Един стар кодош.

"На Елсинор по улиците тесни..." Кавафис

 
Клавдий, крал корав, коварен,
с кораб тромав, претоварен,
пленник-племенник изпрати
при британските пирати
(бил му нещо неудобен,
политически особен) -
малко да го позатрият,
а трупа му да прикрият
в тъмно някое мазе.
Той пък взе ги за мезе!
Хамлет беше вечно мрачен,
невъзпитано вторачен
в хорските дела, проблеми -
поучения големи
той обичаше да дава,
че такъв му беше нрава.
Хич пред нищо се не спира,
ветрохода окупира
и с опънати платна
стига в своята страна.
В Елсинор навъсен слиза,
тегли бърза епикриза
и след точна равносметка
стъпва здраво на подметки:
политиката социална
и реформите фискални
смаза с мерки феодални.
Пипна Клавдий за ревера,
цапна му два-три чембера -
друг път мухльото да знае
"Хамлет" как ще се играе,
но при спуснати завеси.
После взе пък, че избеси
управленския екип -
не били от негов тип.
Кралския тумбак Полоний
за корупция подгони.
Малко с шпагата го ръгна,
оня към небето тръгна -
че предал бе Богу дух.
За роптанията глух,
принцът хич не се мотляви
и Офелия оправи.
Писна бедното сираче,
тръшка се, реве и плаче.
Хамлет, за да има мир,
я изпрати в манастир.
На Лаерт пък сетне (брат й)
прати кралските берати
тутакси да се яви.
Междувременно глави
две събори: на Гертруда,
майка си, що стори луда,
и на Йорик, шута малък,
който за мухлясал залък
служеше за смях на Двора.
Щом Лаерт без свои хора
влезе кротко във палата,
принцът тикна го в мазата
и в тюрмата го замъкна.
Веч Лаерт не се измъкна.
Дания в затвор превърна
принцът и със век я върна
cum regresso той назад.
И нали си бе сърцат,
наумил си бе да смаже
Фортимбрас и вече даже
стягаше се за разправа.
Но норвежката управа
туй научи чрез шпиони
и вербовчици подгони
армия да съберат.
Фортимбрас в потаен кът
готвеше се веч за път -
Дания да завладява
и народа да спасява
от тирана му проклет.
Туй Хорацио, заклет
интригант, за миг научи
и нае се да сполучи
с Хамлет бързичко да свърши.
Престъпление извърши:
с принца хитро се сближи
и му рече: "Оближи
таз близалка, дар от мене".
Принцът взе я и простена,
в адски огън всяка вена
пламна; и стомахът също,
и сърцето му могъщо.
Височайшата особа
на тирана слезе в гроба,
че Хорацио заложил
бе отрова и предложил
тъй бонбончето опасно.
Фортимбрас пък - много ясно -
бързо-бързо се възползва,
суматохата използва,
в Елсинор се появи
с блясък той и предяви
в миг претенции към трона.
Сложи датската корона,
а хазната пък до крона
той ошушка и дари
много злато и пари
на Хорацио коварен.
Той пък, твърде благодарен
на норвежкия си цар,
му приготви чуден дар -
пропагандно преразказана
и дискретно поомазана:
"Хамлет", пиеса благолепна,
бляскава, великолепна
и на Шекспир я приписа.
Цяла Дания се слиса,
но до днеска там мълчат
и дечицата гълчат,
щом запитат те накратко:
"Всичко вярно ли е, татко,
Шекспир дето е написал?"
Тук прекъсвам свойта мисъл.
***