Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2009 04:46 - Гондор и Византия
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 3787 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 11.10.2009 04:59


Това е тема от пловдивския Толкин-фест през 2007 г. с някои добавки.

Накратко, намирам доста паралели между историята на Европа от четвърти-десети век и Средната земя на Толкин в Третата епоха.

От една страна, в 1915 Толкин започва изобщо да пише своята "Книга на изгубените предания", която прераства в "Силмарилион", като опит за митология на Англия. Затова вътре се появяват имената на типично англосаксонски персонажи като братята Хорса и Хенгист, а в един от най-ранните варианти направо се твърди, че Британия е същото като Тол Ересеа.
По-късно Толкин се отдалечава от тази концепция, но във "Властелина" (съставян в 1937-1954) и в записките към него има достатъчно паралели с европейската история. Така най-цивилизованият народ в Третата епоха на Средната земя (нуменорците) се разделя на две големи царства, макар и със съзнанието за обща традиция. Това пряко напомня на подялбата на Римската империя между братята Аркадий и Хонорий. Още повече, че Исилдур издига за крал на Юга своя братов син и сам запазва върховенството си над всички нуменорци. Така паралелно в измислените страни Арнор и Гондор, и в историческите Рим и Константинопол се възцаряват два клона на едно и също семейство. Пък и практиката да се отстъпи голяма власт на племенник със съответната висока титла има преки паралели в късната Римска империя. Например император Констанций, който царува еднолично над цялата империя от Константинопол, праща племенника си Юлиан за цезар, тоест младши император, в Галия през 361 г.

Нуменорците извеждат произхода си от Аталанте, потъналия остров, където е процъфтявала великолепната им първа цивилизация. Така доста заприличват на съвременни любители на митовете за Атлантида (Толкин е започнал през 20-те години роман за Атлантида, който обаче скоро е изоставил). А и на римляните, които се смятат за наследници на блестящата и низвергната Троя.

Както Западната римска империя се разделя на повече или по-малко самостоятелни области и впоследствие загива под ударите на сакси, франки, готи, бургунди, свеви и вандали, така и Арнор се разделя на три кралства, които едно след друго са унищожени от вражески нашествия. Освен това последните римски императори не резидират в Рим, а в укрепения град Равена, както и последните артедаински (арнорски) крале сменят столицата си и се местят от Елендиловия град Ануминас в крепостта Форност Ераин.

Както Източната империя (Византия) оцелява, противопоставяйки се на варварите, макар и редувайки периоди на величие с епохи на слабост, така и Гондор ту надвива над Колесари, харадци, умбарци и "вся остальная сволоч", ту се свива зад Андуин. Морската мощ на Византия и на Гондор също имат прилики. За Константинопол Босфорът играе ролята, която и Андуин има за Минас Тирит - едновременно защитна бариера от изток и воден път към далечни страни.
И Гондор, и Византия разполагат със система от сигнални клади за бързо известяване в случай на война.
В края на епохата Гондор се управлява от наместници на прекъсналата, но очакваната обратно кралска династия, за която има пророчество, че ще никога не ще изчезне напълно, защото в кръвта й има божествен примес - от Мелиан чрез Лутиен. В израз на това Наместникът седи на малък трон пред огромния кралски престол. Изворите свидетелстват, че ромеите са смятали своя император за "временен" заместник на Христа, Когото са очаквали да се появи отново "в края на времената със слава да съди живи и мъртви и Царството Му не ще има край". В този смисъл, и Византия, и Гондор се явяват теокрации или поне държави, които живеят в атмосферата на пророческо очакване. Византийският император също е седял на по-скромен трон пред огромен празен престол в Августеона в Константинопол.
Изобщо, завръщането на краля, един повтарящ се в средновековна Европа сюжет, е устойчив мотив у Толкин - не става ли дума за същото и в "Хобитът" с тази само разлика, че там кралят е този на джуджетата?

Отделно роханците вероятно са сборен образ от няколко варварски и в частност степни народи. Любовта им към конете и военното им дело ги оприличават на готи или вандали. Верността им към Гондор ги прави подобни на ранните франки (които заедно с римляните надвиват Атила на Каталаунското поле). Имената им, казва Толкин, са калкирани от него в англосаксонски имена в процеса на "превод" на "Властелина" от адунаически на английски. И действително, имена като Еомер, Еовин, Фрека и Грима са исторически засвидетелствани у англосаксите.

В 705 г. Константинопол е върнат на сваления законен император Юстиниан Втори с помощта на българския хан (няма да свикна да казвам "кан") Тервел. В 716 г. Тервел помага на ромеите да свалят арабска обсада, която от няколко месеца по суша и море блокира столицата им. Наградата му е областта Загоре и договор за размяна на политически бегълци и търговски облекчения. Това напомня няколко епизода от гондорската история. Така в Родоубийствената война Северняците (прадеди на роханците) връщат законния гондорски крал на трона. При нашествието на източните народи, когато областта Каленардон е завладяна от орки, наместникът Кирион вика на помощ Северняците и на вожда им Еорл е подарена освободената от него територия, която получава ново име - Рохан. На Пеленорското поле тъкмо роханците са тези, които съдействат за свалянето на обсадата на Минас Тирит. Вероятно без тяхната намеса завръщането на Арагорн щеше да стане сред пепелища.

Роханците са настанени отвъд старата гранична река и от метрополията на Гондор ги дели планинска верига, а в замяна те стават вечни съюзници на Наместниците. Така например франките получават Галия и се заселват между Рейн и Алпите, а кралят им получава почетни титли от Константинопол. Така, все в съответствие с римската политика на набирането на съюзници сред варварите, ромеите на няколко пъти потвърждават и дори разширяват властта на българите в рамките на старите имперски граници (първоначално между Дунав и Стара планина - все едно между Андуин и Еред Нимраис), а в замяна очакват (и получават) помощ в няколко случая.

Отделно роханците са представени във "Властелина" като най-близкия и приятелски чужд народ за Гондор. Със сигурност гондорски принц не се е женил за друга чужденка освен за Севернячка (което става повод за гражданска война). Така епископ Лиутпранд от Кремона свидетелства в своето изложение за мисията си в Константинопол, че пратениците на българския цар Петър се ползват с особената почит на император Никифор Фока по стар обичай, установен между България и ромеите. Българите са първият (скоро преди източните франки) народ, чийто владетел е получавал за жена византийска принцеса. Толкин на редица места набляга, че смесването на нуменорската кръв с по-низша е една от причините за упадъка на Гондор. Във Византия такова мнение със сигурност е било разпространено - самочувствието на имперския народ и самоусещането като "избран съсъд на Божията воля, нов Рим и нов Йерусалим" не е нещо ново.
И пак българите са първият чужд народ, на чийто владетел е призната царска титла при Симеон и Петър (за дълго време и единственият). Така и роханският крал Тенгел взима за жена гондорка, а впоследствие гондорецът Фарамир се жени за нейната внучка Еовин. Освен това титлата на Еорл е "Владетел на Еотеода и крал на Каленардон", тоест той е признат за крал именно в териториите, дадени му от гондорския Наместник срещу съюзни задължения. Положението на Рохан и България спрямо съседната по-стара държава между Тервел и цар Петър изглежда доста подобно.

Дарът на Наместника Кирион важи "до завръщането на Великия крал". Арагорн изрично казва на Еомер: "Братя сме и помежду не може да става дума за взимане и даване", с което лично и окончателно потвърждава Дара и кралската титла на Еорловия род. Както Гондор държи на тези жестове спрямо Рохан, така и Византия има подобно отношение към България. Например Йоан Цимисхий изработва цял церемониал около свалянето на българската царска корона от главата на Борис Втори, сина на Петър, защото за Византия българската държавност има значение, подобно на това, което Рохан има за Гондор. И отново в 1235 г. българската патриаршия и царското достойнство на Йоан-Асен Втори се смятат за напълно утвърдени едва след санкцията на никео-византийския император Йоан Дука Ватаци и патриарха на Константинопол в изгнание.

Че в общи линии ранното Средновековие и Третата епоха, и Гондор и Византия в частност си приличат, за мен е сугурно. Толкин е професионален познавач на старогерманската литература от тази героична епоха, а е ползвал и латински, и гръцки, така че нищо не пречи наистина да се е вдъхновил за историческата канава на Третата епоха от периода четвърти-десети век в Европа. Колкото до подобната роля на роханците и българите в един момент спрямо Гондор/Византия, тя може да изглежда и малко нагласена на пръв поглед. Всеки знае, че роханците приличат на англосакси с коне.
Не всеки знае обаче, че в 1936 г., скоро преди Толкин да започне работа върху "Властелина" (или в 1938, когато работата над първите глави тъкмо е започнала), в Оксфорд, където Толкин работи, е издадена "История на Първата българска империя" от изтъкнатия византолог и личен приятел на българския цар Борис Трети - сър Стивън Рънсиман. В историческите и филологическите среди в Оксфорд е имало краткотрайна българска мода и книгата е имала успех. Там подробно е разказан епизодът с ролята на Тервел и българската конница в съдбините на Византия.
Още повече, че Рънсиман прокарва идеята, че почти по едно и също време Тервел и франкският майордом Карл Мартел спасяват европейската цивилизация и християнския свят от ислямските завоеватели. Тервел се сражава пред Константинопол в 716, а Карл Мартел - пред Поатие в 732 и действително спира напредването на маврите от Испания към Галия.

При представянето на тази тема на Толкин-феста в Пловдив през 2007 г-н Филип Авджиев направи и много интересна съпоставка между нуменорската тежка пехота и римския пехотен легион от републиканската епоха и тактическите им прийоми по "Гибел сред Перуникови поля" - заради бързите им преходи, тежките доспехи и припокриването на щитовете при отбрана. Впрочем, припокриването на щитовете се среща не само при римляните, а и у германските народи от втори век нататък - римляните предават на варварите своята "костенурка" във вида на "стена от щитове".
Днес бих добавил, че действията на Фарамир и зеления му отряд из Итилиен напомнят диверсиите на римските аркани - малобройни "специални части" от имперската епоха по сухоземните граници в Каледония и Германия. 
Пак тогава пък г-н Петър Гюдженов съвсем уместно сравни Колесарите с хуните - заради жестокостта им и каруците, с които превозват жените и богатствата си. Укрепените им лагери с подредени в защитен кръг каруци пък за мен ги оприличават на аварите. И хуните, и аварите са противници на Византия в нейната ранна история. Краят на аварите пък идва след съвместни действия на българите и франките срещу тях при Крум и Карл Велики.
За тези любопитни щрихи, които убедително допълват картината на приликите между европейската история и Толкиновата фикция благодаря на г-н Авджиев и г-н Гюдженов.

--------------
Допълнителни забележки:

- Както в Северното кралство има смяна на столицата, така и в Южното (за Западната римска империя говорих по-горе в сравнение с Арнор). Това обаче се отнася и до Византия (която разглеждам в паралел с Гондор). Гондорската първоначална столица е Осгилиат, разположен от двата бряга на Андуин югоизточно от Минас Тирит. Минас Тирит става столица едва след падането на Минас Итил под властта на Назгулите, когато Осгилиат се превръща в сцена на бойни действия между гондорските и източните сили. Ако сравним с историята на Византия, там също има подобен период. Между 1204 и 1261 г. Константинопол е в ръцете на кръстоносна френско-италианска армия. През това време императорът на ромеите и патриархът са настанени в малоазийския град Никея.

- Най-свирепите противници на Гондор са (парадосално) доста подобни на самите гондорци. Нещо подобно може да се твърди и за Византия. Ако Арнор и Гондор са основани от оцелели "елендили", тоест верни на Валарите нуменорци, то владението Умбар в близък Харад южно от Гондор е създадено от "Черни нуменорци", наричани също "кралски хора". Това са привърженици на Саурон и (вероятно) поклонници на създадения от самия него в Нуменор култ към Мелкор. Различието между тях и гондорците е преди всичко... религиозно. Толкин твърди, че омразата им към Гондор е особено свирепа.
Така за Византия най-свирепи врагове се оказват... кръстоносците. Те обикновено идват по море и имат определени религиозни различия с ромеите въпреки немалкото общи черти и общото наследство на европейския запад и изток. При падането на Константинопол в 1204 техният хронист Робер дьо Клари обвинява византийците във вероломство и надменност, докато византийският хронист Никита Хониат изрично твърди и набляга, че жестокост като тази на латините няма дори у сарацините, което е особено ужасяващо у хора, взели Кръста за свой знак. Два века по-късно един високопоставен византийски служител заявява, че е: "по-добре под турски тюрбан, нежели под кардиналско кепе".

- Концепцията за Дагор Дагорат (или Битката на Битките) и повторното сътворяване на света според музиката на Еру с участието на всички Чеда си прилича както с християнската концепция за битката в Армагедон и издигането на новия Йерусалим, така и с езическата - за Рагна Рьок и Новата земя. Това не е кой знае каква новост, но от една страна и в Гондор, и във Византия има определено чувство, че най-страшният удар на врага ще се стовари върху тях със силите на народи от Изтока, както и че живеят в "последните времена". Боромир казва пред Съвета: "Мнозина пращат възхвали, ала малцина - помощ". По-късно в текста на "Властелина" се появява натрапчивата фраза: "Кой ще устои, ако ние паднем?" По същия начин самочувствието на "светилник на света", пазител на стара традиция и бастион срещу варварството и жестокостта, примесено с чувството за трагична обреченост е типично за Византия в десетилетията преди окончателното османско завоевание. Всъщност обаче варианти на фразата "Кой ще устои, ако ние паднем" се появяват още в посланието на Алексий Комнин до западните народи в края на единайсети век, когато селджуките заливат азиатските владения на ромеите до самия бряг на Мраморно море.

- Елендил Верни като спасител на своя народ от унищожението на надменния и светотатствен Нуменор и основател на нови нуменорски кралства може да бъде сравнен както с Моисей, така и с Константин Велики. За византийската идеология Константин е обновител на Рим, създател на нов и по-добър (християнски) Град и царство, които да избегнат унищожението, надвиснало над стария езически ред с неговите грехове. Толкин може и да не е обичал алегориите, но е създал творба, която удивително лесно може да бъде прочетена през историята - и то по християнски и византийски идеологизирана история - на ранносредновековна Европа. Неговата Трета епоха немалко напомня на изкривената представа за историята на Стария свят, предложена в англосаксонската поема "Уидсит".

- Толкин само веднъж изрично сравнява Гондор с Византия, при това само като обрат на речта. Сравнявал е обаче нуменорския народ с древноегипетския - заради монументалното им строителство, внушителните им гробници и балсамирането на високопоставени мъртъвци. Но това според мен засяга само самия Нуменор. Така или иначе няма голяма държава без внушителни гробници на владетели, пък и гондорците (и никой народ в Средната земя) изобщо не са така обсебени от религията и смъртта, както египтяните. Колкото до монументалното строителство, огромните за Средновековието градове като Александрия, Константинопол, Антиохия или Ефес, храмове като "Света София" в столицата или "Свети Димитър" в Солун и множество сериозни крепостни градежи са поразявали въображението на чуждестранните пътешественици из ранна Византия. Нуменорското строителство в Средната земя, оцеляло и във Втората, и в Третата епоха, напомня по мащабите и недостижимостта си паметниците на римското и византийското умение във варварска Европа. Примери могат да бъдат както Минас Тирит, така и Минас Моргул, видян от Фродо, останките на кулата на Бурния връх, кулата Ортанк и крепостта Агларонд.
Следващия път като се прошетате до Истанбул или Рим и видите "Ая София" или Пантеона, сетете се за Рат Динен и кладата на Денетор

- Гандалф казва, че "на юг" го наричат Инканус. "Инканус" е латинска дума, означаваща "остарял" или "посивял". А елфите наричат стария хитрец "Сив Странник". Толкин никъде не е споменавал, че смята "Инканус" за калка от адунаически, пък и сам прави съпоставка между латинския и куенийския като езици за церемониална употреба. така че нищо не пречи "на юг" (може би именно в Умбар) Черните нуменорци да говорят именно латински... Ако сега си припомним горното сравнение на умбарските корсари тъкмо с "латините" от Четвъртия кръстоносен поход, паралелът става съвсем близък.


Тагове:   Византия,


Гласувай:
1



1. анонимен - всеки upgrade e добре дошъл
11.10.2009 18:57
въпреки че оригиналното е в хрумването за подобен паралел и хубавото писане на автора.
успех в следващите сезони, дано има такива.
Сн С
цитирай
2. mglishev - А, Фестът си е жегоден, така че се...
11.10.2009 19:31
А, Фестът си е ежегоден,така че сезони Бог дал.
цитирай
3. georgealall - аз имам друга версия
24.01.2013 15:39
русокосите и дългокоси елфи с лъковете са славяни - най вече руснаци.
Дждуджетата са викинги.(варяги) германци, датчаини. Платоот еред Горгорот съответства на Мизия., от което пък излизира че гондор са сръбските земи по времето на османското нашжествие.Рохан разбира се са Влашкото воеводстон на Мирча стари и Влад Цепе-дракула. Ако погледнеш картата ще видиш, че под Мородор се простира Двуречието, значи мордор е в мала Азия. езето рун до Желзните хълмове е каспйско море, а железнните хълмове са Урал. (или може би Еребор е Урал?) в общи линии нещата са ясни. А гандалф е маяр (Олорин Бях на младини) - полубожество. Значи той е нещо като Исус христос.
цитирай
4. mglishev - Ами чудесно,
25.01.2013 11:33
идваш на фест и я представяш :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625370
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата