Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2009 15:25 - Как Мехмед Нешри и Садеддин ходжа щяха да разкажат Войната за Пръстена
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 3692 Коментари: 5 Гласове:
0



 

В името на Еру, Милостивия, Милосърдния, Господаря на световете!

Редно е писанието да започне със звънка възхвала на Най-прекрасния, Най-могъщия – Еру (велико е Неговото име). И като се отдаде дължимото на Него, да се продължи с благослов:

 

[Стих]

 

Потомците на славния владетел Елесар,

могъщи, правоверни Телконтари –

да бъдат техни царствата на Гондор,

на Арнор и на другите предели,

да се разсипват враговете им на прах,

да се разпръснат те без сила,

а да пребъдат властниците в мир.

 

На десетия ден от благодатния месец явание в десетата година от честитото царуване на прославения Телконтар Елесароглу Елдарион хан (да бъде поздравен в името на Еру!) беше започната тази достоверна повест за верските битки на Араторноглу Елесар хан (честит е той между праведниците!), за неговите съвършени победи над жалките неверници, както е речено в свещеното знамение:

 

„народите от Рун бяха победени”

 

И в това има поучение за търсещите, утвърждаване за колебаещите се, пример за храбрите, мъка за угнетителите.

 

 

 

В един прекрасен ден владетелят Дунадани Арадороглу Араторн хан (да бъде благословена праведната му душа) си рече: „Този Мордороглу не си стои в своите предели, а замисля големи работи. Ако не внимаваме, може да стане така, че да трябва да пъдим вълк от шатрите си”. И като плесна с ръце, заповяда да му приготвят кон. Служителите допряха чело до земята, казаха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител” и изпълниха повелята. Какво да ви разправям? Без да се бави, но и без да бърза, честито и величаво ханът-закрилник на героите тръгна към конаците на Имладриси Елронд паша, за да се поразговорят за владетелските работи.

Ала Еру позволява изпитания да се случват с правоверните, та да утвърди чрез тях величието на истината. Владетелят-светило на Вселената тъкмо се беше заприказвал весело с храбреците от свитата, когато от двете страни на пътя подло изскочиха безчет неверници и като стадо нечисти свини се втурнаха към коня на господаря. Какво великолепно зрелище! „Ха да ви видя сега!”, викна ханът-светкавица за неверниците, извади скъпоценната си сабя и започна безмилостно да сече главите на орките. Смелите газии, като не мислеха да остават по-назад, също подхванаха работата с жар и скоро бяха до лактите в кръв. Предводителят на жалките неверници, виждайки, че работата тръгва не както я беше мислил, се размисли в сърцето си и много се огорчи. „Виждам, че този хан е мъчен за надвиване. Но я да го измамя някак”.

Когато и последният неверник падна посечен от сабите-мълнии на героите, султан Араторн хан се провикна: „Десет акчета за оня, който преброи пръв убитите!” Жалкият предводител скочи на крака, поклони се до пояс и като падна ничком, отвори мръсната си уста и оскверни слуха на владетеля: „Те са точно четирийсет, о, господарю!” „Тук виждам трийсет и девет мъртви, оркска свиньо!”, пресече го прозорливият властелин. „Четирийсет с мен, защото подлагам главата си под сабята на Ваше Височество”, изгрухтя невярното куче. Ханът-повелител на героите се засмя, засука мустак и благоволи да каже: „Заради тая истина ти подарявам живота” и като смушка коня си, продължи напред по пътя. Тогава (о! Скръбен миг!) жалкият неверник (проклето да е потомството му) се обърна, измъкна от дрипите си нож и го заби в гърба на преминаващия господар. О! Да беше притъмняло Слънцето! Земята се разтърси в ужас, дърветата се превиваха от скръб, царствената кръв плисна по земята и там, където падна капка, тутакси израснаха разкошни лалета с рубинен цвят!  Владетелят усети, че водата на живота изтича от жилите му, обърна се и мъжествено посече жалката свиня. Храбреците с вик се хвърлиха да помогнат на хана-баща на войските си, а той се отпусна като невинен гълъб в ръцете им и издума следното поучение:

 

[Стих]

 

Делата на човека по са кратки

и от цвета на розата през май!

Макар да бяха дните наши сладки,

прости, живот, аз виждам своя край.

Без страх и грижа при Еру отивам,

на своя род оставям син един.

Еру ме вика, там ще си почивам,

А тук ще властва лъв непобедим.

 

С тези думи господарят изпусна последния си дъх, сладостен като мед или диня, а газиите от сивтата му нададоха жален вик и раздраха дрехите си. Сетне взеха със себе си скъпоценното тяло на мъченика и с ридания свиха обратно към дома, където ги чакаше неутешимата валиде султанка Гилраен с младия лъв Араторноглу Арагорн хан, който извърши нечувани подвизи за вярата и прослави името на Еру по четирите краища на света.



Тагове:   как,   ходжа,


Гласувай:
0



1. анонимен - xD
20.09.2009 20:34
Якооо... Поклон... - на прославения Телконтар Елесароглу Елдарион хан (да бъде поздравен в името на Еру!) беше започната тази достоверна повест за верските битки на Араторноглу Елесар хан (честит е той между праведниците!), за неговите съвършени победи над жалките неверници, както е речено в свещеното знамение: :D:D:D
цитирай
2. анонимен - Е тва направо
30.01.2010 22:17
Е тва направо кърти миффки, Tevarih-i Al-i Elesaroğlu! Това всъщност е изгубената история писана от папазоглу, който прекарал в плен при Елесароглу няколко години. Добре че си я намерил!
KIZIL DELI
цитирай
3. mglishev - :)
31.01.2010 04:01
Това е писано от Толкиноглу Абдула скоро преди началото на гондорския Танзимат :)
цитирай
4. whitebarde - !
17.09.2012 01:29
Ти не си човек. Пращам този хадис към благословената земя на Османска Норвегия, където младите талиби да го учат като ахида.
цитирай
5. mglishev - Е, хайде, поласках се :)
17.09.2012 01:38
Мерси, барде.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625222
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата