ДОРИ ВЪЛЦИТЕ И СВИНИТЕ
НЕ ПРИЗНАВАТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР!
Това не значи, че си приличам с тях, само мислим по един и същи начин. От двете страни на границата живеем българи, от двете страни на границата дивите животни се изявяват по подобен начин. Ето и един факт:
Наскоро описах някои от непознатите български планини, придадени по Ньойския мирен договор на Тройното кралство, днес незаконно държани от сърбите. В село Славиня ми казаха, че във връзка със сечите на гората по Видлич и със слизането на стадата животни от планината, там протичат миграционни процеси на дивите животни. Някога старите коне, болните овце и други животни са били оставяни на вълците. Днес храна за тях в планината не се намира и те мигрират. Покрай селата обаче ги няма вече големите овчарски кучета, които да ги прогонват, пазейки овчите стада и поради това вълците не се прибират през деня дълбоко в планината, за да се крият. Спят в оклностите на селото и правят бели, включително и през деня. Падне ли им куче – изяждат го. Ако овцете са с овчар се навъртат около стадото, но /все още/ не го нападат. Не така стои въпросът обаче с магаретата, ако някъде са вързани за да пасат или с конете на свободна паша в планината. Аз самият станах свидетел на това, как вълци разкъсваха животно в гората и се разправяха, на връщане видях мечо лайно по пътя, по който който бях минал и сега отстъпвах.
Точно същото стана и по селата около нашите планини Чепън, Въртоп, Мала пранина, Манастирище и др. Вълците обикалят около селата и първите изядени животни от тях са кучетата. За тъкъв случай бях писал в блога си преди няколко години в с. Церово. Минала бе бригада една вечер от вълци и всички кучета на селото са били изчезнати и от дворовете. Сега пострадаха животновъдите от селата Богьовци, Опицвет и Безден. Това е мой туристически район. Там на останки от изядени от вълци коне съм попадал много често. Пазачи с пушки вечер пазят конете в Губешкия понор, които се отглеждат там и заминават за салами в Италия.
Същото положение е и със свините, но те имат опция – една част се заселват в подраста на сечищата, друга поема към селата, вече оставени без защита от хора, от кучета. През деня ме заобиколи стадо свини в долината на р. Соколна. Уточнявам, че свините са като племената цигани, всичките са различни. По Западния Балкан са червеночерни, заоблени, добродушни. По Центрлния Балкан са с къси крака, високи, слрескани от страни – смешни. По Странджа са черни и дребни. По Мургаш обаче са толкова страшни, че изтръпваш, ако ги видиш, те са и много големи. Виждал съм ги как се придвижват в мек дълбок сняг. Същински вездеходи, казано на съветски език. Те са оцветени в сиво, гледат мръсно. Скивалищата на прасетата са по трънките, в които само те могат да проникнат.
Аз не се плаша от свините, защото не са агресивни. Има си ситуации обаче, които трябва да се избягват, напр. ако и туристът и свинята могат да преминат само по една пътека, без възможност единият да отсъпи в страни. В такава ситуация изпаднах на Чепън, примнавайки от с. Мургаш към с. Василовци. По пътека, по която едвам се минава поради тръни пред мен се разкрещяха свини. Проработи ми рефлексът и веднага се обърнах на 180 градуса, но без да издавам притеснението си.
Друга част от свините обаче се заселват около селата по начина, който циганите правят около градовете гета. С тези села е свършено – както и с кварталите близо до гетата поради кражбите - защото нищо не може повече да опази градините им. Свините са като булдозери и ако им замирише на картофи или цвекло, нищо не може да ги спре. А и царевицата изяждат ведно със стеблото. Ако няма такава храна, ще намерят друга, те ядат и мърша.
Има обаче една симбиоза между свините и вълците – където има свини, там има и вълци. Вълците се надяват на болна свиня, която не може да се брани или стара, а също да откраднат прасенце като циганите агнета от овчарите.
Пазени от закона, мечките също емигрират и предпочитат да „работят” с пчелини до селата. При тях нещата са по-дебели. Те са пазени от закона през цялата година, частично пазени от закона са вълците и свините, защото в природата не може без тях. Не те са виновни за дереджето, в които „демокрацията” ги попадна. Мисля, че както е тръгнало, ще има и пострадал от вълци,у но дано да не съм аз. Веднаж – при изворите на р. Дойкинска – ми се размина, и други срещи с тях съм имал много.
Още една причина има обаче, да се развъдят толкоз много вълците. Тя е дейността на ловците, които вместо да ги отстрелват по малко, защото те не са лесни за откриване или прогонват, предпочитат да ударят при хайката нещо, което се яде – сърна, кошута, евентуално свиня, без да с соъобразяват, че женските е забранено да се убиват. Не само сред животните женското се счита за по-ценно, защото предимно от него завииси популацията. Така стана и при хората. Ако човек се е съдил с жена за развод, едва ли е на разлиично мнение от моето.
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
ВЯРА, КОЯТО ДАВА СИЛИ НА ВСЕКИ БОРЕЦ З...
Чуждо, който заграби, да бъде трижди проклет!
/Жена може. Не е грех./