Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2017 23:38 - С ТЪГА ПО МАХАЛИТЕ НА С. ТОМПСЪН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4538 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 17.02.2017 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                 С посвещение на г/н Санде:

               С  ТЪГА  ПО  МАХАЛИТЕ  НА С. ТОМПСЪН

 

     И този приказен кът, за който Вазов пише недоволен, че влакът пътува много бързо и не може да му се нарадва… пред очити ми се срути. Не казвам, срутва…

    Село Томпсън не е имало в миналото, това мястото му сега е било определено за зимна паша на кравите на селяните от околните села. Който е поглеждал селото горе от изоставената днес махала Турска могила знае, какво закътано обширно пасище е това място. Река Искър тук прилича на змия, глътнала слон. От с. Кътина до тук се стига като се премине през Кътинския превал. Мястото, където днес се намира с. Томпъсн е на едно уширение на река Искър, с пасища край нея, където са зимували без да дори имат обори или навеси местните крави, наречени Искърско сиво говедо. Аз и друг път съм писал, много видове говеда имаме в България – приспособени да живеят на сушави места, да ходят по скали, да издържат на студ. Хората са имали някога много крави, няма как да им се набави храна за зимата, поради което те са били оставяни да се оправят сами. В пролома е малко по-топло, покрай реката остават през зимата и разни растения, колкото кравите да не умрат от глад. Не им е било лесно и на тях, както и на стопаните им останали горе в планината с другите животни.

    Село Томпсън възниква след построяването на ж. п. линията през Искърския пролом към 1890 г. От махалите слизат хора да търсят нов поминък – работа по най-големия строеж на България след Освобождението – железният път, който свързва Северна и Южна България през цялата година. Построяването на този железен път, направата на многото мостове, тунели – това е било героично дело, но тогава българите сме били работливи и майстори. Не както сегашните един милион безработни и нетърсещи работа „бизнесмени” - боклуците, които заринаха и големите и малките населени места, фундаментът на престъпността в страната.  До построяването на тази железница зимата е разделяла България на две. Административното делене преди построяване не железницата е било доста различно – в ляво по течението на Искър махалите горе по високото в планината са принадлежали към Церецел, в дясно по течението на Искъра махалите отново горе по високото са принадлежали към Батулия, като са включвали към тях себата Кръстец и Редина. Защо махалите са по високото е ясно – там е пашата за животните. И двата махленски центрове са били много огромни като площ, сравними с територията на София в рамките на околовръстния път. Не си спомням старото име на с. Томпсън. То е наречено така след Деметото на името на ръководителя на партизаните в този регион, англичаниина майор Томпсън, убит от ловните дружини. Трупът му е бил оставен малко над Батулия, където прибирайки се към дома си, железничар видял, че всичките му зъби са златни. С кирката си изкъртил златото от устата му и го прибрал. След Деветото убили железничара, а на майора направили паметник, който днес е ограбен от циганите до гол камък. Отбелязвам, че тук има и паметник на Дичо Петров, изцяло от камък, няма какво да се открадне от него. А по паметника на майор Томпсън що броз за скрап имаше. Циганите от квартал Тунел №8 извадиха и последната буква от паметника му.

     След Деветото в с. Томпсън имаше фабрика, която преработваше антрацитните въглища от близката мина Чибаовци на кокс за Кремиковци. Закриха й. Мутри купиха останките й и докараха японски машини с хидравлични титанови челюсти, които сдъвкваха бетона и изваждаха арматурата от него за скрап. Преди да натоварят арматурата на вагоните имаше един процес на стръскване, при който падаха бетонните частици. Страхотна технология. Може би само тази на ракетите на Путин е по висша.

     Великденчето /министърът на транспорта Никито Василев/ закри гарата и я направи спирка. Бедежебиринджиите влачиха яма, нищо чудно някои да получиха и херния. Оставащиите излишни след реформата четири коловоза те ги изчезнаха. Твърди се, че са ги продали като редовни релси, защото бяха нови. Железничари твърдят още, че тоава са изчезнали и релсите от военни запас в с. Яблотина, Великденчето ги открадана, казват хората. Руски релси, много здрави, после купили турски боклуци. Откараха някъде плячката, Великденчето не може да не знае къде и как бе разпределено извлаченото от ямата. А компетентине органи /б. м. прокуратурата/ дали се е самозезирала ила научавайки си е напавила секуро – туй нникой не знай.

    Интересен феномен на гара Томпсън е ж. п. мостът над река Дълбочица. Той един от най-красивите в България, но от двете му страни построиха по още един соцмост и го скриха. Ако човек мине под мостовете и има понятие от строителство може да види какви майстори сме имали и какви сме нямали, когато са строени другите два моста.

    Днес с. Томпъс умира. Най-известното му място бе кръчмата, но новият кмет я бутна, защото работеше за стария кмет и така се оказа незаконна. Сега съседната кръчма пое гаровите пиянища, тя е на роднина на новия кмет. В селото се заселват цигани, което е обяснимо. Където няма работни места те идват, самонастаняват се, а помощите – те са винаги с тях. Така се заселват където решат, доопустошавайки обезселеното място и унищожавайки гората край него. Селото се слави и с престъпниците си, които крадат не само гора и скрап, но всичко. Има двама близнаци от селото, които ограбвайки бабите по махалите ги убиват за да не ги издадат. Хванаха ги обаче. Аз съм срещал тези разбойници, описвал съм случая.

    Махалите на с. Томпсън са разположени по долината на река Скока, където бе мината за базалт, а за преработка на базалта имаше и цех, днес ограбен от циганите на Своге за скрап. Втора населена долина на река е тази на река Дълбочица, от южната страна на която има много махали, достигащи почти билот на планината Косматица.  Самото село се състои от два квартала, север и юг, като гарата е само за квартал юг. От източната страна на р. Искър също има много махали по високото. Долу мястото на Топсън е грозно заради разрушенията от обогатителната фабрика за кокс и мястото за добив на базалт, но нагоре и от двете му страни природата е прелестна. Срещу селото от изток се спуска най-чистата река в пролома, река Градечница, извираща изпод махалите Редина. За жалост руският мафиот, прикрит зад паланата на ДПС - кметът на Своге - разреши изсичането на най-великата дъбова гора в пролома, тази под с. Редина. Проклет да бъде за това екопрестъпление този агент н чужда държава. И когато си отиде от този свят! За таково престъпление прошка няма нито тук, нито на небето. Да изсечеш за да продадеш за метровици дъбова гора на внъзраст 500-1000 години. Някои от дъбовете бяха с диаметър на ствола метър и повече

 

   Днес открих летния сезон и реших да отида на най-високата махала на с. Томпсън, Корна. Тя е на иизточния скат на Искъра високо-високо в панината. Според мен там махалите са били към с. Кръстец или Редина. Има една къща от кирпичи  в тази махала, която бе населеена преди години, може би 20 години не съм ходил натам. Тя е много голяма, беше добре подържана, в нея живееха сляп човек и раотливата му съпруга. Когато инавах от там веднаж трябваше нещо да питам, но стана така, че не мога да забравя случката:

    На двора имаше възрастен човек, когото аз повиках. Той тръгна към мен, но видях, че очите му са сиво-сини, явно беше сляп. Спъна се и падна на калдъръма. Излезе бабата и му се скара, че едвам го гледа и че ако се потроши нямаа да може да го гледа. Като си слеп и не видиш къде си тъгнал, развика му се тя, да се убиеш ли на някой камък ли искаш? Имаше предвид калдъръма в двора. Напрегнато стана, но каквото попитах бабата ми отговори.

   Двадесетина години н с този жив спомен в мен отново отидох в махалата. Нямаше как и бабата и дядото да не са починали. Това, което видях обаче надминаваше всички ужаси. Циганиите от квартал Тунел №8 бяха изрязали жиците по стълбовете, а в къщите бяха изкъртили всяка възможна жичка по стените. Необходимите им дограми комплект бяха извадени от къщата, а също и вратите. Където не са могли да избият цялата дограма са прибрали дървото за горене, стъклата бяха потрошени и разхвърляни от вънщната страна на къщата. Всички домакински потреби - одеала, съдове, газени лампи и др. бяха в средата на стаите във форма на конус. Покривът не е бил обезкеремиден, поради което къщата още не се е срутила. В долния етаж на къщата, предназначен за кравите имаше скрили се коне. На местата, където тече вода от покрива се вижда, че пробитият таван е бил топроизолииран със слама между два реда дъски, а подът е също двоен, като между горния и долния ред дъски има глина. Долният етаж на къщата е каменен със стени към 70 см, на тях за захванати гредите, а стените на жилищната част са от кирпичи, но много плътни, издържали твърде дълго на дъждовете. На места обаче външните стени са се размили частично. Къщата е огромна и е обърната точно на юг. От нея се вижда върхът с оброка на Св. Онуфрий на отсрещния бряг на Искър и двата най-високи върха до него, единият от които е този с емтелантената над гара Реброво. Не животновъди, а като поети да са избрали това място. Долу от реката, отсреща – тази къща се вижда от всякъде, тя е като символ на Томпсън от преди.

     Мястото край къщата е прекрасно. Има много ливади, равно терени за ниви, овощни градини. Ливадите сега са обрасли в тръни и шипки, разкъвавих си ръцете, докъсвам си последия анорак, кото имам от този тип. Нивите са станали ливади, а дърветата – всичките са огромни и болни. Сливите имат рак, койато се появи в България по тези дървета след 1986 г., по ябълките, крушите, орехите има плесени, които ще ги задушат. Появил се е и павой.

    Много мъчно ми стана, защото това напуснато райски кътче символизира процесите, които вървят в страната. Сталинската сиктема, която се внедри след Деветото, след като Чърчил подари Родиината ни на Сталин за заслугите на СССР във ВСВ за да бъд спасена Англия, доведе до тази раздруха. Хората си живееха тук, макар и тежко, но пък бяха свободни, защото зависеха от себе си. Защо им одържавиха ливадите, нивите, горите, животните? Защо извършиха колективизация в полето, която прокуди хората от иматите им? Тези нещаа доведоха до духовната кризата, която иизживявяваме днес, защото останали без собствеността си ние се превърнахме в роби. И като да не стигнаха тези простотии, та същото случихме на каракачаните, с което се обезлюди алпийската част хна планината, а през 1989 г. тази история имаше и продължение – от Москва измислиха възродителния процес и така полупустанята Източни Родопи стана ничия земя.

    В живота ива време, когато за човек някои неща е видно, че ще са последните в живота му. Преди 10 тодини си купих стара кола, за която предполагах, че ще ми е последната и се оказах прав. Тя обаче се осказа супер – макар и на 24 години всичко й работи, както на една жена на 16 години. Сега имам подарък нов фотоапарат SONI DSCHX300 с оптика на Карл Цайс. Все едно имених Трабанта с Мерцедес, но таза смяна идва доста късно. И този апарат ще ми е последен.

   Както и пътуването ми до Кирпичената къща, както я наричам аз, което много ме натъжи.  От величава творба на архитектурата от миналото ни, сега тя излъчва мъка, нещастие, липса на всякаква песпектива. От място за живеене, където хоората са се трудили, обичали, раждалии са много деца, за да помагат, защото работата е била много, днес е останал един ужас, излъчващ гробен лъх…

   Отнесох си обаче един спомени от този край, който няма да посетя никога повече. В конуса в средата на стоаята имаше три тънкостенни чаши от преди 100 или повече години, непочупени от тези черни души, непознали човешка любов, както ги описа една поетеса в стихотворението си във връзка с техните злодейства. Ще ги прибавя към колекцията си от чаши от напуснатите къщи, по-точно от ограбените къщи, каквито имам вече стотици. След тежката работа през деня, вечерта за отпускане, отмора и сън, прибрали се по къщите си хората са изпивали по чашка ракия или повече. С техните чашки изпивам и аз по едно питие като помен за тези, които почиват от делата си. Така задочно оказвам внимание на предците ни с благодарност, че при тези тежки условия сред суровата природа те са изживяли дните си по Божия закон и са дали живот на поколението, към което принадлежим и ние – днешните обезверени българи. ЗЗащото вместо да продължим делата на предците си, идиоти унищожиха ценностната ни ситема, формиирана у нас от векове…

 

 

 




Гласувай:
6



1. sande - Да се знае !
17.02.2017 23:59
Село Томпсън възниква след построяването на ж. п. линията през Искърския пролом към 1890 г. От махалите слизат хора да търсят нов поминък – работа по най-големия строеж на България след Освобождението – железният път, който свързва Северна и Южна България през цялата година. Построяването на този железен път, направата на многото мостове, тунели – това е било героично дело, но тогава българите сме били работливи и майстори. Не както сегашните един милион безработни и нетърсещи работа „бизнесмени” - боклуците, които заринаха и големите и малките населени места, фундаментът на престъпността в страната.

***

А този Томпсън е пленник по време на Световната война. Коя ?
Поздрави, Коста
цитирай
2. sande - Кой е майор Франк Томпсън ?
18.02.2017 10:18
Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от левичарско семейство. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.

На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, обособява отделна британска мисия Claridges в състав: майор Франк Томпсън, сержант Кенет Скот, сержант Джон Уокър и сержант Ник Мървин (Монро). През м. май 1944 г. мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Получава сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Въоръжава няколко български партизански подразделения. [1]

Участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада от Югозападна към Северозападна България. На 23 май 1944 г. бригадата води битка с българска армейска част и жандармерия при с. Батулия. При боя в местността „Марина мъртвина“ част от партизаните загиват. Майор Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов.[2]
цитирай
3. sande - Ламет
18.02.2017 10:21
На майор Франк Томпсън е наименувано образуваното след войната село Томпсън. На мястото на залавянето му е изграден негов бюст-паметник. Улица в с. Литаково носи неговото име. През 70-те години на XX век е препогребан в Братската могила в местността „Калето“ край с. Литаково, наред със загиналите по време на Съпротивителното движение в България 72 партизани и ятаци от Партизанска бригада „Чавдар“ и Втора софийска народоосвободителна бригада. В това число са и партизаните: канадеца сержант Ник Марвин (Монро), червеноармеецът Иван Валчук (Ванюша), сърбинът Стефан Радович и арменката Армина Разгладнян (Саша). [3].
Литература
цитирай
4. tota - Натъжи ме, Коста!
18.02.2017 11:18
Това ли трябваше да последва България? Питам се и отговор не намирам. Той е, ето тук: http://bultimes/johanes-han-balgarite-nyamat-nuzhda-ot-darzhava/
"Големият въпрос е защо един съдбовен за България документ продължава да бъде скриван от българската общественост?

И тогава, през април 2013 г., както и сега, България е в предизборна треска. Междувременно обаче бяха проведени и избори за Европейски парламент, и предсрочни парламентарни избори, и избори за местни органи на властта.

На кого служат институциите на българската държава, че са безмълвни и безучастни, когато чакали и хиени, уж цивилизационни роднини на Балкански лъв, се опитват да разпределят като нови ловни територии земята му?

След като отнеха хляба на целия народ, след като ни оставиха голи, боси и безоръжни, и почти източиха младата ни кръв чрез принудително гурбетчийство, подражателско потребителство и грантов нихилизъм, сега ни изкарват виновни за всички беди, които като марокански скакалци ни наскачаха.

Каква неоколониална наглост и цинизъм, обвити в шоколадовата глазура на евробюрократична загриженост и неолиберално двуличие. Но и какво унизително раболепие на националните ни божем водачи.

Публикуваме текста на доклада на г-н Хан, без да характеризираме нито неговите констатации, нито изводите, които той е направил.Нека читателят сам прецени доколко тези въпроси го засягат и доколко би трябвало да са тревога на избраниците да управляват страната ни. Нашата надежда е народът ни все пак да си отвори очите за бездната, която е пред краката ни.
Та, за България след българите....
цитирай
5. tota - Коста, вината е в самите нас, защото сме слепи за всичко, което става пред очите ни.
18.02.2017 11:28
В материале се посочва именно тази наша народностна чера, произтичаща от индивидуализма ни: "Някога Дядо Славейков горчиво проплака: “С клечки съм му отварял очите на този народ”.
След него непрежалимият Николай Хайтов ги повтори с не по-малка горест.
Ако не друго, надяваме се поне, че колегите от българските медии няма да останат безразлични и ще прибавят и своята тревога към нашата, за да бъдат огласени тезите за България и нейното бъдеще.

Нашите сили засега не стигат за повече."
До кога? Докато всичко зопочне да " излъчва гробен лъх…"
Тогава ...не мисли, какво следва...!?

цитирай
6. planinitenabulgaria - Благодаря за дъполнението към постинга ми!
18.02.2017 13:28
sande написа:
Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от левичарско семейство. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.

На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, обособява отделна британска мисия Claridges в състав: майор Франк Томпсън, сержант Кенет Скот, сержант Джон Уокър и сержант Ник Мървин (Монро). През м. май 1944 г. мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Получава сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Въоръжава няколко български партизански подразделения. [1]

Участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада от Югозападна към Северозападна България. На 23 май 1944 г. бригадата води битка с българска армейска част и жандармерия при с. Батулия. При боя в местността „Марина мъртвина“ част от партизаните загиват. Майор Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов.[2]


Правилно съм избрал кому да посветя постинга си...
цитирай
7. planinitenabulgaria - Положението е още по- зле.
18.02.2017 13:35
tota написа:
В материале се посочва именно тази наша народностна чера, произтичаща от индивидуализма ни: "Някога Дядо Славейков горчиво проплака: “С клечки съм му отварял очите на този народ”.
След него непрежалимият Николай Хайтов ги повтори с не по-малка горест.
Ако не друго, надяваме се поне, че колегите от българските медии няма да останат безразлични и ще прибавят и своята тревога към нашата, за да бъдат огласени тезите за България и нейното бъдеще.

Нашите сили засега не стигат за повече."
До кога? Докато всичко зопочне да " излъчва гробен лъх…"
Тогава ...не мисли, какво следва...!?



Популизмът, който се води срещу нас даде своите отровни плодове, хората са тотално опростачени и объркани. А и "отгоре" линията е съвсем погрешна - нашите неща са на заден пран, това, което е приоритет на тези, които идват на влас е спирането на санкциите върху Русия заради аншлуса на Крим. И още по-страшно нещо се задава - на заседание на най-първите на ЕС нашият представител може да каже вето и това ще е начало на изгонването ни от Европа.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183283
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031