В името на Еру, Милостивия, Милосърдния, Господаря на световете!

Редно е писанието да започне със звънка възхвала на Най-прекрасния, Най-могъщия – Еру (велико е Неговото име). И като се отдаде дължимото на Него, да се продължи с благослов:

 

[Стих]

 

Потомците на славния владетел Елесар,

могъщи, правоверни Телконтари –

да бъдат техни царствата на Гондор,

на Арнор и на другите предели,

да се разсипват враговете им на прах,

да се разпръснат те без сила,

а да пребъдат властниците в мир.

 

На десетия ден от благодатния месец явание в десетата година от честитото царуване на прославения Телконтар Елесароглу Елдарион хан (да бъде поздравен в името на Еру!) беше започната тази достоверна повест за верските битки на Араторноглу Елесар хан (честит е той между праведниците!), за неговите съвършени победи над жалките неверници, както е речено в свещеното знамение:

 

„народите от Рун бяха победени”

 

И в това има поучение за търсещите, утвърждаване за колебаещите се, пример за храбрите, мъка за угнетителите.

 

 

 

В един прекрасен ден владетелят Дунадани Арадороглу Араторн хан (да бъде благословена праведната му душа) си рече: „Този Мордороглу не си стои в своите предели, а замисля големи работи. Ако не внимаваме, може да стане така, че да трябва да пъдим вълк от шатрите си”. И като плесна с ръце, заповяда да му приготвят кон. Служителите допряха чело до земята, казаха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител” и изпълниха повелята. Какво да ви разправям? Без да се бави, но и без да бърза, честито и величаво ханът-закрилник на героите тръгна към конаците на Имладриси Елронд паша, за да се поразговорят за владетелските работи.

Ала Еру позволява изпитания да се случват с правоверните, та да утвърди чрез тях величието на истината. Владетелят-светило на Вселената тъкмо се беше заприказвал весело с храбреците от свитата, когато от двете страни на пътя подло изскочиха безчет неверници и като стадо нечисти свини се втурнаха към коня на господаря. Какво великолепно зрелище! „Ха да ви видя сега!”, викна ханът-светкавица за неверниците, извади скъпоценната си сабя и започна безмилостно да сече главите на орките. Смелите газии, като не мислеха да остават по-назад, също подхванаха работата с жар и скоро бяха до лактите в кръв. Предводителят на жалките неверници, виждайки, че работата тръгва не както я беше мислил, се размисли в сърцето си и много се огорчи. „Виждам, че този хан е мъчен за надвиване. Но я да го измамя някак”.

Когато и последният неверник падна посечен от сабите-мълнии на героите, султан Араторн хан се провикна: „Десет акчета за оня, който преброи пръв убитите!” Жалкият предводител скочи на крака, поклони се до пояс и като падна ничком, отвори мръсната си уста и оскверни слуха на владетеля: „Те са точно четирийсет, о, господарю!” „Тук виждам трийсет и девет мъртви, оркска свиньо!”, пресече го прозорливият властелин. „Четирийсет с мен, защото подлагам главата си под сабята на Ваше Височество”, изгрухтя невярното куче. Ханът-повелител на героите се засмя, засука мустак и благоволи да каже: „Заради тая истина ти подарявам живота” и като смушка коня си, продължи напред по пътя. Тогава (о! Скръбен миг!) жалкият неверник (проклето да е потомството му) се обърна, измъкна от дрипите си нож и го заби в гърба на преминаващия господар. О! Да беше притъмняло Слънцето! Земята се разтърси в ужас, дърветата се превиваха от скръб, царствената кръв плисна по земята и там, където падна капка, тутакси израснаха разкошни лалета с рубинен цвят!  Владетелят усети, че водата на живота изтича от жилите му, обърна се и мъжествено посече жалката свиня. Храбреците с вик се хвърлиха да помогнат на хана-баща на войските си, а той се отпусна като невинен гълъб в ръцете им и издума следното поучение:

 

[Стих]

 

Делата на човека по са кратки

и от цвета на розата през май!

Макар да бяха дните наши сладки,

прости, живот, аз виждам своя край.

Без страх и грижа при Еру отивам,

на своя род оставям син един.

Еру ме вика, там ще си почивам,

А тук ще властва лъв непобедим.

 

С тези думи господарят изпусна последния си дъх, сладостен като мед или диня, а газиите от сивтата му нададоха жален вик и раздраха дрехите си. Сетне взеха със себе си скъпоценното тяло на мъченика и с ридания свиха обратно към дома, където ги чакаше неутешимата валиде султанка Гилраен с младия лъв Араторноглу Арагорн хан, който извърши нечувани подвизи за вярата и прослави името на Еру по четирите краища на света.

Якооо... Поклон... - на прославения Телконтар Елесароглу Елдарион хан (да бъде поздравен в името на Еру!) беше започната тази достоверна повест за верските битки на Араторноглу Елесар хан (честит е той между праведниците!), за неговите съвършени победи над жалките неверници, както е речено в свещеното знамение: :D:D:D

Е тва направо кърти миффки, Tevarih-i Al-i Elesaroğlu! Това всъщност е изгубената история писана от папазоглу, който прекарал в плен при Елесароглу няколко години. Добре че си я намерил!
KIZIL DELI

Това е писано от Толкиноглу Абдула скоро преди началото на гондорския Танзимат :)

Ти не си човек. Пращам този хадис към благословената земя на Османска Норвегия, където младите талиби да го учат като ахида.

Мерси, барде.