"Ах, Западът не разбира руската култура, руското величие, руското страдание, руската душа..."     

     О, я стига. Аман от това пудрене на мозъци! Затова ли все нахлувате някъде?   
   
     Първо, няма една "западна" мисъл. "Западът" е измислица на нахални руснаци, които поради взряност в собствения си пъп не правят разлика между англичанин и италианец. Има множество национални култури. Един нормален чех или ирландец може спокойно да разбере и най-сложните текстове от Индия до Америка, стига да пожелае. Следователно може да разбере и Достоевски.        

     Не, Достоевски не е по-сложен, по-специален, по-мистичен, по човечен, по деликатен или по-дълбок примерно от Цунетомо, Джуан Дзъ, Сенека, Ибн Халдун или Платон. Даже е доста по-постен от тях. Не, Ахматова и Бродски също не са по-трудни от Вергилий, Киплинг и Ронсар (и са си го знаели). Не, Булгаков не е по-изненадващ или по-нужен за емоционалната ни зрялост примерно от Шекспир, Рабле и Сервантес.        
      Руската литуратура просто е една литература сред много други, далеч не по-лоши литератури. Често е подражателна. И с абсолютна сигурност не оправдава пълната и безчовечна свинщина на руската държава.        
 
      Битът на руснаците не е по-труден, нещастен, велик или значим от бита на китайците, рохингите, афганците или йеменците. Рубльов не е настигнал Джото. Булат Окуджава няма и да стъпи на малкия пръст на "Флойд". Русия не е родила нито Зороастър, нито Буда, нито Лао Дзъ, нито Иисус, нито дори Мохамед. Русия даже един Карло Колоди не е родила, та се е наложило да го преразказват там.  Руснаците имат добри писатели, които понякога талантливо и понякога честно описват дълбоката гнусота на живота, изсипвана от руските власти върху нещастния руски народ и отвратените му съседи. Но това не прави руснаците с нищо по-ценни от които и да е други хора. Даже някак си ги приспива, кара ги да търпят робството и физическата мръсотия по-спокойно. Във всичко това няма метафизика - а даже и да имаше, тя пак нямаше да оправдава кланетата.     
  
      Даже и във фашистките си, великоимперски форми пуберските мечтания примерно на инфантилния Дугин не стигат много далеч от фантазмите на италианеца Евола. Всичката им работа е такава. Имитация.  Далеч по-ценен и създаващ реална стойност от човешките страдания и величие на духа е например Марк Твен. Или Такъри. Или Оруел.         

      Ама "Западът" не бил разбирал Достоевски? Глупости. То не е сложно. "Малкият принц" на Егзюпери е по-голямо предизвикателство. "Мечо Пух" е по-философски. "Алиса" е по-смайваща. "Питър Пан" е по-тъжен. "Сто и един далматинци" са по-изпълнени с вяра. Пък и голям праз даже и от някакво недоразбиране на Достоевски - дори да беше вярно (а то не е)? Дали пък всъщност Русия не е тази, която не разбира Данте? Защото е очевидно, че нито един руски автор не би се справил с "Мълчанията на полковник Брамбъл" като Мороа.     
   
      Руските даже не автори, ами техни неразумни фенове забравят, че светът хиляди години преди да има Русия умува, страда, радва се и мъдрува. Омир още си е Омир.

Или не разбираме "демократичната" ти душевност?

Руската култура включва завоюване и асимилиране на чужди народи,рушене на чужди държави, неоколониално разграбване на чужди национални богатства, изопачаване на чужди истории и присвояването на чужди културни постижения. Това ли трябва да разбира Западът??! Очевидно няма да стане!