В града има светилище. Там е погребан човек, когото част от местните смятат за светец и често идват да му се молят. Някои от тях си създават интересно поверие: ако молителят не произнесе молитвата си, а я напише на листче и я остави в светилището, светецът ще я изпълни. Обичаят се запазва, до саркофага на светия мъж се появяват масички за подателите на писмени прошения до небето. Листове папирус, пергамент и обикновени А4, моливчета и перодръжки. Туристите се радват на екзотичния местен обичай, молителите създават своите текстове, а някъде в бъдещето историците на още неродените поколения се надяват до тяхно време да оцелее нещо от тия листчета с молитви, защото те ще са безценен извор за страховете и надеждите на прадедите. 

Храмът се сдобива с нов първосвещеник. Хрумва му да чете писмата до светеца преди изхвърлянето им (то се налага, защото иначе просто биха затрупали мястото). Дали му идва на ум да запази по-интересните от тях? Дали понякога се изкушава да надраска коментар върху листа? Или да поговори с автора на писъмцето? Но няма как, писмените молитви обикновено са анонимни. Дали пък всъщност не му се ще да прочете някоя абсурдна молитва пред събратя, когато седнат на по чашка? Не знаем нищо за мислите на първосвещеника, а само това - че чете молитвите за светеца. И понеже нищо не остава скрито дълго време, хората разбират, че кореспонденцията им с Рая се разпечатва още тук, на земята. А, не сме се разбрали така. Първосвещеникът се опитва да обясни, че събира само вече изпълнените молитви, за да се прослави името на светеца с извършените от него чудеса, но това някак си не подейства.

Започват зевзешки писъмца:
"Драги св. Х, моля те, отучи отец Y да ти рови в пощата".
"Почитаеми св. Х, понеже цензурата следи кореспонденцията ти, няма да ти пиша за какво те моля. Питай Бог, Той знае всичко и ще ти каже какво ми трябва."
"Преподобни отче, Вие сте по-лизо до небесните обитатели, та бихте ли предали на св. Х моите уважения, както и че имам нужда от..."

Разбира се, първосвещеникът не обича да чете такива неща и не ги пази. Унищожава ги. А това вече си е вмешателство в работите на светеца. Хайде, да си му секретар е едно, но и да не му позволяваш да чете собствената си служебна поща... това е прекалено. Един ден отецът отваря поредната писмена молитва и вътре намира:
"Отьче Y, тебъ никога ли не са те оучили да не четешъ чоужда кореспонденцiа? 
Подписъ: св. Хъ"

Свещеникът се ядосва и решава да скъса нахалното писмо, но в същия момент силно го заболява глава. След час-два вече не вижда нищо и прекарва няколко дни в болница с ужасно главоболие и на практика сляп. Стряска се, вика един от събратята си и му изповядва, че от доста време чете писмените молитви до светеца и от яд на някаква подигравка по тоя повод е искал да скъса листчето с най-нахалното съдържание. Събратът обещава да се помоли за него и му припомня за дължимата тайна на изповедта, пък и за това, че молитвата, писмена или не, е интимен акт. Нашият герой осъзнава, че греши, главоболието му минава и зрението му се връща. Той си отива обратно в храма и сам оставя в пощенската кутия до саркофага някакво писъмце, чието съдържание по обясними причини няма как да бъде предадено тук. 

Във всеки случай оттогава нашият първосвещеник спира да чете и да разказва неща, които не са адресирани до него. Само веднъж, на по-стари години, си позволява да засуче мустак на маса и да сподели, че някога, още преди да се откаже да прави такива неща, е прочел една молитва, която го засяга лично:

"Св. Х, моля те, направи така, че отец Y да прочете това. Влюбена съм в брадата му."

Да не се сърдим на добрия старец, ако е запазил тази приятна, пък и безопасно анонимна бележчица.

сега , ако Ви напиша нещо , Уважаеми М. дали ще стигне до Уважаемия К. или само ще Ви заболи главата?

Написаното стигна до Уважаемия К., а той искрено се надява, уважаемия М., да не го е заболяло главата.

Батюшка, архонты и зеленый попугай...

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4601471

За това "светилище" и за този самозабравил се батюшка става въпрос, ако някой от челите случайно не е разбрал.

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=56272

Ето едно малко по-раншно изпълнение-изявление на Филипка по така любопитния въпрос за архонтството, стоящо в известно противоречие със самите думи на въпросния "благодетел", изказани неотдавна в ефир.
Мазно, мазно, та олио капе.