обожава тези, дето си клъцват о парченце от месата му. То вече не химия, ами направо необяснима алхимия стана, особено като се сравним със съседните румънци, които не правят като нас, а просто се стараят да изметат местните си дембели.

Но няма и как другояче да бъде у нас, тъй като самата среда на публично поведение не предразполага към нормалност. Медиите, следени, създавани и ухажвани от (п)резидент-шоуменското тяло, демонстрират нездрава склонност към същия тип брьогеловщина. Понеже по-горе споменах химията, ще обърна внимание на практическите й приложения, предлагани от телевизионния екран. Освен обичайната доза астрология и спомени на баба Ванга, някои предавания директно препоръчват да си налея чашка урина. Бях чувал за жълта преса, но напоследък започвам да се срещам отблизо и с жълтата телевизия. Няма да споря, че тя си е чиста проба урина, но ако ще си сипвам нещо, нека да е кехлибарена течност с по-различно съдържание. По-добре тиха музика и малко размисъл.

Само в средата на урино-хибридна, тоест пропагандна война, сиреч при нулева медийна култура могат да съществуват говоренето на Станислав Трифонов и тоталната неловкост на президента Радев (какво? Флагът над Крим бил „факт“? И санкциите са факт, другарю бивш генерал). Неподправената чалга, която медийният пейзаж непрекъснато създава и разпространява, кара публичните личности да се държат нелепо, просто защото са изгубили всякакъв стимул за приемливо поведение… а и просто не го могат.

В един момент обикновената чалга на ченгетата (каква звучна алитерация!) обаче се превръща в патриотична и чашката урина става огромен златен бокал. Резултатът от това са масовият когнитивен дисонанс, умственият блокаж, подсилен с Ванга-Дънов-богомилство-славянство-братушки-махаме-санкции, диснилендове като Ларгото в София, Голямата базилика в Плиска и крепостта в Белчин баня (пак дано скоро уволнят Божо Димитров). Започва се едно свирепо гордеене с българщинбта по байганьовски и накрая, пак покрай химията, се стига до борба срещу ваксините, самолечение с неколкократно споменаваната жълта течност, световен заговор срещу България и убеждението, че например Украйна и Македония не са никакви държави. Хуанхъ се вля в река Волга и тя потече жълта, жълта…

Да се молим да ни отмине жълтата чаша.