Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2013 10:22 - Сините очи на сержанта
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 4712 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 12.03.2013 10:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сержант Страшников много си обичаше работата. Като истински, пламенен патриот и родолюбец, той беше убеден, че не само за него в личен план, но и за Отечеството като цяло, е добре, дето го има самия него, Страшников, И. С., сержант от вътрешното контраразузнаване. Най-хубаво беше, че от време на време му разрешаваха да си работи от дома. Тогава госпожа Сержантова (както той нежно наричаше жена си) слагаше втора кафеварка, а той се разполагаше пред домашния компютър и блажено браузваше мейлите на подопечните си природозащитници и прочие недоволници. Повечето от тях бях грамотни хора и далеч не лоши граждани. Сержантът не беше лишен от известна склонност към самонаблюдение, защото на младини бе изкарал два семестъра във Философския факултет и понякога се питаше дали си струва да се чете пощата на тези симпатични наивници. Да, беше очевидният извод. Да, струва си. Тези момчета и момичета имат нужда не от цензор, а от пастир. Сержантът бе именно това. Той само четеше, вадеше по малко цитати и понякога ги представяше на началството. Това, вярваше той, бе необходимо за безопасността на самите младежи. Покрай другото, това позволяваше на самия Страшников от време на време да прояви кавалерство към съпругата – цвете без повод, посещение на Сатирата или нещо такова. Да не говорим, че редовното четене на революционна поща обогати речника на семейството и сега госпожата четеше дебели книги, от които преразказваше по-интересните моменти на своето лейтенантче (както тя пък нежно наричаше половинката си).

Сержантът обичаше протестите и редовно ги посещаваше. Понеже принципно не одобряваше насилието, силно викаше „Полицията е с нас”, добродушно размахваше пръст към хулиганите-провокатори и дори веднъж изяде палка по гърба от един колега на редовна служба. За това, впрочем, колегата после се извини, имаше и почерпка, а последва и служебна похвала за усърдие в работата.

                За Страшников най-неприятно беше да пише коментари във форуми и блогове. По принцип не бе от словоохотливите, а и въпреки обогатения си речник изпитваше стеснение пред несъмнения дар слово на бунтовната младеж. За негово облекчение, службата беше подготвила нещо като наръчник по публична реч: циклостилна антологийка с примерни коментари, цели статии с многоточия на местата, които трябваше да се променят според ситуацията, полезни ремарки за настроенията. Това правеше този вид работа доста по-лесен. И все пак, сержантът не бе роден с литературни дарби; веднъж-два пъти направи грешката да препише инструкцията с все ремарката и после по електронната мрежа се надигнаха въпроси,  но мъмренето се размина – оказа се, че и тази възможност е предвидена от началството, което залагаше не просто на контрапропаганда, а директно на хаос в появяващите се мнения.

                Един ден сержантът бе подложен на сериозно изпитание. Повикаха го в службата при самия подполковник. Това бе нещо необикновено. Страшников целуна портрета на покойната си майка, погледна с безмълвна молитва към знаменцето на любимия футболен отбор на бюрото, топло стисна ръка на жената и се отправи към службата. А беше хубав, почти пролетен ден и в Страшниковото сърце се замяркаха следи от младежки чувства, което щеше да е по-приятно, ако не му предстоеше беседа с най-главното началство.

                В работата към него се отнесоха добре. Не го караха да чака дълго, настаниха го на стол срещу подполковника, предложиха му кафе, чай и минерална вода. Подполковникът не изглеждаше ядосан, само може би малко напрегнат. Сержантът си каза, че го викат, за да му предложат нещо специално, а не по по-неприятни причини. Тъкмо започна да се успокоява, когато падна гръм от ясно небе:

                 – Тебе, Страшников, са ти много хубави очите – замислено каза подполковникът.

                 – Моля? Ъ-ъ, благодаря, господин подполковник.

                 – Виждам, виждам. Дисциплиниран си, овладян си. Не питаш защо коментирам очите. Браво.

                 – Вършат работа, господин полковник, друго съвсем не мога да кажа – с професионална скромност каза сержантът.

                 – Там е дилемата, Страшников, май ще трябва да вършиш работа и без тях.

                 – А?

                 – Б. Не се прави на неразбрал. Трябваш ни без очи.

                 – Разрешете по личен въпрос, господин подполковник, да не сте се побъркали? – одързости се сержантът.

                 – Разрешавам. Съвсем не съм се побъркал, момче. Ето каква е хавата – И началството бутна една папка към сержанта.

                На няколко страници беше изложен ясен оперативен случай. Незряща, но активна гражданка пишеше огнени призиви до Съюза на слепите. Всички слепи на борба срещу правителството, да разсеем мрака над страната, дай Боже сляпо да прогледне, да не позволяваме незаконни сделки, сеч, корупция и така нататък. Припомняха се дори слепите Самуилови войници. Надполковнишките началства искаха материалите на жената да бъдат внимателно следени, защото не се знаеше дали и незрящите нямаше да подкрепят вълненията из Отечеството, прибавяйки особено деликатен социален момент към процесите в страната. Отгоре препоръчваха да се назначи също незрящ служител по случая, защото спецификата беше, че инвективите са написани с Брайлово писмо. Гражданката бе издадена на съответните власти от свой другар по нещастие, съвестен гласоподавател, лоялен към началството като такова.  

                 – Разбираш, Страшников, трябва ни незрящ служител. Ще те научим и на Брайл.

                 – Назначете някой незрящ тогава, господин подполковник! Аз съм си добре с очите и мисля така да си остане! – възропта сержантът.

                 – Нямаме. Нали всички минавате пълен медицински преглед при назначаване, обикновено не взимаме хора с физически недостатъци.

                 – Ами научете оперативния служител по случая на Брайл и без да му пипате очите!
                 – И тая няма да стане. Трябва да се внедриш при слепите, а ако всичко ти е наред, ще се усетят. Те не са прости.

                 – Отказвам назначението? – тихо и въпросително промълви Страшников с цялата си смелост.

                 – Не си проваляй съдбата, момче – бащински отвърна подполковникът.

                 – Ех, господин подполковник... но защо точно аз? Толкова много грешки ли имам в работата?  

                 – Напротив! Ти си ни най-ценният кадър. Останалите са идиоти. Това ни е най-важната задача, няма да сложим кого да е.

                Това поне беше някакво успокоение, дори повод за гордост. Ето, оценяваха го. Най-сетне може би пробив в службата. Кариерата иска жертви. Сержант Страшников погледна за последно към слънцето и дърветата през прозореца на кабинета, въздъхна и решително произнесе:

                 – Водете ме към лекарския кабинет!

                Няколко месеца по-късно капитан Страшников, отскоро разведен, вървеше под ръка с новата си годеница, госпожица Огнянова и двамата пламенно обсъждаха революционни планове. Протест на слепите, солидарност със студенти и миньори, ново законодателство... Свободните ръце на двамата крепко държаха бастунчетата, а топлината на слънцето приятно сгряваше лицата им. Капитан Огнянова си помисли, че си е струвало да загуби дори зрението си за запознанство с толкова приятен революционер, с хубав глас, сигурна стъпка и богат речник. 




Гласувай:
4



1. tarabata - Как?! За страната на слепите ли се ...
12.03.2013 11:03
Как?! За страната на слепите ли се намеква?

Тея младежи вече много си позволяват. Открито се подиграват с народната власт и нейните органи. Не само пишат за честните бизнесмени от ТИМ. Опитват се да откриват нашите молодци сред организаторите. Скоро могат да си позволят да правят постенги (или постинги ли беше, колега) за ролята на заслужили другари като Р. Овч. Трябва немедлено да се вземат мерки. Да се помогне на младежта да спре да върви по лошия път.
цитирай
2. mglishev - Подпоручик Тарабов,
12.03.2013 11:20
ние отдавна ви наблюдаваме и добре знаеме, че сте провокаторче.
цитирай
3. tarabata - Точно така, младеж. Всичко обаче е в ...
12.03.2013 11:39
Точно така, младеж. Всичко обаче е в интерес на народната власт, партията и заслужилите другари.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624335
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата