По една разкошна кампания, която изиграх с френските кръстоносци в Medieval: Total War. Много бях доволен от себе си тогава и седнах, та написах това нещо.




В име Господне започва грамотата на нашия твърде могъщ, страшен и величествен господар Филип, с Божията милост крал на Франция и Йерусалим и император на Константинопол.

По време на светия празник Благовещение, на двадесет и петия ден от месец март в хиляда двеста и третата година от Въплъщението на нашия Господ ние, Филип, най-християнски крал, император, Защитник на Гроба Господен и пр. събрахме френския двор на парламент във Венсан. И по време на този парламент раздадохме заслужени награди на благочестивите рицари, свещеници и поклонници, които с чисти сърца отидоха отвъд морето и твърде много увеличиха славата на нашия Господ, очистиха се от грехове чрез смирение и подвизи и защитиха пределите на християнството. Тъй като обаче мнозина от прославените доблестни мъже са далеч от нашия двор и трудът им в Светите земи и в империята на Константинопол не спира, решихме, че най-мъдро и полезно би било да пратим на всеки от отсъстващите грамота, скрепена с нашия печат, в която да са изброени даровете ни за получателя на споменатата грамота. Преди да бъде подпечатана, всяка от грамотите беше прочетена високо и ясно пред събрания парламент, потвърдена от принцовете, както и от високите барони, сиреч нашите перове във Франция и подписана собственоръчно от нашия канцлер, твърде почитания, знатен и учен монсеньор Жил, абат на Сен-Дьони, а и от нашия верен и многообичан съуправител, монсеньор Ангеран, виконт дьо Бувил.

Следва частното изложение за твърде храбрия и обичан от нашия господар, краля, монсеньор Пиер Туше, сеньор на Бейрут, маршал на Триполи.

На първия ден от месец август хиляда двеста и втора година от въплъщението на нашия Господ, който е и ден на светите първоапостоли Петър и Павел, храбрият, смирен и верен рицар Пиер срещна с войските на графа на Триполи в Сирия сарацинските бунтовници, които заплашваха, че ще завладеят графството. По това време графът, монсеньор Гийом д`Ипр, се намираше в Йерусалим като конетабъл на кралството, защитник на града и светините и маршал на войските, така че му беше невъзможно да се отзове на помощ на своите земи. А бунтът на сарацините беше голямо зло, защото можеше да стане така, че те да успеят да завладеят крепости и градове, и да извършат големи злини в графството, и да убиват, измъчват и унижават християните там. Но Бог, Който допуска премеждия, ала не изоставя Своите, не позволи това толкова голямо зло да се случи. Най-верният васал на монсеньор графа, Пиер, сеньор на Бейрут, като видя каква опасност се задава, събра с известия рицарите, сержантите и воините от графството и ордените от Акра, Триполи и Бейрут, и побърза да посрещне бунтовниците, преди те да са извършили каквато и да е жестокост срещу християните от страната. А сарацините бяха получили помощта на алхалифа от Вавилон и бяха добре снабдени с всичко необходимо и решени да завладеят графството за себе си. Техният предводител Рустем беше от старо и знатно потекло и се смяташе достоен да стане емир на Триполи, ако успее да превземе града и земите наоколо. Така че може да се види колко голяма беше опасността. Но щом двете войски се срещнаха, монсеньор Пиер насърчи всички да влязат в бой без да мислят за страх или предателство и сам препусна с баниерата и с хората си към знамето на безбожните сарацини. Вярата в Бог и доблестта му донесоха победа, така че в края на деня сарацините бяха напълно унищожени: войската им беше разпръсната и мнозина от тях бяха пленени, а други лежаха мъртви, повалени от ръцете на храбреците. Провидението насочи монсеньор Пиер да събере бързо всички от Триполи, така че като благородник и християнски рицар той е заслужил възхвали и награди за храбростта и мъдрата си постъпка. След като всички орденски и светски рицари и воини получиха своите награди още след сражението, редно е водачът на войската също да бъде почетен подобаващо за красивата победа, която позволи на монсеньор графа на Триполи да отбранява спокойно Йерусалим от нападенията на вавилонските безбожници.
И тъй, като се признаваме задължени на споменатия добър рицар Пиер за опазването на графството Триполи от смут, ние, Филип, с Божията милост крал, император и прочие, и като знаем, че новите завоевания отвъд морето трябва да бъдат отбранявани от мъже с доблестен дух, с настоящата грамота провъзгласяваме и посвещаваме този Пиер за владетел, защитник и дук на града и областта Атина в Гърция, който град беше завладян от въоръжени поклонници, принудени да воюват срещу гърците заради техните вероломни предателства. Заповядваме всички барони и рицари в Атина да признаят Пиер за свой дук по наша воля, да се закълнат на парламент, че ще му бъдат верни и да спазват добър ред в завладяната област, така че владението да не претърпи никакви щети от зложелателството на гърците. Нареждаме също монсеньор Пиер да замине при първа възможност след получаването на настоящата наша грамота за Атина и да възложи управлението на сеньорията си в Бейрут на свой довереник. Нека монсеньор Гийом, граф на Триполи, избере нов маршал на графството, който да изпълнява досегашната служба на Пиер с доблест, равна на неговата. Настоящата грамота беше преписана в три екземпляра, от които първият с печата и подписите е предназначен за монсеньор Пиер, атински дук, вторият е за канцлера, а третият е за съхранение в нашия кралски дворец в Париж.

Христос царува, Христос владее, Христос господства. Амин.

Дадена от нашия господар, краля, заедно с други грамоти във Венсан на този двадесет и пети ден на март, хиляда двеста и трета година от въплъщението на нашия Господ, в присъствието на прелатите, принцовете, перовете и бароните на Франция.


ФИЛИП, с Божията милост най-християнски крал на Франция и Йерусалим и император на Константинопол+

Какъв е този велелепен монарх, който властва над половината от тогавашния свят!!! :))) Аз на мястото на алхалифа бих избягал директно в Индия или в Тимбукту!