Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2009 15:43 - Роханското кралство като степна империя
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 1328 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 09.10.2009 23:49



Не знам дали някой се забавлява с тези мои драсканици, но пък на магарето не му трябва одобрение, а само мегдан, за да реве.

 

Та, Еотеодът. Името му си значи "конен народ". На староанглийски, разбира се :) Има си владетел. Владетелите на Еотеода също имат в имената си "конски" елемент. До времената на Еорл имената им най-често са готически (или с такива ги предава Толкин, когато твърди, че ги превежда от истинския им език ;) ), а от Еорл нататък стават староанглийски. Един степен народ, който до такава степен се отъждествява с конете си, че и в името му, и в имената на владетелите му присъства думата за кон (ако изключим името на самия Еорл", което просто означава "първенец", "предводител", "владетел" и , в поетична употреба, "воин" - разбира се, знатен). Народ, който се сдобива с постоянни владения, след като пресича голямата река, настанява се в пределите между Реката и Планините и е в най-близко взаимодействие с тези, в чиито бивши владения се е настанил. Досущ като прабългарите, както вече неведнъж съм натяквал.

 

Но това са едни много странни "прабългари". Преди всичко, Толкин е предал езика на Еотеода със староанглийски, а за по-ранния период на историята им - с готски. Защо не с някой от тюркските езици (или, както е модерно да се смята днес - с някой от иранските)? Това си е типично Толкиновска сложнотия.

Общият език в Запада на Средната земя, казва Толкин, е този на нуменорците. Адунаически език или Западняшки. Този език последователно ще бъде предаван с модерен английски, решава Професорът (слава Богу, иначе "Властелинът на Пръстените" щеше да бъде написан директно на адунаически и никой нямаше да го прочете). Езикът на Еотеода отразява далечното родство между нуменорците и останалите простосмъртни жители на Запада на Средната земя. Това е все едно много архаичен адунаически. Е, щом Западняшкият ще се предава с английски, логично е "старозападняшкият" да се предаде със староанглийски, нали?

 

Но тук Толкин неусетно ни вкарва в капана на професионализма си. Староанглийският е език на поезията. Той е оцелял главно в откъси от героични легенди в стихове. Рохиримите си запазват конете, но покрай езика, който Толкин влага в устите им, той ги превръща все повече в англосакси. Имената на кралете им не просто са „преведени” от някакъв хипотетичен „истински рохански” на староанглийски. О, не, те са същите имена на повече или по-малко славни владетели от Англосаксонската хроника и „Църковна история на английския народ”.

Стиховете им са алитерирани като староанглийските и изразните им средства са пак такива. Поведението им е това на героите от англосаксонските легенди. Някои сцени в Рохан са си направо взети от саксонските източници – като например предаването на оръжията пред портите на Медуселд в Едорас.

По-древната форма на езика на Еотеода Толкин предава с готски: германски език, който според него отразява по-ранен етап в развитието на германските езици в сравнение със староанглийския. В известен смисъл езикът на смъртните герои от Първата епоха би трябвало да е примитивен готски – някакъв протоадунаически и предрохански говор, разпространен сред Бащите на Едаините и запазен сред Еотеода почти до времената на Кирион и Еорл.

От германските легенди на англосакси и готи Толкин взима и образа на жената-воин, the shield-maiden of the North, както сама се определя Еовин. Брунхилд, валкюрия на Один, любима на Сигурд, красавица със златни коси и отмъстителка, жената, обикнала един велик мъж и оставена от него, непримирима и стигаща до крайности е очевидният протип на героинята във „Властелина”; един от най-добрите женски образи на Толкин редом с Ерендис (от която обаче е безкрайно различна).

 

Рохиримите са най-доброто, което Толкин е можел да си представи за своите англосакси (и изобщо за смъртните си персонажи). Те са англосакси с коне, разбира се. А на англосаксите са им липсвали коне, което е довело до падането на кралството им (и до меланхолични размисли за края на самобитната им култура у Толкин). Но и за това вече съм дуднал достатъчно.

 

Те говорят наречие, близко до това на хобитите. А хобитите са един вид обикновени англичани със своите простички вкусове и неочаквана храброст. Е, Рохиримите в такъв случай са необикновени англичани – техните вкусове са по-изискани, говорят по-приповдигнато и храбростта им е въплътена навсякъде около тях в конете, мечовете и ризниците им.

 

За британците схващането, че свободата и редът не се взаимоизключват, е съвсем естествено. Свободата на англичаните е там, където го има законът. Законът пък е там, където обичаят и традицията се спазват. Свободата е в това да можеш да спазваш обичаите си. Типично английско... и типично роханско. Затова Рохиримите, попитани от Теоден на кому се доверяват, отвръщат като един: „На Еорловия род!” Да ги управлява Еорлов потомък за тях е не тирания, а справедлив обичай. Рохиримите се радват, когато Теоден идва на себе си и се превръща от състарен чичка обратно във властния господар, който кратко отрязва Мери: „Не ще говоря повече за това”. Затова и при гибелта на краля роханският менестрел казва за него, че той не се завърнал при „народа си свободен”. Рохиримите са свободни, защото доброволно се покоряват на една тачена от тях обичайна власт, макар и тя несъмнено да е съвсем по англосаксонски безусловна. Обичаят за тях е закон. Законът – ред, а редът – свобода. Върховният закон е думата на краля. Само английски писател (при това традиционалист и любител на Средните векове като Толкин) би могъл да създаде такава група образи.

 

Същевременно Рохиримите са ярко индивидуализирани. Грима е страстен, отчаян и хитър, Еомер е храбър и невъздържан, Теоден е авторитетен и изпълнен с достойнство, Еовин кипи отвътре, замеряйки света с чувствата си: срам, страх, стремеж към преданост, огорчение. Привратникът Хама взима решение, нарушавайки пряка заповед, но без да спира да бъде верен на господаря си. Индивидуализмът на Рохиримите е типично английски. Няма традиция, която толкова много да държи на неприкосновеността на индивида, на неговото лично достойнство, колкото английската – и в правото, и в литературата, и в бита. Индивидуализмът на Рохиримите намира израз и в герба им: препускащ бял кон на зелено поле (взет от герба на англосаксонски Уесекс). За един морски народ свободата би била въплътена най-добре в кораб (за мен няма по-добра емблема за търсещия дух на елините от кораба на Одисей). Рохиримите не са морски народ, а степен. Техните кораби са конете им.  Англичаните пък от векове се гордеят с властта на своя флот по море. Първите англосакси идват в Британия с кораби, за да забият над Белите скали на Дувър знамето си с препускащия кон. Един от легендарните им водачи, който ги води към новата им островна родина, енаречен Хорса – името му и до днес означава „кон” на английски. И английските кораби, и роханските коне носят свобода на придвижването, а съответно и широта на хоризонтите, която е свобода в най-чист вид.

 

За Еотеода Толкин често употребява епитета „волен”. Волни са ездачите на Рохан, волна е песента им, волни са звуците на самия им език, а Леголас на едно място определя и земята им като „волна”. Те не са като гондорците народ на каменните градове. Нито като хобитите живеят в дупки и се привързват към ниви и градини. Не, тяхната страна е обширна и те скитат из нея с хергелетата си, готови да се подчиняват само на своя крал в Едорас. Кралят пък живее в своя Златен замък, както изглежда, с немногобройно домочадие и не тревожи излишно народа си освен когато трябва да се иде на война. В мир всеки може да иде където пожелае с конете си. Кой би могъл да спре един ездач, когато под него е седлото, а пред него е цялата степ? Рохан донякъде напомня на Дивите поля, както ги описва Сенкевич в „С огън и меч”

 

„Ловувал, който искал. Преследваният човек намирал убежище в дивите степи, пастирът с оръжие пазел стадото си, рицарят там търсел приключения, а разбойникът – плячка... Степта била едновременно пуста и пълна, тиха и страшна, спокойна и на всяка крачка със засади, дива поради дивите поля, но и поради дивите души.”

 

Англия, разбира се, напомня повече на Графството отколкото на Рохан по подредеността и относително тесните си пространства. Но не бива да забравяме, че Толкин винаги има пред вътрешния си поглед една друга, по-стара и неопитомена Англия, цялата в гори, където човек също е можел да се укрие и да изчезне, за да заживее далеч от себеподобните си. Гората, както и степта за средновековната литература, по чиито стереотипи пише романа си Толкин,  е „пустиня”. Място извън ежедневието, извън властта. Място на свобода за бягащия и на подвиг за отшелника.

В крайна сметка Рохиримите имат богат произход – те са колкото англосакси, толкова и народ от степите на източна Европа.

 

Рохан освен място на архаичната, предфеодална свобода на варварския свят, все пак е и държава. Ездитните предели имат крал, а той има подчинени. Кралят живее в своя Златен замък и стои начело на сбора на войските около резиденцията си. В останалите области на кралството му командуването е поверено на двама военачалници, наричани съответно Втори и Трети Воевода на Пределите: Marshal of the Mark в английския оригинал.Ттитлата отразява етимологически точната функция на Воеводата като командир на конница, тъй като на готски “mearh” е думата за кон, а “mearis scalc” означава буквално „служител по конете”. Вторият Воевода има за резиденция старата гондорска крепост Агларонд и отговаря за набора и командуването на конниците от Западния предел на кралството. Третият Воевода стои начело на Източния Предел и вероятно резиденцията му се нарича Алдбург. Тази тройна и йерархизирана структура на военното командуване има буквален паралел в институциите на степните евроазиатски народи.

 

У прабългарите, монголите и редица други конни народи съществува традиционното военноадминистративно деление на Център, Ляво и Дясно крило. Това разделение отговаря на командуването на войските по време на походи и сражения. Начело на центъра като правило стои върховният владетел – ханът или хаганът (така и не свикнах с това ново понятие – „кан”). След него идва съуправителят на владетеля (нерядко и негов наследник), наричан различно у различните степни народи, но в българската история познат като капхан. Капханът със своите войски служи като „щит” на центъра, защото му е поверено командуването на лявото крило от общите сили. Дясното крило у българите бива поверено на ичиргу боила, който е и трети поред в ранговата таблица на прабългарските титли. Триделното командуване засяга не само армията, но и администрацията на държавната територия, така че до реформите на Омуртаг българските владения са разделени на три големи дяла – земи под прякото управление на хана в Плиска или централна област, Ляво крило, обхващащо крайбрежието на Черно море,  а може би и българските територии в днешна Молдова под властта на капхана (в редица случаи съуправител и наследник, както казах) и Дясно крило, поверено на ичиргу боила и вероятно обхващащо западните български земи, които в девети век достигат средното течение на Дунав.

Подобно военноадминистративно деление се среща и в Япония в епохата Нара, когато в императорския двор съществуват титлите Ляв и Десен министър, както и Ляв и десен военачалник. Вероятно преселниците от континента носят в равнината Ямато нещо от наследството на азиатските степи.

 

Рохиримите имат подобно деление. Техните Воеводи се наричат Втори и Трети, следователно донякъде са в йерархична позиция един спрямо друг, както и капханът на Първото българско царство стои по-високо в ранговете от ичиргу боила. Първи Воевода на Пределите няма, точно както и командуването на сбора в централните райони на България е в ръцете на самия хан. Еомер, син на Еомунд, е по наследство Трети Воевода (на Източния предел), но майка му е сестра на краля и след смъртта на кралския син Еомер става престолонаследник на Рохан. В българската история положението на „Трети воевода” по-скоро се заема от ичиргу боила, а не от капхана, но все пак „Властелинът...” е роман, а не историография, така че подобни несъответствия с  използвания модел са съвсем естествени (още повече, че при Толкин те са редки).

 

И ето ги Рохиримите – изковани във въображението на ерудирания си създател от благородната сплав на западното сребро и източното злато. Техният традиционализъм, почитта им към династията, дълбоко присъщата им свобода и богатата им реч новярно идват от наследството на англосаксите и готите, докато организацията, конницата им с гръмотевични копита и нечаканата им, но спасителна поява пред стените на загиващия Минас Тирит, се дължат вероятно на военната култура на прабългари, хуни, авари, хазари и маджари. За събитията от тяхната история – бягството им от старата родина, настаняването в старо гондорско владение край бреговете на една велика река и идването на помощ на Гондор вече съм говорил в друг текст.

 



Тагове:   империя,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - повече от забавно, направо удоволствие за четене
10.10.2009 15:03
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=print&sid=111303

имате ли подобни публикации и къде?
поздравления младежо
Сн С
цитирай
2. mglishev - Намират се :) Направо теглите един ...
10.10.2009 15:26
Намират се :) Направо теглите един Гугъл на името ми и намирате по нещо, ако Ви е интересно. А конкретният текст е част от едно вече дори не особено оригинално отношение към книгите на Толкин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7231141
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата