Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2009 15:44 - Произходът на гондорската монархия
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 981 Коментари: 0 Гласове:
1



Драскам си, колкото да ми е забавно, а кой знае - може от това да излезе тема за следващия Толкин-фест или нещо от тоя род :)

 

И така, какъв е произходът на гондорската монархия?

 

Нуменорското кралство от Втората епоха притежава обширни владения в Средната земя още много преди Падението. Процесът на колонизация започва още при Алдарион, а при Телемаите вече е факт, че в Нуменор трупат огромни богатства от задморските владения, както можем да прочетем в Приложение "А" на "Властелина...", в "Акалабет", публикувана в края на "Силмарилион" и в Каталога на нуменорските владетели от "Недовършени предания".

Тези владения на нуменорците имат най-често смесено население като Едаините са относително малобройна високопоставена прослойка. По-издигнатите и приятелски разположени към тях и към елфите местни жители се стремят да се женят за нуменорци или поне да ги почитат и да се учат от тях. По-неприязнено настроените към дълголетната задморска аристокрация са нещо като диваци по мнението на управниците си.

По времето на разделението между т. нар. Кралски хора и Верните, най-южните нуменорски колонии в Умбар остават изцяло на страната на Кралските хора и по-късно винаги са в конфликт с Гондор. Тези земи, така да се каже, не са част от нуменорската общност в изгнание, създадена около Елендил и синовете му.

 

Синовете на Елендил поделят Гондор и го управляват от името на баща си като поддържат връзка с него най-вероятно чрез Палантирите. Докато Елендил е жив, Исилдур и Анарион със сигурност го смятат за свой господар, а себе си - за негови високопоставени управители и военачалници. В по-миналогодишната си тема за задочния спор между Арагорн и Денетор вече съм споменавал за основанията на двамата да поддържат своите гледни точки относно правата над гондорската Корона. Така че тук ще говоря за друго.

 

По време на цялата Втора епоха Нуменор е единна държава. Самият остров има един върховен владетел, краля в Арменелос, когото дори Верните от периода на разделението признават за свой господар. Династията му е свещена, в него тече кръвта на Еарендил Благословени, на Тургон, на Лутиен и на самата божествена Мелиан. Разнася се пророчество, че родът никога няма да прекъсне. Поне един от областните управители в Нуменор, владетелят на Андуние, еот рода на краля, но от страничен клон, който по строгите нуменорски закони няма право да наследява престола (поради смесването си с не толкова знатни фамилии). Задморските колонии в Средната земя също имат своите областни управители или владетели, разбира се. В този смисъл синовете на Елендил не създават нови държави, а продължават традицията на своята потопена родина.

 

На кого и на какво е крал Елендил? Като старши сред оцелелите наследници на Елросовия род той е владетел на нуменорския народ в изгнание. Елендил не е крал на страна, а на народ. Всички земи под негова власт са остатъците от истинското нуменорско кралство, населени и с много ненуменорци. Както гласи песента на орела след битката пред Черната врата: „Пейте, народи на кулата светла Анорска”, защото Гондор включва повече от една етническа група в населението си. Да си нуменорец в Третата епоха вече не е само етническа, а и политическа идентичност. Вече го няма подареният остров, но остават традициите и няколко аристократични семейства, които ги поддържат. Около това наследство се формират новите „нации” на Арнор и Гондор.

Ситуацията наистина напомня края на Античността, когато да си римлянин или ромей спира да означава, че си жител на загубения за империята град Рим, а започва да те идентифицира като поданик на императора и християнин. Но и над тези подобия съм се разпрострял другаде.

 

Елендил не би могъл да бъде крал в Нуменор, но може да се превърне в крал на нуменорците в Средната земя. Синовете му, както вече споменах, по-скоро продължават една стара политическа традиция и се схващат като негови представители в отдалечените от присъствието му територии. Все пак Елендил, Исилдур и Анарион са колкото носители на приемственост, толкова и новатори. Ериадорските владения на нуменорците стават известни под името Арнор, тоест Страна на Краля именно при Елендил. Защото той наистина живее в Ериадор и за никого не бива да има съмнение, че нуменорски крал има. Но той по-скоро не е крал на Арнор, а нуменорски крал в Арнор. Синовете му пък наричат владенията си на самите себе си: Анарион управлява Анориен от Минас Анор, а Исилдур управлява Итилиен от Минас Итил. Двамата принцове в Гондор поставят началото на ново административно деление. Може да се каже, че по-възрастният от тях е владетел на „фронтовата” зона, докато другият отговаря за относително по-спокойната „тилова” територия на страната, гледано откъм Мордор. В известен смисъл на Исилдур се пада по-тежката задача, а именно отбраната на южните нуменорски владения  от нападения.

 

В цялата нуменорска история през Втората епоха няма случай на равнопоставено двувластие. Понякога кралете в Арменелос са отстъпвали строго определени свои функции на някои от близките си (като случая с връзките между Алдарион и Гил-галад), но за реално двуцарствие не може да става и дума.  В такъв случай Исилдур и Анарион няма откъде да вземат прецедент, за да се обявят едновременно за крале и съвладетели в Гондор, още повече докато е жив баща им. Несъмненият авторитет на Елендил би обезмислил подобна стъпка, а и за Исилдур тя би била неизгодна, доколкото като по-възрастен от брат си той е единствен наследник на цялата Елендилова власт.

 

Едновременната гибел на Анарион и Елендил поставя цялото нуменорско наследство в ръцете на Исилдур. Разбира се, синът на Анарион, бъдещият гондорски крал Менелдил има правото на своя дял в управлението, но по нуменорските традиции това би било мястото отново на провинциален управител, а не нещо повече. Когато преценява, че ефективното управление на разделените нуменорски територии изисква присъствието на поне по един член от династията на отдалечени места, Исилдур предава цял Гондор в ръцете на племенника си и заминава на север, както едобре известно всички читатели на „Властелина...”.

 

Но създава ли Исилдур кралство? Извършва ли той окончателна подялба? Прави ли от дотогава единната нуменорска монархия две отделни държави? Нека си представим Исилдур, пътуващ на север, към съдбата си на Перуникови поля. Какъв е той в момента? Крал на Арнор? Или отново е Върховен крал на нуменорците в Средната земя? В Арнор, както знаем, смятат, че вярно е второто положение. В Гондор мислят другояче. Наместникът Денетор ІІ се нарича „Наместник на рода на Анарион” и с това иска да пресече домогванията на Арагорн. На юг е прието, че Менелдил не просто е поставен за управник на Гондор, а че е поставен за крал. Нека обаче проследим една подробност около регалиите на Северното и Южното царство.

 

Кралете на Нуменор през Втората епоха не носят корона. Вместо това те украсяват челата си с прикрепен към лента или диадема скъпоценен камък. Същото прави и Елендил, когато пристига в Средната земя като за целта ползва камъка на владетелите на Андуние. За нуменорците в изгнание Звездата на Елендил, пръстенът му  и неговият скиптър са символите на кралската власт. След гибелта му Звездата, пръстенът и скиптърът остават у Исилдур, неговия наследник. Менелдил, син на Анарион не получава нито един от тези знаци на кралската власт. Напротив, той за първи път в нуменорската история получава корона. Но какво представлява тази корона? Става дума за нуменорски крилат шлем.

Споменавал съм вече за практиката в средновековна Европа владетелите да подаряват оръжие или доспехи като символ на доверие на главните си васали. Толкин, разбира се, познава този жест и културата, в която той е породен.

Във всеки случай за Менелдил няма изработена „Звезда”. Не съществува скъпоценен камък, известен като „Менелдилмир”, нито скиптър на Осгилиат, нито кралски пръстен за Гондор, нито друг славен пречупен меч,който гондорските владетели да държат като знак за приемственост с Елендил. Остава фактът, че чичото-крал връчва на племенника си символ на висока военна власт и му поверява половината владения на династията, след което го напуска. Първоначалното положение на Менелдил не е това на монарх; той е владетел, но не и крал. Владетел без титла, управител.

 

Кога в такъв случай Менелдил се провъзгласява за крал? Най-вероятно изглежда това да става, когато до Гондор стигат вестите за гибелта на Исилдур и пълнолетните му синове край Перуникови поля. От всички Елендилови внуци живи са само Менелдил, който вече държи властта в Гондор и малолетният Валандил, отглеждан от Елронд в Имладрис. Напълно естествено е възмъжалият и вече натоварен с управлението на половината нуменорски владения мъж да се провъзгласи сам за крал в такъв момент. Разпръснатите и малобройни нуменорци, както и различните им поданици имат нужда от крал, та дори и само като символ на единство.

 

Все пак, за Менелдил така и не е изработена „Звезда”. Елендилмирът е изгубен в Андуин с тялото на Исилдур и ще бъде открит едва след хилядолетия, както твърдят „Недовършени предания” в „Гибел сред Перуникови поля”. Останалите регалии на Елендиловата династия са спасени и са предадени на Елронд, който неведнъж ще бъде техен пазител – в качеството си на далечен роднина на династията.  Когато става пълнолетен, младият Валандил, син на Исилдур взима скиптъра, пръстена и строшения меч и поставя под своя власт Палантирите на Арнор. Това не му е достатъчно. Той заповядва (за разлика от Менелдил, който от години вече носи кралската си титла) да му бъде изработена нова „Звезда”, на която е дадено името „Елендилмир”. Именно вторият, Валандиловият Елендилмир е този, който векове по-късно ще носи в северните си владения Арагорн ІІ Елесар.  Към момента на възмъжаване на Валандил е ясно едно – в Средната земя има двама крале на нуменорците. Титлите им се изменят. Менелдиловите наследници се наричат крале на Гондор, а Валандиловите – на Арнор. Когато Арнор се разпада на три владения (което само по себе си е прецедент при жив законен наследник), имената на кралете на Артедаин започват да отразяват именно претенциите им за власт над Ериадор с царствената представка „Ар-‘’. Кратката размяна на мнения между Форност и Минас Тирит около коронацията на Еарнил ІІ разкрива, че все пак северната династия не е забравила идеята за неделимостта на нуменорската монархия, но и решимостта на Гондор да пази обособеността и суверенитета си.

 

Не бива да се забравя и че по време на най-голямата си слава Гондор сменя скромния шлем на Менелдил с покритата със скъпоценни камъни корона на Атанатар ІІ Алкарин. Атанатар все пак запазва шлемовидната форма на короната, но това е по-скоро жест към паметта на собствените му прадеди отколкото към избледняващия исторически спомен за дара на Исилдур като военно назначение. С това е сложен край (поне в Гондор) на всяка възможност за спекулации при какви обстоятелства владетелят е станал крал.

По времето на кралете Нармакил и Калмакил кралският внук, син и наследник Миналкар, станал известен като Ромендакил управлява Гондор като регент. Титлата му преди да стане крал, е Кarma-kundo, Шлемоносец. Дали Миналкар носи шлемовидната корона на Атанатар ІІ още преди окончателното си възцаряване? Това по-скоро изглежда невярно – такъв жест би направил регенството му подобно на узурпация и би направило до голяма степен формална собствената му коронация. В такъв случай има две възможности за тълкуване на титлата. Или става дума за „Носител на шлема”, нещо като оръженосец на краля, което още веднъж подчертава военния произход на гондорската монархия, или (и това изглежда по-вероятно) на самия Миналкар е връчен шлем като знак за регентските му правомощия от името на чичо му, а в последствие и на баща му. В такъв случай имаме възстановяването на един древен обичай при делегиране на власт. Това по никакъв начин не имплицира принизяване на гондорското кралско достойнство: дори да взимат предвид жеста на Исилдур към Менелдил, Нармакил и Калмакил наблягат по-скоро на факта, че от техния регент един ден ще излезе крал, както и Исилдур (според гондорската трактовка) е направил крал от племенника си.



Тагове:   Монархия,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7237526
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата