Зорба Буда :: Kак да променим негативните нагласи д-р Менис Юсри

Kак да променим негативните нагласи в подсъзнанието си, което заема 95% от нашият ум от д-р Менис Юсри
Защо първите седем години са важни?

В днешно време се смята, че първите седем години от живота са от решаващо значение за оформянето на психиката на човека. Те обуславят личността му такава, каквато ще бъде през остатъка от живота му. Първата "връзка", в която всеки индивид влиза, е тази с родителите, в по-голяма степен с майката. Тази първична връзка формира модела на всички останали връзки, които индивидът осъществава в последствие с други хора. Ако използваме метафора, можем да кажем, че майката представлява "вратата" към живота. От момента, в който погледне детето си за пръв път, майката започва да формира отношението на това дете към живота. Как ни влияят родителите?

Взаимоотношенията ни с хората и света са повлияни от тези с родителите ни. Отношенията между самите родителите и тези с други членове на семейството, както и тези, съществували в предишни поколения, ни оказват голямо влияние. Ние копираме и научаваме всичко от нашите родители, попиваме всеки техен ход. Учим се от родителите си като наблюдаваме как те подхождат към различни предизвикателства. Затова всяка нередност или безпокойство в биологичното семейство може да даде сериозни и дълготрайни отражения върху живота и връзките на един човек. Откъде идват "истините" в подсъзнанието ни?

Известно е, че нашият ум има съзнателна и подсъзнателна част. Тези два елемента могат да са свързани с краткосрочната или с дългосрочната памет на човека. Невробиологът проф. Липтън смята, че подсъзнанието наподобява устройство за преподреждане, в което са запаметени "програматори". При натискането на даден бутон устройството възпроизвежда определени програматори като винаги ни ги представя по един и същ начин. Логично е да се предположи, че този бутон често бива натискан от различни стимули в обкръжаващата ни среда. Tези програматори се формират в мозъка на детето в много ранна възраст и по време на последните фази на вътреутробното развитие. Например, реакциите на майката към нейното собствено обкръжение се преобразуват от плода в програматори, които се съхраняват в подсъзнанието му. В периода преди раждането и до навършването на около пет годишна възраст детето вижда, чува и преживява света около себе си посредством програматорите, които се записват директно в подсъзнанието, без да бъдат анализирани или оспорвани. Детето фактически не използва съзнанието си, за да функционира. Този изобилен поток от информация, който идва от страна на родителите, братята и сестрите, както и от общността, в която детето живее, се запаметява като факти или "истини" в програмите на подсъзнанието. Защо не успяваме да сбъднем желанията си?

Според Брус Липтън съзнанието заема 5% от ума на човек. То съдържа нашите желания и житейски стремежи. От друга страна, нашето подсъзнание, което съдържа програмите, научени от нашите родители и вярванията на други хора, заема 95% от нашия ум. Следователно подсъзнанието ни влияе през по-голямата част от времето. Това е особено важно да се разбере, тъй като често искаме да постигнем нещо в живота си, но в крайна сметка не успяваме заради ограничаващите вярвания, които пазим в подсъзнанието си и които противоречат на онова, което искаме съзнателно. Тези подсъзнателни вярвания надделяват над нашите съзнателни намерения, защото се движат от по-влиятелни сили. Ние СМЕ нашите родители. Ние СМЕ и нашите деца.

Това е причината често да постъпваме като нашите родители, а заради програмирането, което сме получили на подсъзнателно ниво може да ни бъде много трудно да се отделим от тях. Нужни са около няколко часа, за да се отделим от майка си физически по време на раждането, но емоционалната раздяла продължава цял живот. Често не осъзнаваме това, тъй като сме научили начина, по който живеем живота си и видовете поведение от родителите си по време на първите си пет години, по време на периода на директното "изтегляне на информация". В много отношения ние сме нашите родители, тъй като ги носим със себе си, където и да отидем. Освен това, много родители забелязват, че децата им проявяват някои видове поведение, които те самите не са одобрявали у собствените си родители. Следователно ние сме и нашите деца. Тъй като нашите деца стават като нас самите и ако ги наблюдаваме, ще видим какво от нашите родители носим у себе си. Как да променим негативните нагласи в подсъзнанието си?

Често се случва да ни е трудно да внесем някаква положителна промяна в живота си, защото програмирането, което сме получили в детството си ни ограничава и нерядко саботира онова, към което се стремим. Често не разбираме защо получаваме нежелани отрицателни резултати и понякога обвиняваме другите за липсата на успех. Ние саботираме сами себе си заради неосъзнатите си вярвания относно онова, което искаме на съзнателно ниво. Ако приемем предположението, че сме програмирани да имаме ограничаващи вярвания, трябва тогава първо да ги доведем до съзнанието си, след което да поработим върху добавянето на нови положителни преживявания, които да надделеят над вярванията, които ни правят по-слаби. Тренингът "Към същността" дава възможност на участниците да влязат в преживявания близки до реалния живот, в които от подсъзнанието се извикват реакции, подобни на тези от действителността. Обучението, с много любов и съчувствие улеснява, изследва и разплита несъзнателно складираната информация и неразрешените въпроси, чиито корени откриваме в биологичното си семейство и в предишните поколения. Този процес създава нови преживявания, които да заместят някои от предишните негативни такива, за да се даде възможност на всеки човек да добие нова осъзнатост. Самите преживявания по време на работата карат участниците да се замислят върху своите реакции във всеки един момент, в който срещат определени обстоятелства. Разбираме как по навик реагираме на различни ситуации (без контрола на съзнанието) и започваме да откриваме възможности за справяне със ситуациите без да ни влияят плашещите спомени от миналото. Тренингът насърчава участниците да приемат и да изследват онова, което се появява в процеса и да не бягат от него, както често правим, когато срещаме проблем. Опитът да избягаме от онова, което излиза наяве, било то страх или болка, подсилва нещата, които в съществуват само в миналото. Хората нерядко прекарват живота си в преследване на положителни емоции и опити да избягат от отрицателните такива. Това обаче, което всъщност преживяваме всеки път наново, е историята, която сами сме конструирали във връзка с някаква трудна ситуация от миналото ни и страха, който всичко това предизвиква у нас. Нашият страх в случая обаче е свързан единствено с една история и всичко, което преживяваме притежава само силата на спомена, която ние му даваме всеки път. Защо се повтарят лошите ситуации в живота ни?

Влиянието на отношенията в биологичното семейство, културата и предишните поколения е често невидимо, но ни свързва здраво с миналото, нашите родители и предишните поколения. Често това влияние води до скрита динамика, изградена от неразрешени въпроси. Недовършената работа, несправедливите решения и много други необикновени обстоятелства често биват съхранявани в нашата система. Те постоянно биват подсилвани, когато несъзнателно привличаме към себе си съответстващите им житейски ситуации. Възможно е подобни модели непрекъснато да се проявяват в живота ни просто поради факта, че не са разрешени, а самият модел се появява отново и отново докато индивидът намери разрешение. Подобни скрити динамики излизат наяве по време на груповата работа в семинара. Те се изясняват посредством наблюдение на семейството, в което са възникнали. Индивидът създава вътрешен модел на реалността за това как стоят нещата и често гравитира или към създаването на същата ситуация, или прави неуспешни опити да създаде нейна противоположност. За да бъдат осветлени подобни модели, може да се наложи човек да разгледа конфигурацията на рожденото си семейство и дори отново да се изправи пред отминали ситуации, но вече в настоящето. Приемането на миналото може да доведе до значително разрешение и да елиминира бъдещи страдания. "Приемане" = "Сезам отвори се".

Нишката, която преминава през всички семинари "Същност" е осъзнаването и приемането на това, което е със съчувствие. Семинарите ни дават възможност да погледнем реалността в очите, да приемем семейните дадености и дори да се съгласим с тях, виждайки и приемайки реалността за нещата такава, каквато е. На този етап страданието може да бъде заменено с приемане на онова, което се е случило без съпротива към миналото, а това е и момента, в който можем да отворим пространство за нещо ново. Посредством този метод на вглеждане в дълбочина в значимостта на родителските влияния, преживяванията по време на семинарите "Същност" помагат на участниците да осъзнаят кои са и къде се намират в настоящия момент, като ги отвеждат на едно пътешествие към приемането на миналото без съпротива, целта на което е да могат да видят миналото просто като минало. Това е възможно, тъй като съчувствието и приемането на историята освобождава хората от това постоянно да търпят неуспехи, спира опитите им да създадат един непостижим идеален свят, който да служи за компенсация на неразрешените и неприети травми от миналото. Да си простим и да се обичаме такива, каквито сме.

Когато не приемаме някои аспекти от личността си, тези страни често се проявяват под формата на нападки срещу други хора. Това неодобрение към самите нас може също да се прояви в опити да се грижим за другите, т.е. да им даваме неща, които самите ние нямаме (като същевременно не приемаме себе си заради това, че не притежаваме тези неща). Логично е често да търпим неуспехи, тъй като не можем да дадем нещо, което не притежаваме. Затова приемането на нашите дълбоки и болезнени страни със съчувствие и прошка може да ни помогне да бъдем в мир със себе си, а в последствие – в мир с всички останали. Желанието да бъдем перфектни в живота води до чувство на безпокойство и може да привлече препятствия. Ние сме израснали с нуждата да се сравняваме с околните като постоянно преценяваме дали сме по-добри или по-лоши от тях. Научили сме се да откриваме грешките у себе си и в този момент на осъждане ние се отдалечаваме от истинското си аз. Човекът, който най-много ни осъжда, сме ние самите. Ако успеем да приемем тези които сме обаче, и повярваме в това, че нищо няма нужда да бъде "поправяно" или да е перфектно, по-добро или по-силно, тогава можем да видим един напълно нов начин на живот. Ако следваме съдбата си и приемаме със съчувствие всичко, което ни се случва, ще настъпи трансформация, ще бъдем свободни. За да приемем новото, трябва да пуснем старото.

В такъв ред на мисли приемането на миналото означава да го "пуснем" и да спрем да се тревожим за него. Ако не "пуснем" старото, на можем да приемем нищо ново. Не можем да стигнем до никъде, ако не напуснем преди това мястото, на което се намираме в момента. Ако не приемем миналото си и се съпротивляваме срещу него, силата му да ни контролира става много по-голяма, а всеки опит да се освободим от него ни фокусира още повече върху него. Ако се борим за мир в живота си, значи водим война (прочети повече за съпротивите).

Желанието да бъдем перфектни е един нескончаем стремеж да променим онова, което не може да бъде трансформирано. Изследването на всички наши отрицателни чувства обаче, за разлика от отхвърлянето им, ни позволява да бъдем в мир с тях. Съпротивата срещу тези отрицателни чувства е равносилна на водене на война с войната, която вече бушува в нас. Нищо не може да ни даде повече увереност от това да се научим да наблюдаваме и приемаме съмненията си. Нищо не може да ни помогне да изпитваме съчувствие повече от това да наблюдаваме собствения си гняв. Нищо не може да ни даде повече любов от това да осъзнаем колко много ни липсва любовта. Няма нужда да се борим за промяната, защото ако се борим за мир в живота си, това означава, че водим поредната война. Както е казал Ганди, не трябва да се борим срещу несправедливостта. Вместо това трябва да се стремим да я извадим наяве. Подобна е философията, която се изследва по-задълбочено по време на семинарите "Същност". Подкрепящата среда, която се създава по време на груповата работа позволява на участниците да намерят начини, посредством които да се свържат с живота. Те се научават да използват собствените си ресурси и подкрепата от средата наоколо, след като вече са в мир с това, което животът им е поднесъл в миналото и онова, което им поднася днес, включително и с обстоятелствата, свързани с родителите. В процеса, който помага на хората да разпознават и следват повика на сърцето си, се крие особена сила. Това обучение трансформира скритите негативни динамики, за да извади наяве скритите положителни решения. източник: списание "Селф-Хелп", http://www.self-help.bg

За семинари по семейни констелации във Варна:
E-mail: galinageorgieva@abv.bg

Нагоре