Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 17:53 - Препрочитайки Фрейзър
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 4389 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 24.02 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пропуснатата роля на Телегон в установяването на култа към Немийската Диана и унаследяването чрез убийство на царя-жрец край езерото Неми

 

"Странните правила на този жречески сан нямат паралел в класическата древност и не могат да се обяснят с нейна помощ."

Джеймс Фрейзър, „Златната клонка“, глава І,
1923 г.

 

Фрейзър говори за правилото за наследяване на царя-жрец на светилището на горската Диана в Неми, древна Италия. Всеки цар-жрец заема поста, убивайки предшественика си и предава свещената власт и жреческите задължения, загивайки под меча на своя приемник. Обяснението на този кървав обичай за наследяване е темата на огромното изследване в "Златната клонка". Джеймс Фрейзър дава примери от вярванията и практиките на примитивни народи от цялото земно кълбо, а понякога все пак се връща към класическата Античност, но запазва извода, че нейната традиция не обяснява нищо за това жестоко унаследяване. Той отхвърля и античните приписвания на немийския култ на Орест и Иполит. Смятам, че тук Фрейзър прави пропуск и че антични източници все пак говорят за подобен феномен. Нещо повече, съществуват основания да се свърже практиката на немийското унаследяване с конкретен персонаж от класическата митология.

Разбира се, правото на завоевателя е едно възможно обяснение: похитителят, победителят наследява властта над мястото и свещения брак с богинята или царицата на светилището. Но не само правото на завоевателя обяснява повтарящата се драма край езерото Неми.

Старият цар, вече изгубил сили, може да бъде принесен в жертва. Такъв мотив има в скандинавската легенда за шведския крал Думалде, запазена в "Сага за Инглингите". Думалде е убит, защото жертвоприношенията за урожай, които принася на боговете, вече не са ефективни. Гърлото му е прерязано и синът му е издигнат за владетел. В гръцката митология подобна е и съдбата на Пелий, царя на Йолк, убит от дъщерите си. Още като дете може да бъде жертван и първородният царски син: прекъснатото жертвоприношение на Исаак веднага идва на ум и не е изолиран случай. У гърците Танталовият син Пелопс е поднесен като ястие на боговете, което прилича на жертвоприношение.

По аналогия с горския цар-жрец от светилището на Диана край езерото Неми, унаследяването чрез цареубийство всъщност е повече от добре познато в класическата митология. То може едновременно да бъде и отцеубийство. Самият Зевс ритуално осакатява баща си, за да се възцари на негово място и на свой ред се бои да не би негов син да го низвергне. Одисей, завърнал се в Итака и взел обратно властта си над царството и над домашното огнище, пазено от вярната Пенелопа, е убит от своя втори син Телегон, роден от магьосницата Кирка. Тази история е запазена в оцелелите преразкази на изгубената древногръцка поема „Телегония“, продължение на Омировата „Одисея“. Телегон разбира грешката си и взима Пенелопа за жена, а Кирка е дадена на първородния Телемах. Двамата синове на мъртвия герой стават царе на островите на своите съпруги. Очевидно Телегон взима властта и жената заедно, след като е извършил отце- и цареубийството. В случая не се налага да го разглеждаме като завоевател заради роднинската връзка. Но не можем ли да приемем смъртта на иначе закриляния от боговете Одисей като вид жертвоприношение? Едип също става цар на Тива и получава не само властта, но и царицата (своя майка), след като убива стария цар Лай, свой баща. Незнанието на иначе свръхестествено мъдрия Едип и грешката на Телегон могат да бъдат пренебрегнати като сюжетна спойка от относително късен етап в устното съществуване на легендите, когато жертвоприношението на стария цар вече е забравено или отхвърлено. Царицата-майка на Едип може да бъде свързана и със самата родна земя, която редовно бива оприличавана на майка в античната митология. Завръщайки се в Атина, опънал черни платна, Тезей научава за смъртта на земния си баща Егей, хвърлил се от скалите – и поема властта му. Дали черните платна не са присъда над стария цар при появата на новия? Робърт Грейвз би приел лесно предположението за една богиня-царица, сменяща съпрузите си един след друг и насърчаваща по-младия си син да убие своя собствен баща, също неин син. Телегон и Телемах, разменящи майките си за съпруги, могат да бъдат сметнати за раздвоение на един и същи първоначален образ, а магьосницата Кирка носи достатъчно от чертите на богиня. Дали някаква стара версия на историята на Одисей не би могла да разказва за него като за дълго отсъствал съпруг, завръщащ се при мъдрата си царица, богинята Кирка, сетне убит от своя син Телемах-Телегон, който на свой ред поема царството и взима богинята-майка за съпруга? Любопитно в записания текст на „Одисея“ е противоречивото твърдение, че в семейството на Одисей винаги се ражда само по един син, което ни връща към хипотезата за по-стара възможна тъждественост между Телегон и Телемах. Женихите на Пенелопа подчертано не искат имота на Одисей и Телемах, както и царската позиция над Итака, може би защото не са синове и следователно - кандидати за действително законен съюз с царицата? Всеки от екипажа на Одисей, приближил непредпазливо Кирка, се превръща в нерез. Дали над божествената царица, укрита зад раздвоения образ на страховитата Кирка и кротката Пенелопа, не тегне табу? Тя може да бъде доближена само от своя съпруг и/или син.

Още по-интригуващо е, че синът на Телегон и Пенелопа е Итал, митичен цар в Италия, наречена на негово име. Самият Телегон е смятан за основател на италийския град Тускулум. Джеймс Фрейзър цитира Катон Стари, припомняйки антично предание, според което свещената горичка край Неми е посветена на богинята Диана тъкмо от владетел на Тускулум, на свой ред носещ името на друго местно божество.

Фрейзър вероятно пропуска възможността за паралел на обичая от Неми с разказите за Едип, Тезей и Телегон не от непознаване на античния материал, а заради буквалистки прочит, недопускащ отдалечаването от запазените версии на митовете, съществуването и хипотетичната реконструкция на по-стари версии. Подходът на Робърт Грейвз би бил съвсем друг. Разглеждането на наличния класически материал за наследяване на току-що загинал цар като изменена версия на примитивен разказ за сакрално цареубийство позволява намирането на аналогии между обичая от Неми и античната традиция, противно на мнението на Фрейзър. В частност Телегон може да бъде поне косвено свързан с кървавия култ на наследявания чрез цареубийство цар-жрец и богинята от Неми. А ако приемем тускуланския диктатор Егерий за свързан с основателя на Тускулум, то царе- и отцеубиецът Телегон би могъл убедително да бъде сочен за създател на немийския обичай според днес изгубена легенда.

 

Манол Глишев, 23 февруари 2017


 

Допълнение. Богинята Егерия и установяването на нови култове


Ако приемем царе- и отцеубиеца Телегон за легендарен основател на град Тускулум, а "диктатора" на Тускулум Егерий - за установител на култа към немийската богиня и на традицията за убийство-жертвоприношение на всеки цар-жрец, можем да си позволим още няколко хипотези. Немийската Диана и Кирка съответстват на още едно божество - Егерия, която в римските легенди е вече съпруга на царя-законодател и умиротворител Нума Помпилий и е лишена от по-мрачните си страни. Функцията на богинята се запазва: тя е спътница и покровителка на владетеля, в нейна чест се постановяват закони, култове, ритуални практики, жертвоприношения, а вероятно и празници. Като Диана, тя има роля в израждането на деца. Тускуланският "диктатор" Егерий може да бъде или самият царе- и отцеубиец Телегон, син и съпруг на Диана-Кирка-Егерия, или син на богинята от Телегон - и продължител на семейната традиция (тоест на религиозния обичай) на свещеното царе- и отцеубийство. Самият Телегон може и да е убит от Егерий (който на свой ред носи и името Итал, прехвърлено от него на цяла Италия). Недопускането на коне в светилището на Немийската Диана е обяснено у Фрейзър с разкъсването на героя Иполит от тези животни, но би могло да се дължи и на враждата между Одисеевия род и бога Посейдон, за когото конете са свещени.




Гласувай:
2
0



1. pvdaskalov - * ! *
25.02 12:07
Не съм чувал или чел за детайли от живота в тракийските дворове, но има ли все пак някакви митове в тази насока, т.е. че подобна традиция е съществувала и при траките?
Поздрави!
П и е р
ПС - И аз съм изчел с кориците едно време "Златната клонка", но вече дори не помня каква разпространена традиция проследявах...
цитирай
2. mglishev - Поне аз не знам
26.02 05:17
за сакрално цареубийство при траките. Инак човешки жертвоприношения при тях е имало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5333688
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата