Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2011 12:30 - Лозенската планина в хубав зимен ден
Автор: mglishev Категория: Туризъм   
Прочетен: 19307 Коментари: 33 Гласове:
15

Последна промяна: 26.02.2011 12:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Ето така изглежда Лозенската планина в хубав зимен ден. Същите цветове като у Хирошиге, само дърветата са по-гъсти. А и безподобният пейзаж на Софийското поле, проснат около планината създава малко по-различно впечатление - някак по-сурово, но също толкова красиво.

До Лозенската планина се стига лесно. Човек може да вземе какъвто и да е автобус, за да се добере от центъра на София до Окръжна болница. Там може би ще трябва да повърви двеста метра по посоката на Цариградско шосе, за да стигне спирката, от която ще си вземе рейс 5 до село Долни Лозен. В самото село ще го упътят по правата улица към учебния център на Червения кръст, а оттам започва самата екопътека в планината. Добра идея е човек да се намира на Окръжна болница към девет сутринта.
Селото е доста приятно на вид, с хубави къщи и доста магазинчета, където човек може да си натъпче джобовете с нещо за хапване за из път.

На входа на екопътеката има карта и легенда на маркировката. Самата маркировка, пейките, чешмичките и беседките на места с хубава панорама са образцови до самия връх на планината. 

Пътят от Долни Лозен до връх Половрак/Половраг (1182 м.) отнема на двама здрави мъже около час-час и двайсет минути при редки почивки и в твърд сняг. При добро време, бавен ход, чести почивки и голяма смесена компания вероятно се стига много по-бавно.

Минава се през невероятно красиви места. Мястото очевидно е добре поддържано, защото е ловна зона. Няма боклуци, маркировката и пейките, както казах, са поддържани, има вода по пътя. Маршрутът е лек, няма трудни места. Всъщност е по-лек от доста неделни маршрути за разходка из Плана и Витоша. Ако се иде в седмичен ден, е вероятно да не срещнете никого или почти никого горе.

Гледките са изумителни. В хубав зимен ден небето е ясносиво, далечните планини са закрити от лек нисък облак, така че все едно се намирате на ръба на света. Видимостта свършва на три-четири километра от вас в завеса, през която и прожектор не би пробил, но поне на толкова можете да различите всеки клон на дърво с подробности. Пътеката понякога е затрупана от сняг, но червено-белите означения са поставени на достатъчна височина, така че не можете да се загубите. Гората е смесена - иглолистна, дъбова и букова. Клоните понякога са толкова натежали от снега, че се движите все едно в ниска галерия. 
Всичко е в отсенки на сиво, бяло и синкаво, дърветата се чернеят отчетливо за контраст и цари пълна тишина - рядко се чуват звуци на самолет или далечното фоново боботене на магистралата. Но през повечето време ще чувате само собствените си стъпки в снега или глас на птица. 

В началото на пътеката към върха има девически манастир "Св. Спас", но е затворен за посещения през седмицата. Предполагам, че като повечето манастирчета из планините около София и този е отворен само в почивните дни. Напълно разбираемо - работата на монасите и монахините всъщност не е да забавляват туристи. Което често забравяме.

Самата планина е изключително привлекателна - слабо посетена, следователно чиста. С поддържан път заради ловците там, с прекрасна атмосфера. Трудно мога да си представя нещо по-хубаво от тихата горска пътека, потънала в здрав сняг и клоните, покрити като със захарен памук. 

Често се срещат следи от горски животни - разбира се, не мечки, вълци и глигани, а вероятно сръндаци и лисици. 
Тук-там се виждат и чуват потоци, ромолящи из тихата гора, а това само по себе си може да накара човек да иска да се засели в гората и щастливо да подивее, ядейки сняг и дървесна кора.

image

Под самия връх има малък "мемориален парк" със скромно надгробие на загинал по тези места въстаник от Хвърковатата конница на Бенковски. Паметничето още има надписи от края на XIX и началото на XX в. Четат се трудно, но и те допринасят за атмосферата на мястото. 

Самият връх не е особено забележителен, но от него се открива 270-градусова панорама на околните гори, плата и хълмове. На котата драматично се вее замръзнал и пораздран български флаг. На фона на стоманеното небе и в близост до гроба на безименния въстаник, добрал се кой знае как дотук чак от Средна гора, за да загине на броени метри от върха, трикольорът в този зъбат разбойнически вид, разбира се, е особено вълнуващ. 

След върха на известно разстояние няма дървета, а наоколо не са забити метални колове със зимна маркировка. Има само лятна - с боя по камъните, но на повечето места тя е затрупана от снега и е трудна за откриване. Човек трябва да тръгне по най-лесния открит път и да гадае между животинските следи и най-примамливите пространства, за да открие отново червено-белите ивици, които сочат пътя към село Пасарел. На около трийсет минути след върха (и още трийсет лутане за ориентация преди това) има широко разклоняващ се път към селата Пасарел, Панчарево, Долни Лозен и Герман. Има и пътна табела, но тя е изкривена и заблуждаваща. Човек трябва да бъде особено внимателен на това място, защото рискува да навлезе в кална горска пътека наляво, където под снега има малък, но достатъче, за да си измокрите краката поток. Вероятно ще ви се наложи да се връщате по собствените си стъпки, ако не познавате мястото и след час ходене установите, че сте навлезли в действително прекрасна дъбова гора, но че няма изгледи от нея да стигнете до населено място преди падането на вечерта.

Разумно е да се продължи надясно, за да се върнете след около час ходене в Долни Лозен, ако не сте били преди това по тези места.

След табелата с различните пътища маркировката на екопътеката на практика се губи. А между върха и табелата е поставена неравномерно, само с летни означения и на неподходящи места. За неподготвени компании е добре да отиват от Долни Лозен само до върха и след това да се върнат назад, а не да се опитват да продължат по целия път към Пасарел и да си развалят хубавото впечатление. 

Всъщност екопътеката е направена по линия на някакъв европейски туристически проект и, както често се случва, вероятно средствата са усвоени, а работата е свършена наполовина. Началото е отлично, средата - неубедителна, а край няма.

Ако на човек му се ходи в снега, е задължително да има здрава пухенка/канадка и отлични планинарски обувки. Най-добре високи, защото след средата на пътя рискува понякога да стъпи върху тнък лед, скрит под снега, а отдолу има неприятни локви и кал. 

Така или иначе, самата планина е безумно красива. Човешката половинчатост не разваля очарованието й, редките изстрели, чуващи се понякога отдалеч, показват, че горе ходят смислени хора, които добре познават мястото и ценят различните възможности, които то предлага. В горите има редки сечища и за щастие си личи, че е прореждано, но не е опустошавано. 

Лозен е по-красив от Люлин, по-висок от Плана, по-интересен от Верила, по-чист и по-пуст от Витоша. Може би най-романтичната планина в Софийското поле. Човек може часове наред да върви из онази небесна тишина, да си мисли свои си работи или да се наслаждава на пейзажа и студа, които действително са взети като от прелестните зимни картини на Утагава-Андо Хирошиге. Идете там в малка група от много свои хора. По някое време, както ходите и разговорът ще замре, но в никакъв случай няма да е от скука.

image



Гласувай:
16



1. svetliche - :)
26.02.2011 12:40
Супер! Много хубаво написано, обожавам Лозен планина, особено ми хареса сравнението с Утагава-Андо Хирошиге ;)
цитирай
2. mglishev - :D
26.02.2011 12:45
Кога го написах, кога го прочете ;)
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Магична планина...
26.02.2011 12:46
Отдавна не съм била. Като дете, си представях, че именно оттам са минали кръстоносците.:) Благодаря за разходката и картината! Не знам, защо си спомних една гравюра на Кацушика Хокусай от Фуджи...
цитирай
4. svetliche - :D
26.02.2011 12:54
Ами аз чета доста бързо, не виждаш ли колко статии опосквам из нета и ги like-вам във фейсклюка :P Наистина чета доста бързо и мога да поема нова информация бързо, стига да ми е интересна разбира се :)
цитирай
5. zelas - Прекрасно написан, информативен и ...
26.02.2011 15:02
Прекрасно написан, информативен и оригинално илюстриран! Браво, Маноле.

Манол написа:
Тук-там се виждат и чуват потоци, ромолящи из тихата гора, а това само по себе си може да накара човек да иска да се засели в гората и щастливо да подивее, ядейки сняг и дървесна кора.


Направо ми натисна най-чуствителния бутон с това изречение. За подивяване и аз си мечтая в последно време! Fuck civilisation!!!

http://www.youtube.com/watch?v=XduYdIk9okM
цитирай
6. анонимен - Глиш, името Половраг е тракийско и ...
26.02.2011 15:22
Глиш, името Половраг е тракийско и означава ''орлов взор'', както си се убедил сам, заставайки на върха. И, да, прав си, че Лозенска е една от най-привлекателните планини в околията, но не пропускай Стара планина !
цитирай
7. mglishev - 3-6
26.02.2011 18:57
3. Аха, да, да речем и Хокусай. Абе страшна планина, тия дни пак ще ходя, напролет също.

4. Евалла, то и аз чета относително бързо, ама ти ме биеш.

5. Абе обичам си цивилизацийката, така, да има единье, пийнье, тия три неща :) Ама и дивотийка си трябва по планините.

6. За тракийското не знам, ама върхът си го бива.
цитирай
8. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
26.02.2011 20:07
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
9. mglishev - Бе каква обич, какво разрешение,
26.02.2011 20:41
ти вече си го качила :)
цитирай
10. yuliya2006 - махам го ако не искаш
26.02.2011 20:45
махам го ако не искаш
цитирай
11. mglishev - Бъзикам те,
26.02.2011 22:54
напротив, нека седи. Реклама си е :) Пък и се радвам, че ти е харесало.
цитирай
12. lubara - Поздрави!
27.02.2011 09:55
На базата на Червения кръст се подвизавах две лета, 74-75.
Ходил съм и до манастира. Трябва да отида и до Половраг някой ден.
цитирай
13. mglishev - Няма да ти е трудно,
27.02.2011 10:17
до върха не е много път, пък и е лек.
цитирай
14. yuliya2006 - напротив, нека седи. Реклама си е :) ...
27.02.2011 10:27
mglishev написа:
напротив, нека седи. Реклама си е :) Пък и се радвам, че ти е харесало.



БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО..КАЧВАМ ГО ОТНОВО! А ПОСТИНГА ЗНАЕШ КЛАСА, РАЗЛИЧЕН И НЕ СЕ ЗАБРАВЯ...

С УСМИВКА И ОБИЧ ДЖУЛ
цитирай
15. анонимен - Спокойствие..:))
27.02.2011 10:45
Написаното е чисто и спокойно като картините на този японски художник и много красиво :)
цитирай
16. protogenes - Какъвто съм си запален планинар със ...
27.02.2011 10:54
Какъвто съм си запален планинар със сигурност отивам.Благодарности за хубавата публикация!
цитирай
17. анонимен - Много хубаво написано!
27.02.2011 11:11
Направо ме спечели за каузата. Не съм върл турист, но обичам да се разходя по лек и в същото време красив маршрут. Така спасявам сетивата си, изтерзани от агресивната градска среда. Нека се оправи времето и непремено ще сменя пътеката и ще отида до Лозен.
Благодаря!
цитирай
18. mglishev - 14-17
27.02.2011 11:39
Марш на планина, народе, полето ражда тикви :)
цитирай
19. анонимен - Не си прав!
27.02.2011 12:15
mglishev написа:
Марш на планина, народе, полето ражда тикви :)


За полето и тиквите не си прав! Просто съвременният градски човек е уморен. Където и да намери тишина, красота и близост с природата, с която отдавна е прекъснал връзка, ще се чуства добре. Колко хубави места има е на равно! Така нареченият селски туризъм, не е лошо нещо.

цитирай
20. mglishev - Не е лошо,
27.02.2011 12:54
но още по-хубаво е, когато селото е планинско :)
цитирай
21. curunir - Прекрасно описание на моята пла...
27.02.2011 14:44
Прекрасно описание на моята планина. И е Половрак ;)
цитирай
22. mglishev - Видях го
27.02.2011 14:48
написано и по двата начина. Предполагам, че за местните си е с "к", разбира се. А от върха се вижда цялата Нан Курунир :D
цитирай
23. curunir - То го има по 8 начина на изписване, но ...
27.02.2011 14:58
То го има по 8 начина на изписване, но е вярно това с к на края.
Ама разбира се, че се вижда цялата ми долина, както и Ортанк и замъка Дункел.
цитирай
24. mglishev - Това е то,
27.02.2011 15:02
местният патриотизъм в Западна България винаги стопля дивата ми шопско-знеполска душа :)
цитирай
25. zelas - Марш на планина, народе, полето ...
27.02.2011 18:40
анонимен написа:
mglishev написа:
Марш на планина, народе, полето ражда тикви :)


За полето и тиквите не си прав!


Когато народът е казал нещо винаги има голяма доза истина.

Йоносфера е заредена положително, а земята отрицателно. Между двата заряда се получава електрическо напрежение. На върха на планината зареждането е концентрирано поради пирамидалната форма. Във нас протичат електромагнитни полета и клетките ни са почти съставени 80% от вода, тоест сме добри проводници.

Поради това се получава чуството на еуфория и зареждане с енергия, когато се изкачим на връх.
цитирай
26. mglishev - Сигурно,
27.02.2011 18:56
а го има и чисто субективното удоволствие, че успешно си приключил с усилието и под теб има хубава гледка. Обзема те кралимарковщина :)
цитирай
27. анонимен - а го има и чисто субективното удо...
27.02.2011 20:24
mglishev написа:
а го има и чисто субективното удоволствие, че успешно си приключил с усилието и под теб има хубава гледка. Обзема те кралимарковщина :)


Което си е пак електро-химичен процес, но концентрираното напражение на върха действува като усилвател.
цитирай
28. zelas - Това горе, моя милост
27.02.2011 20:25
Това горе, моя милост
цитирай
29. osi4kata - хубав пост, Глишев.
28.02.2011 00:17
Единственото несъвършенство на Природата е човекът. :))
Непременно ще се разходя из Лозенската Планина, когато ми се отдаде възможност.


поздрави!
цитирай
30. mglishev - 27-29
28.02.2011 09:05
То всичко в главите ни е електро-химичен процес, ама ние пак си го преживяваме сериозно.

Иди, иди, Осичке струва си.
цитирай
31. nicodima - Софийското ли имаш предвид конкретно? : )))
28.02.2011 21:46
mglishev написа:
Марш на планина, народе, полето ражда тикви :)

цитирай
32. mglishev - Не,
28.02.2011 22:02
то и тикви не ражда :)
цитирай
33. vedrina - !!!
25.12.2011 15:43
***
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625688
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата