Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2014 06:05 - Фуковци, Танството и неписаната конституция на хобитите (Неделни бележки по хобитознание)
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.05.2015 17:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

 

 

Вълшебникът Гандалф неслучайно казва, че хобитите са интересни и пълни с изненади. Важи и за историята им. В случая се отнася до няколко детайла, свързани с Тановете на Графството, с фамилията Брендифук и с клановите структури у хобитите. Твърденията, представени тук като факти, са взети от Пролога, от началните глави и от Приложенията към "Властелинът на пръстените" (за който предполагаме, че е превод, направен от Толкин по оцелели преписи на много, много древната Червена книга на Билбо и Фродо, ако си спомням правилно image ). За справка по географските понятия препоръчвам коя да е карта на Средната земя или на Графството в Интернет.

 

Основаването на Графството

И така, в 1600 или 1601 г., III еп., братята хобити Мархо и Бланко от клана на Дъждокрийците получават разрешение от Аргелеб II, крал на Артедаин (и претендент за цялото арнорско наследство) да населят областта между р. Барандуин (или Брендивин) и западната граница, отвъд която започват елфическите крайморски владения на Кирдан Корабостроителя – последен остатък от някогашното нолдорско кралство на Гил-галад. 1600-та година официално става Година първа от Летоброенето на Графството, както хобитите наричат своята нова родина. Знаем, че това е най-многобройната, но не единствената група хобити - в градчето и областта Брее около гората Кестенака, на един път източно от Сводокаменния мост, остават да живеят може би няколкостотин стари хобитски семейства. Знаем и че някои скитащи хобити продължават да копаят временни смялове в хълмисти райони на Ериадор извън Графството и Брее, след което се местят отново. Във всеки случай хобитите от Графството усядат и процъфтяват. Тук ще уточня, че английската дума "shire", с която Толкин нарича страната на хобитите (или превежда оригиналното й название image ), не означава точно" територия с граф начело", както внушава българският превод "Графството". "Shire"  е просто административна цялост, териториална единица, област, без идеята за едноличен владетел да е задължителна. "Графът" или по-точно Танът на хобитите е институция, по-късна от основаването на самото Графство.

 

Хобитовите кланове

Първоначално хобитите в областта нямат първенец или собствен владетел, различен от Великия крал във Форност. Вероятно Мархо и Бланко са били изключително влиятелни и авторитетни фигури, но не са Танове. По-скоро би трябвало да ги приемем за вождове на някоя от появяващите се по това време нови фамилии, роящи се от най-старите три клана: Запасливци, Дъждокрийци и Твърдоноги. За част от Запасливците знаем, че дори към относително късна дата, ок. 2470 г., III еп. (870 г. Л. Г.), още не са се преселили окончателно в Ериадор, западно от Мъгливите планини, а продължават да обитават старата си родина по горното поречие на Андуин и дори поне една от групите има за вожд възрастна жена, баба на рода. Матриарх. Не знаем дали и други групи не са имали жени за предводители, а само това - че малобройните, но предприемчиви Дъждокрийци постепенно се издигат като вождове сред останалите кланове. И че дъждокрийската жилка векове ще си личи в богатите и влиятелни семейства като Туковци и Брендифуковци. Пресичането на Мъгливите планини, издигането на Дъждокрийци като водачи, роенето на нови кланове и миграциите на хобитите из Ериадор (тоест из териториите на Арнорското царство) са паралелни процеси. В Графството хобитите завършват оформянето на клановата си система и може би изгубват матриархалните й черти. Разбира се, че всеки достопочтен хобит уважава баба си, но няма нито една известна жена-Тан или Господарка на Фуков край.

 

Танът

В 1974 г., III еп. (374 г. Л. Г.) Северното царство е унищожено. Последната столица Форност за кратко е превзета от Ангмарския крал-чародей. Той е прогонен от съюзилите се елфи, гондорци и артедаински (или арнорски) Дунеданци, но самият крал Арведуи загива при корабокрушение в 1975, а на следващата година синът му Аранарт не възстановява монархията, взимайки само титлите Вожд на северните Дунеданци и Наследник на Исилдур. Три години по-късно, в 1979, III еп. (379 Л. Г.) един от хобитовите вождове в Графството е избран за Тан. Танът поема в Графството всички функции на някогашния крал, защото хобитите са се смятали за поданици на Артедаин (или Арнор) със задълженията да поддържат кралските пътища и мостове, да оказват помощ на кралските вестоносци и да признават краля за свой господар. Те дори пращат малък отряд стрелци в Първата битка за Форност и, разбира се, доброволно спазват законите и обичаите на Северното царство. По-ниската титла на Аранарт de facto дава независимост на Графството, а изборът на Тан превръща тамошните хобитови кланове или фамилии в общност със свой владетел, на практика - в държава с монарх начело. В някакъв смисъл Танът изпълнява роля, близка до тази на гондорския Наместник.

Английската дума "Thain" или "thane", с която Толкин нарича владетеля на хобитите (или "превежда" истинската му титла image ), е шотландска по произход и обозначава водач на клан, барон, подчинен на краля, високопоставен васал. Преди титлата да се разпространи в Шотландия, тя е обозначавала последовател, воин на висока позиция в свитата на англосаксонски крал или граф. Понеже Толкин е филолог и отлично познава феодалната терминология, е съвсем уместен въпросът дали названието на Тана у хобитите не отразява било почит към загиналия крал, било формално отдаване на върховенство спрямо Вожда на северните Дунеданци. Разбира се, хобитите постепенно губят контакт с Наследниците на Исилдур, но е възможно първият им Тан да се е смятал все още за обвързан с кралския род. Запазването на старинните арнорски "Правила" като обичайно право на Графството може би свидетелства за такова отношение - както и изразът "когато Кралят се върне". Интересен детайл е, че според гондорците от по-късна епоха Мериадок и Перегрин, наследниците на своите два прочути рода, са „Ernil i Pheriannath, "Принцове на полуръстовете”. И двамата стават съответно Тан и Господар на Фуков край.

 

Институциите и аристокрацията на Графството

Първият Тан на Графството е Бука от Мочурището или "Bucca of the Marish". Мочурището е влажна местност между западния бряг на р. Барандуин (или Брендивин) и Зелените хълмове. Най-вероятно този Бука първоначално е бил вожд на местен хобитов клан и е запазил тази си позиция и след избора. Той трябва да е родоначалник на фамилията на Старофуковци (Oldbucks). И за да бъде издигнат за Тан, трябва да е бил или най-могъщият, или най-приемливият от всички хобитови предводители – най-малкото нещо като господар в самото Мочурище. Танът стои начело на хобитовото опълчение и свиква хобитовото събрание – поне на теория, защото тези институции практически почти не действатс изключението на Тан Бандобрас (Бикогласния), който разбива в сражение отряд мародерстващи орки и убива водача им Голфимбул в 2747, III (1147 Л. Г.).

Освен клановите вождове и Тана, хобитите в неизвестен момент се сдобиват и с още поне една значима изпълнителна институция. Поне едно от големите им села, Голям Дълбалник под Белите ридове, има кмет. Кметът на Голям Дълбалник се оказва ex officio начело на пощите и стражата (т. нар. шѝрифи) за цялото Графство – а това наистина са действащи органи. Той има и представителни функции, доколкото председателства банкетите по повод многото официални празници на Графството. Самото наличие на много официални празници сочи, че хобитите имат добре развито чувство за значимост на собствената си вътрешна история, а може би и някакви сезонни земеделски култове (по далечна аналогия с нуменорския цикъл празници). Във всеки случай, след няколкостотин мирни години Танството се е превърнало в до голяма степен почетно звание, щом избираният на всеки седем години кмет има повече изпълнителни и дори представителни ангажименти от наследствения Тан. Разбира се, Танът продължава да бъде изключително влиятелен като глава на собствения си земевладелски клан, но извън фамилните земи кметските шѝрифи и пощальони са далеч по-видими. Може би по времето на Билбо и Фродо Графството вече се е оформило като номинална монархия, в която Танът е на почит, но (малкото) компетенции на властта са фактически в ръцете на избираемия кмет. Повечето хобити се занимават изключително свободно със собствените си работи, но същевременно признават властта на местните кланови вождове и богатите им роднини. Под една от Толкиновите илюстрации към „Хобит(ът)” се чете: „Торбодън, резиденция на г-н Билбо Торбинс,ескуайър”. “Esquire” или „щитоносец” е френска заемка в английския език и обозначава най-често дребен до среден земевладелец, васал на по-високопоставен аристократ, с някои военни задължения, но не рицар. Ескуайърът е нещо като полуаристократ, подобен на пруските юнкери. Като собственик на Торбодън и на големи недвижимости, Фродо се оказва носител на титлата „Големия г-н Торбинс от Торбодън”. „Големият Тук” е полуофициална титла и на Тана (особено в случая със „Стария Тук”, дълголетния Геронтиус). А фамилните имена, образувани като “Хикс от Хиксово" са познат от английската и френската история начин на формиране на аристократичните фамилии. Разбира се, Билбо и Фродо са братовчеди на Тана и на Господаря на Фуков край – и далеч не са единствените богати собственици на земя. При толкова развито едро земевладение и разпространение на титли от този характер не е изключено голяма част от хобитите-земеделци в страната да са арендатори върху собствеността на група сродени семейства, близки до вождовете на големите кланове. Това не изключва комбинацията от едра, дребна собственост и арендаторство.

 

Смяна на династията

В 2340 г., III еп. (740 г. от Л. Г.) танската династия е сменена. Тринадесети Тан на графството става Изумбрас Тук, под името Изумбрас IВероятно новият владетел е глава на рода на Туковците – изключително богат земевладелски клан от местността Зелените хълмове, наричана още Горски край и Туков край. Разбира се, родът има дъждокрийски произход. По същото време глава на Старофуковци е господарят Горхендад Старофук от Мочурището, непосредствено на изток от земите на Туковци. Не е ясно дали Горхендад е изгубил или просто не е наследил титлата. Във всеки случай той е пряк потомък на първия Тан, Бука от Мочурището, но не запазва танската власт. Не знаем как Туковци изместват Старофуковци. Знаем само, че хобитите никога не са воювали помежду си. Възможно е първите дванадесет Тана да са били изборни, а не наследствени (като полско-литовските крале, германските императори или венецианските дожове от познатата ни история). Изборната монархия е типична за много традиционни общества и е позната включително сред любимите на Толкин англосакси. Възможно е също така и в ранното Графство, както и в историческите изборни монархии да съществуват („съществуват” по предполагаем незаписан замисъл на Толкин, подразбира се. Естествено, това е само спекулация) две противоположни тенденции: от една страна, семейството на монарха се стреми да подсигури ограничаване на избора между собствените си членове, а от друга – останалите влиятелни родове не са склонни да се примирят с това. Предполагам, че от единадесетте Тана между Бука от Мочурището и Изумбрас Тук поне неколцина не са от Старофуковия род. Самият Изумбрас със сигурност е първият Тан от своето семейство. И не само не е последният, но до времето на Билбо и Фродо вече никоя друга фамилия не излъчва свой Тан. Дори предположението за изборност на ранните Танове да е вярно (а това няма как да се докаже без случайна находка на нови Толкинови архиви в някоя университетска библиотека), Туковци задържат Танството като наследствена титла. И изглежда, че упражняват властта не без успех, щом от рода им се издигат владетели като вече споменатия Бандобрас или Исенгрим IIкойто започва издълбаването на Големите смялове в семейните земи сред Зелените хълмове.

 

Господарите на Фуков край

Възможна е и още една спекулация: че Горхендад Старофук или не поема, или се отказва от Танството, за да се заеме с голямото си начинание – основаването на Фуков край. Но не е изключено начинанието да е предизвикано от напрежение между Туковци и Фуковци. Напрежение, което не е довело до насилие, но все пак е направило съседството между двата клана най-малкото нежелателно, поне за известен период (но пък между Мери и Пипин няма дори спомен за такова напрежение). Във всеки случай не само Туковци дълбаят големи смялове. Горхендад Старофук пресича Брендивин с многобройните си васали, разчиства един хълм край брега и започва в него да дълбае своя Бренди-палат, където по-късно ще живеят поне двеста роднини на потомъка му Горбадок. Бренди-палат се превръща в нещо като хобитов замък – огромен, разклонен смял, резиденция на Господаря на палата и място, от което започва разчистването на целия Фуков край. Изсичането и изгарянето на дълга, тясна ивица от Старата гора отвъд Брендивин, издигането на Плета срещу по-дълбоката част от Гората (съвсем не само срещу хищници) и основаването на няколко села по новоусвоения източен бряг много напомня кампанийната сеч за разширяване на манастирските или феодалните землища в средновековна Европа. Господарят Горхендад сменя фамилното си име на Брендифук (явно по името на реката) и се заселва трайно в своя нов смял. В подножието на същия хълм Фуковци създават селото Фукови оврази. Същевременно старите семейства в Мочурището от другата страна на реката продължават да признават властта на Господаря на палата. Тоест Горхендад и приемниците му не губят семейните земи в същинското Графство, но стават владетели на същинска независима държавица извън него. Любопитно е дали Господарите на Фуков край са васали на Тановете – и ако да, дали не са такива само за старото владение в Мочурището, но не и за самия Фуков край? Останалите хобити гледат на Фуковци като на по-особен род, включително и заради това, че плават с лодки по Брендивин, пък и живеят току до Старата гора. Интересно е как и дали имат право графските шѝрифи да действат във Фуков край. Фуковци имат свой особен сигнал за тревога, който може би подсказва, че имат и своя собствена организация на стражата – по-ефективна предвид близостта на Гората: „На крак! На крак! Страх! Огън! Враг!” Във всеки случай техният Източен предел се намира извън Източната околия на Графството, към която се числят шѝрифите. Любопитно е да се помисли по още два въпроса, свързани с вероятния особен статут на Фуков край. Първо – дали законът на крал Елесар за недопускането на Големи хора в Графството се отнася и до земите на Фуковци. И второ: дали има други малки хобитови общности, формирали се по подобен начин из затънтените райони на Ериадор, в т. нар. „бели полета” по картата на Средната земя. Вече беше споменато, че хобити не живеят само в Графството. А в края на „Разказ за годините”, в записа за 1451 г. от Л. Г. (30 г., IV еп.) пише, че към Графството е добавен и Западен предел – ивица земя на около три дни път западно от Хобитово, между Далечните ридове и елфическите кули непосредствено на изток от Сивите заливи. Създаването на Западния предел с Настоятелите му Милочедовци от Кулите показва още веднъж процеса на роене на нови хобитови фамилии и създаване на нови владения. Господарят на Фуков край остава по-високопоставен от Настоятеля на Западния предел, защото се превръща и в съветник на крал Елесар.


Камъкът на Трите околии като свещено място и място за срещи 

 

 

Извинявам се за двойния постинг (не че има много читатели, но да спазя формалностите; и дано на някого да му е интересно). Замислих се и за т. нар. Камък на Трите околии. В първия постинг по-горе има карта на Графството, можете да я погледнете. Камъкът се намира малко на юг от Крайречкино (Bywater) и отбелязва точката, в която се пресичат границите на Южната, Западната и Източната околия на Графството. Средищно място. Там не е отбелязано селище, може би минава само път (повече от един?). В главата "Сивите заливи" Сам Майтапер разпръсква на това място "почти в средата на Графството" остатъка от съдържанието на кутийката с безценна пръст от личната овощна градина на Галадриел - и при това го прави "с благословия". 

 

image

 

Средищните точки на различни страни и владения, както и местата, където се срещат три (или четири) пътя и три граници, често са отбелязани като важни места във "Властелина" (а според Робърт Грейвс пресичането на три пътя е било място за свещена заграда или купчина камъни и за най-старото население на Европа). И биват отбелязвани именно с камък. Кръстопът е мястото в Итилиен, където орки са осквернили статуята на гондорски крал - и явно са сметнали мястото за достатъчно важно, та не просто да унищожат фигурата, а да си направят труда да сменят главата й с кръгъл камък с единственото Сауроново око (както римляните са сменяли главите на статуите на императорите си). Това, разбира се, напомня слабо и за описания на грубите стълбове на едноокия Один в предхристиянска Скандинавия (Саурон, също като Один, не само е едноок, но и раздава пръстени, които водят до проклятие). Средищна точка на Гондор преди основаването на Рохан е хълмът на Страхопочитанието - Амон Анвар или Халифириен ("Халифириен" означава "Свещен хълм" на езика на роханците и англосаксите) с надгробния камък на Елендил. Исилдур и Арагорн ползват Камъка Ерех като сборен пункт за армията на Планинския народ (Мъртвите). И Ерех може би е нарочно поставен от Исилдур. Това са места, свързани с пресичане на пътища и/или граници; места, бележещи средата на дадена територия и служещи за особени действия - най-често даване и изпълнение на клетвени обещания с подходящите тържествени думи, чрез които самите места стават светилища. При гроба на Елендил Наместникът Кирион призовава Валарите и непряко призовава Еру за свидетел на обета към Еорл - и действието му само по себе би превърнало всяко място в свещено, както пише и на съответното място в "Недовършени предания". При Ерех Мъртвите заявяват пред Арагорн, че са дошли да изпълнят клетвата си, за да получат най-сетне покой. А при кръстопътя със статуята в Итилиен Фродо сякаш вижда добра поличба, когато последните лъчи на залязващото слънце осветяват короната от цветя, израсла върху съборената глава на гондорския крал. Че статуите в Средната земя се поставят на специални места - това знаем и от разказа за каменния пазител Друадан от "Недовършени предания", от Пукелите край входа на Черноден, та дори от страшните триглави каменни Стражи на входа на кулата над Кирит Унгол. Статуите и големите камъни по кръстопътища, средищни места, събирания на граници, входове, надгробия и светилища (където се дават важни обети) изглежда имат близки функции. За такива светилища, особено разположените на високи места, вече съм говорил и писал - като за реминисценция от нуменорския кралски култ към Еру на Менелтарма в Нуменор (има и тема за религията в Средната земя из форума). Не помня дали съм говорил за статуите в Средната земя по време на Фест. 

 

Подобни места са познати и в историята на Северна Европа, която е от дълбок професионален и личен интерес за Толкин - и му е повлияла при създаването на "Властелина": това са т. нар. market crosses, каменни кръстове, изправени насред пазарните площадчета на английските средновековни градчета, както и Скалата на Закона на Полето на Сбора в Исландия. Може да се помисли и за паралел с мегалитните долмени в цяла Европа или за понякога самостоятелно, а понякога групово изправените менхири в Бретан. А най-лесният паралел е т. нар. Four Shire Stone, място за срещи, пазар и споразумения на границата на четири графства в Англия. Т. нар. shire hundreds, тоест с(т)отни или нещо като по-малки окръзи от по сто хайда орна земя в английските графства понякога също са организирали свои събрания и срещи, включително и с цел съд при подобни гранични маркери. Подобен камък, чието изправяне е традиционно приписвано на легендарен герой, служи като място за редовен панаир, среща, даване на клетви, извършане на обреди и разрешаване на спорове между три племена в Сконе, Швеция, в историческия роман "Червения змей" от Франс Бенгтсон. 

 

Смятам за доста вероятно Камъкът на Трите околии в Графството да е тъкмо такова място за хобитите - средищна точка, място, където е подходящо да се изрече благословия, място на три граници, отбелязано с голям камък. Паралел на Амон Анвар, на итилиенския кръстопът със статуята и може би на още такива места. На практика - светилище, в смисъла на свещено, почитано място, където се отива по важен повод и се говори по сериозен, церемониален, обвързващ начин. 

 

В Ериадор, в земите, през които хобитите са минали, преди да основат Графството, се издига хълмът Амон Сул (Бурният връх). На това място Елендил издига кула, в която чака Гил-галад да се присъедини към него, за да заминат заедно на война срещу Саурон. Не е изключено Толкин да е замислил мястото като тази точка, в която двамата владетели са си дали клетва да се съюзят - и точно затова Елендил чака елфическия владетел именно там. В кулата е поставен един от Палантирите на Севера. Мястото се намира почти в средата на Ериадор, насред земите, отстъпени от Гил-галад на нуменорския му съюзник. Там по-късно се срещат границите на трите малки кралства, образували се при разпадането на Арнор (може би Артедаин, Кардолан и Рудаур са и три по-стари исторически провинции на Северното царство, тоест хълмът е граничен и в по-ранен период). Във всеки случай, това отново е място, натоварено със символично значение: свързано е със самия Елендил и е средищна точка като Амон Анвар; високо място е - и то може би осветено от обвързващи клетвени думи, отново като Амон Анвар. Амон Сул може би изпълнява за Арнор функции, каквито Амон Анвар има за Гондор. По времето, когато хобитите основават Графството, Бурният връх и кулата му все още са във владение на кралете на Артедаин, тоест хобитите може да са запазили исторически спомен за нещо като арнорско светилище и по своему да са го пресъздали в Камъка на Трите околии. Хобитите са далечни сродници с Друедаините и с Планинския народ (Мъртвите). Може би това им родство типологически свързва Камъка с Пукелите и с каменните пазители. 

 

Преди времето на Билбо и фродо има няколко паметни събития в историята на Графството: пресичането на Брендивин от братята Мархо и Бланко и основаването на страната; издигането на бука от Мочурището за първи Тан; смяната на династията и издигането на Изумбрас Тук като първи Тан от Туковия род; битката на Зелените поля, когато Бандобрас Тук побеждава орките. Всяко от тези събития може да е послужило за тържествена употреба и клетви около Камъка на Трите околии, но не знаем дали и при кое от тях той е избран или пък изправен. Не знаем дори дали хобитите не са го заварили и харесали като специално място. В литературен смисъл Камъкът на Трите околии сред идиличния пейзаж на Графството е нещо като антипод на зловещия Камък Ерех, който населението на Мортондската долина избягва със суеверен страх. Любопитно е дали и изправеният камък край Могилните ридове (почивката край който за малко не струва скъпо на Фродо и компания) не е някакъв вид старинно светилище, осквернено от Краля-чародей.

 

image

 

(Разбира се, когато говоря на такива крайно ексцентрични теми като за обикновена историческа спекулация, всъщност имам предвид, че може би Толкин е предпоставял нещата така за себе си, когато е пишел. Най-малкото самото наличие на такива детайли позволява четенето на "Властелина" по начин, по който се чете исторически извор. А това е самата същност на фенското чувство.

 

--------- 


Приложение:
Смеагол и Брендифуковци 



В главата "Сянката на миналото" от "Властелина..." Гандалф казва, че Смеагол, Деагол и родът им (може би клон на Запасливците) живеят по поречието на Андуин и разказва историята с лодката, риболова може би около Перуникови поля и намирането на Пръстена. 

В "Един дългоочакван празник" Старика Майтапер изтъква колко странно е, че Брендифуковци "щуреят с лодки по оная ми ти река" (Брендивин). Има, разбра се, и мрачна семейна история около удавянето на г-н Дрого Торбинс и фуковската му съпруга. А в "Един разкрит заговор" накъсо е описано началото на Фуков край и пресичането на река Брендивин, която играе важна роля в живота на фуковчани. 

 

На фона на повечето плашещи се от дълбока вода хобити родът на Смеагол и Деагол и много по-късните Старо- и Брендифуковци изпъкват като изключения заради споделеното "щуреене с лодки". Фуковчани си имат Сала при Фукови оврази, плават по течението на Брендивин и можем да допуснем, че добре познават и риболова, и водениците (впрочем, воденица има и далеч от Фуков край, в Крайречкино). Дали има някакво далечно родство или поне запазена традиция между древните андуински Запасливци и Брендифуковци от Графството в по-ново време? 


Разбира се, не твърдя, че Мери Брендифук е потомък на рода на Смеагол и Деагол :) Впрочем, дори по-голямата част от населението на Графството (включително и във Фуков край) да произлиза от Запасливците, то самият клан на Господарите на Бренди-палат е от по-издигнат дъждокрийски произход, както черно на бяло си го пише в Пролога към "Властелина...". Припомнете си ранното хобитово разделение между типичните Запасливци, по-особените Твърдоноги и почти аристократичните Дъждокрийци. От последните се издигат кланови вождове сред другите родове, постепенно роящи се на нови и нови разклонения. 


Може би старофуковският дъждокрийски род, който отначало е държал Танството (преди да го отстъпи на също дъждокрийските Туковци) е оглавил именно онези родове на Запасливците, които най-дълго са запазили редкия - като за хобити - обичай да плават с лодки и да живеят без страх близо до големи реки и диви гори. Защото даже местата, обитавани от Смеаголовия род и от Брендифуковци, си приличат: бреговете на голямата местна река (Андуин и съответно Брендивин), отвъд която се простира опасното царство на дърветата, средновековната "пустиня" (Мраколес и съответно Старата гора). Места, където са възможни фатални срещи и странни находки. Може би известна прилика в нравите на андуинските Запасливци и на фуковчани ги прави относително по-приключенски настроени от повечето останали хобити (и съответно по-склонни да се подчиняват на властта на дъждокрийски ексцентрици като Старофуковия род). 







Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624553
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата