Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2010 16:56 - Фенфикшън ІІ
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 3877 Коментари: 13 Гласове:
3

Последна промяна: 18.06.2010 16:57


Нали съм си залепен за Средните векове, а и обичам стратегии, нещо се запалих да правя фенфикшън по кампаниите си на Total War. Ето още едно парче.






Constantini Thornici Chronographiae lib. X., capp. XIII-XVII.
Константин Торник “Хронография”, кн. Х, 13-17.

13.
1. Тогава [Алексий І] Комнин вече се ползвал с доверието на всички във войската и безпрепятствено стигнал до царския пурпур. Стратиотите получили възнаграждението си и били разпуснати по родните си места, а наемниците варанги [варяги] и алани останали с василевса за още една година. А той, като отишъл в Града, заповядал навсякъде да започнат строежи на охранителни кули и укрепления по границите и да се вземат налози от селата, защото трябвало да плати на наемниците. Заклел се в дружба и вярност с различни западни народи – с венецианците, както и с норманите от Апулия, и също с унгарците. Родил му се син, младият Алексий, когото по-късно оженили за дъщеря на тавроскитския архонт [т.е. на киевския княз].
2. Назначил нови стратези на всички теми и след известно време, прекарано в подобни грижи, напуснал Града и отишъл на изток. Там заварил работите объркани и, по думите на трагическия поет: “без царски поглед всичко в миг застива”, защото в Азия турците още от времената на [Роман] Диоген били започнали да завладяват земи и градове, и да прогонват ромеите навсякъде, където им се удавало. Така че околните земи живеели в голям страх, защото не било тайна, че варварите искали да разширят властта си до Пропонтида и се смятали за по-достойни да владеят земи от ромеите.
3. Комнин свикал при себе си топарсите на азиатските теми и захванал да се съветва с тях, казвайки това или приблизително следното: “Ето, тези варвари дойдоха в дните на нашите бащи и отнеха от тях страната, и искат да продължат безчинствата си. Вашите домове пострадаха от грабежите им, които и досега продължават безнаказано. Не ви смятам за страхливци, защото знам, че срещу вас е изправен враг, колкото многоброен, толкова и лукав. Но ми се струва, че е дошъл денят да се отървем от нежеланите си и презрени съседи, както и да си върнем онова, което е наше по наследство. Нямаше да бъда така уверен, ако не вярвах, че Провидението ме е издигнало до пурпура с целта да принеса полза на ромеите и да възстановя целостта на държавата. Редно е да ми помогнете в това добро дело, защото съм ваш император и наистина грижата ми е първо за вас. От войната, която замислям, ще произлязат много изгоди, а опасностите са нещо, което трябва да приемем доблестно, защото сме и мъже, и християни”. Така говорил той и повечето от топарсите и архонтите приветствали думите му, макар и не всички. Но така стоят човешките дела, че никога не може едно съгласие да е пълно.
4. След като говорил по този начин, Комнин се споазумял с топарсите да доведат на уречено място толкова хора, колкото можелии сам с аланите и варангите си продължил нататък. По пътя се стичали селяни и граждани от страната, носели на войниците хляб и други храни, каквито имали, и със сълзи молели императора да ги избави от тиранията на варварите. Той пък навсякъде обещавал да го стори и така преминал, както би се изразил Ксенофонт, толкова и толкова прехода по толкова и толкова парасанги, при това по пътя на оня стар и прославен анабазис.
5. Накрая Комнин стигнал мястото, където трябвало да го намерят местните стратиоти и началниците им, а то било недалеч от града, наречен Андалия. Там вече лагерували няколко хиляди от местните жители и го чакали. Като видял това, той не пожелал да се бави повече и да чака идването на всички, а останал на място само една нощ, след което продължил напред. И като бързал, скоро достигнал Иконион [Коня], където влязъл в сражение с варварите. Изглежда силите са били равни и победата дълга клоняла ту на едната, ту на другата страна. Но в крайна сметка авзонските копия надделели над персийските стрели [анахронизъм] и Комнин могъл заслужено да издигне трофей на полесражението. Предводителят на турците, някой си Сюлейман, като видял, че губи града и областта, побягнал далеч от тези краища и се укрил в арменските планини. А императорът разделил войските между себе си и един от архонтите, [Димитрий] Фока, изчакал остатъка от събиращите се анатолийци и продължил да преследва враговете на ромеите на изток. Сам той влязъл в Едеса на реката, наречена Ефрат и пръв след прославения Василий отнесъл ромейските бойни знаци толкова далеч. Казаният Фока пък обсадил варварския предводител в някаква арменска крепост, където онзи загинал, без да може да стори нещо повече, за да защити завоеванията на бащите си. Така властта на ромеите се разпростряла далеч от морето, както в далечното минало, защото, казвам, изтекли дните на божествения гняв за прегрешенията на предишното поколение. Така че можем с Платон да речем, че божествената природа не познава злобата и омразата освен, разбира се, към беззаконието и безчестието.
6. По такъв начин се свършила турската власт в Азия, а Комнин сключил договор за приятелство с халифа на египтяните и арабите, наречен Мусталион [Ал-малик ал-Мустали І]. И двамата спазвали този договор през целия си живот, защото по същото време и онзи воювал срещу турците от юг и двамата царе се радвали взаимно на успехите си и често си изпращали дарове и пратеничества, за да се уверяват в здравето и благополучието на съседа си. Станало така, че корабите на ромеите свободно плавали до Александрия и в нашия Рим се стичали богатства и стоки от онези краища, както не било ставало от дълги години. За всичко това гражданите благодаряли на Комнин и го смятали за най-добър сред императорите. 
 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Не мога да повярвам, че норманите не ...
19.06.2010 14:14
Не мога да повярвам, че норманите не са погнали Драч още от самото начало, нито че унгарците не са нарушили съюза при първа възможност. Поне при мен все така става.
цитирай
2. mglishev - :)
19.06.2010 15:04
Зависи от гарнизона, който държиш по места.
цитирай
3. анонимен - мечти, мечти...
21.06.2010 16:51
Аз турците ги изтрих от картата точно в две сражения, понеже успях да убия генералите им в тях. Първото нещо, което направих след това, беше да пратя флота към Александрия.
цитирай
4. mglishev - Идеално се е получило.
22.06.2010 22:44
После се спукваш от пари. Египет носи здрав доход.
цитирай
5. анонимен - : )
24.06.2010 16:35
анонимен написа:
Не мога да повярвам, че норманите не са погнали Драч още от самото начало, нито че унгарците не са нарушили съюза при първа възможност. Поне при мен все така става.

С Византия не се действа дефанзивно, защото веднага ти спукват гъза. Изпреварващи атаки по всички фронтове и обгръщане на Средиземноморието са единственото спасение от кръговата отбрана. Същото важи и за СРИ, другата фракция, която е тотално ощетена.

цитирай
6. анонимен - Положението на Византия...
24.06.2010 22:10
...е исторически издържано.

Другия проблем е, че при офанзивна тактика играта свършва доста бързо.
цитирай
7. mglishev - Громиш, громиш и това е.
28.06.2010 16:49
С Византия наистина не бива да спираш и за миг. Постоянно движение, строителство и експанзия. Всъщност - не важи ли това за всяка империя?
цитирай
8. анонимен - Не важи
02.07.2010 23:42
защото според логиката на играта тая фракция, която граничи с най-много други фракции, има най-много врагове и нейният тил никога не е сигурен. Затова Селевкидите и Картаген винаги първи си отиват от Роум. С по-крайните държавици може и по-бавно. В Medieval II късметлиите са най-вече Византия и СРИ. Незнайно защо пък отгоре на това малките държавици като Дания и Венеция са супер агресивни и веднага почват да събират армии, а тия разпокъсани империи доде се посъберат и се организират вече са аут.
цитирай
9. анонимен - Щото
03.07.2010 21:52
им куца изобщо дипломацията на Тотал Уора. Нашата Рицари на Честта е далеч по-добра в това отоношение и наистина можеш да изиграеш някой противник с дипломатически ходове.
Но пък Тотал Уор си е тотална война, не тотална дипломация.
цитирай
10. анонимен - от католикос Аспандиат
06.07.2010 03:01
Моето набито око забелязва пропуск. В повествованието липсва един епичен източен образ - този на гасконо-киликийския рицар Болгий Армандян, прочут с подвизите си против българи, акрити и дори против самия Дигенис. :))))
цитирай
11. mglishev - Верно е,
06.07.2010 14:56
това с тоталната дипломация си е баш така.

А, Ваше Арменство, добре сте ми дошлян :) Болгий Армандян е герой от нартския епос, по-разпространен на Британските острови, най-вече сред жителите на т. нар. кралство Дъвед в южен Уелс. Така че няма място във византийската история.
цитирай
12. анонимен - Фир?
06.07.2010 17:48
Нещо с ъъъъъ Фир Болг ли ще има общо Армандян? Той е вездесъщ явно. :)))
цитирай
13. mglishev - Абе
24.07.2010 13:57
анонимен написа:
Нещо с ъъъъъ Фир Болг ли ще има общо Армандян? Той е вездесъщ явно. :)))


повече с фиркането има нещо общо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625050
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата