Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2011 16:57 - Иван Теофилов, "Вселената на яйцето"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 6374 Коментари: 13 Гласове:
13

Последна промяна: 18.08.2011 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Иван Теофилов, "Вселената на яйцето" в книжарници Хеликон.        
Иван Теофилов в Литернет.                          

  
                          Иван Теофилов е един от последните живи български поети. Може би почти никой освен намаляваща група смислени читатели не подозира, че българска литература продължава да има и след, да речем, Вапцаров. Покойният Радой Ралин беше не само сатирик, но и лирик, при това удивително мощен. Разбира се, Фотев. Проф. Александър Шурбанов, при всичката несигурност около него, също е не само преводач, но и създател на прекрасна поезия: суха, ясна, нежна без евтини сантименталности. Кристин Димитрова и Кирил Мерджански също си струват четенето – и то ласкавото четене. Може би има и други последни йомсвикинги на нашия език. Иван Теофилов е техният некоронован крал. Стар, лишен от илюзии и по особено наивен начин мъдър. Средиземноморски автор, чиито текстове имат рядкото качество да са изстрадани не в пози, а в обмисляне. Пловдивски автор, тракийски, еврейски и български. Носител на онова „чорбаджийство”, за което фантастът Любомир Николов напразно се надяваше да е присъщо на българина. Човек, способен да каже „Бог да прости” за друговерец, да усети родоското рицарско Средновековие като предизвестие за собствената ни смъртност и да пожелае сам да влезе в хипотетичното време на нечия бъдеща чувствителност. Много рядко меланхолията е рационална и много рядко рационалността е поетична, но при Иван Теофилов това се случва непрекъснато.

            Сега, осемдесетгодишен, той публикува не само стихотворенията си, но и мислите си в проза. Но проза ли е това? Не е мерена реч, това е сигурно. Това са пътните знаци, камъчетата, оставени от Палечко по пътеката от детството към смъртта. Есета, афоризми, бележки, спомени. Учудващи и възхитителни малки прозрения на човек, който не само много е видял, но и много е крил в себе си. И който няма от какво да се бои. „Вселената на яйцето” е книга за всеки, който иска да повярва в литературата ни. Тук Теофилов вече не е рицар, а наставник на рицари. Помнещ Втората световна, комунизма, Париж, Москва, София, Пловдив, Болоня, дисидентите, лудите глави и партийците, преживяващ нашето собствено време, лишено от център, Теофилов си проправя път с литературен фенер. Вижда пред себе си само поезията и то не защото е сляп за другите неща, а защото само тя си струва. Само тя ще остане. Притежава само думите и разчита на своите обичани автори от Сребърния век, както Данте разчита на Вергилий. Държи сърцето си затворено за дребнотемията ни и отворено за Христа и Буда по начин, който не би харесал на догматиците, но буди само озадачената почит на колебливите читатели.

               Той е бавен човек, дошъл от бавно време. Отпреди Интернет. Обмисля текстовете си, редактира, без да цензурира. Вярва може би само в театъра. Ненатрапчива поука за всички нас днес, които неуморно бълваме полуфабрикратни мисли. 
Иван Теофилов е пратеник от домовете на нашите деди. Човек от ХХ в., от старото време на Стария Пловдив, посланик на крал Лир и Хамлет, на Иво Андрич, на повехналата еврейска хубост, на платаните, кестените, печената леблебия, на Люксембургската градина, на вечните неща и на отдавна пометените от времето немски и руски войничета. Той помни Лилиев така, както родителите ни помнят престарелия Майстор, античния Симеон Радев и кварталчето на дъновистите. Както ние би трябвало да помним Ралин – и самия Теофилов. Новата книга със стари записки на поета показва непрекъснатостта на времето – въпреки че кой ли не се опита да ни убеди, че приемственост няма. Не, нашият език не започва отначало. Душата ни не остарява. Не и докато ги има мъже като Теофилов – гюромихайловци на истинската чувствителност. 




Гласувай:
13
0



1. germantiger - ...
18.08.2011 17:56
Интересен постинг Маноле, хубаво си го написал представянето, хайде да не кажа, че гъделичка любопитството ;)
цитирай
2. vladun - Безспорно Иван Теофилов е достоен ...
18.08.2011 18:42
Безспорно Иван Теофилов е достоен човек и голям български поет. Нещо повече - задължен съм му лично, тъй като той самият разписа стиховете ми за печат в списание "Пламък", където бе завеждащ отдел Поезия в края на осемдесетте години на миналия век.
Но със съгласията дотук.
Първо - текстът е зле структуриран, и ако основната ти мисия е да представиш новата книга на поета, не си се справил добре. Второ - опусът ти е неточен, непълен и едностранчив. Нима не си заслужава да четем и препрочитаме Николай Кънчев, Борис Христов, Иван Методиев, Добромир Тонев, Константин Павлов, Иван Динков, за които и дума не обелваш.
И трето - в стремежа си да оригиналничиш си допуснал твърде много за такъв кратък текст недомислия - какви са тия "смислени читатели", що за нелепост е оксиморонният израз "лирик, при това удивително мощен."...А за финалното изречение не ми се говори въобще...
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти за Христо и Иван Теофилов, Маноле...
18.08.2011 19:19
Има и други поети... :) Но не е тук мястото. Аз ще си напиша. Това е постинг посветен на Иван. Те с Христо не случайно се обичаха. Разбира се, аз обичам повече поезията на Фотев, някак на мен ми е по-близка... Изключително ценя и Иван Теофилов. Той е достоен български поет. Поздрави за постинга!
цитирай
4. mglishev - Хехе,
18.08.2011 19:45
благодаря за коментарите.

@germantiger: както виждаш, хората четат Теофилов, не се шегуват :) Чети го и ти.

@vladun: и аз не си харесвам текста, но толкова мога - толкова давам. Да не говорим, че да искаш изчерпателност от една страница текст би било странно. Докато умните се наумуват, лудите ще се налудуваме. Не би било зле да напишеш нещо по-добро за новата книга на Теофилов (още повече, щом го познаваш отдавна и то не само от четене), та да не си остане само с моя нескопосан опит за реакция, дето викаш - хем пълен с пропуски, хем зле структуриран. Пък и ще си позволя да бъда груб - пак добре, че изобщо някой варварин в градината е седнал да напише нещо, макар и глупаво. Това все пак значи, че някой от двайсет-трийсетгодишните все пак чете и друго освен "24 часа".

@ malchaniaotnadejda7: няма за какво да ми благодариш, направо бягай към книжарницата зад "Опашката на Коня", до най-близкия Хеликон или до "Български книжици" :) После Теофилов ще ти се види по-близък.
цитирай
5. vladun - mglishev - Поздравявам те за адекватната реакция на остричкия ми коментар!
18.08.2011 21:55
В началото на лятото срещнах Иван Теофилов - съседи сме в квартал Стрелбище и се засичаме понякога в магазина...Сподели, че е загубил съпругата си, много тъжен беше, та натъжи и мен...Обещахме си да се чуем по телефона и да се видим...Сега, като ми напомни за него, ще се помъча повече да не отлагам тая среща...Благодаря, Маноле - и ти поднасям извинения за резкия си тон в първия коментар!
Владимир Виденов
цитирай
6. germantiger - ;)
18.08.2011 22:48
Дай Боже да имам време и за Теофилов след време... сега съм се разчел на няколко десетки всъщност доста над 100 исландски саги, разбира се не на бгезик и различни от типичните едди, кръгове и беовулфи които сме чели всички.
Наскоро си намерих и бол скандинавски автори от "онова време" нечути от бгпубликата (което е и нормално - убеден съм ония в Скандза не са чували масово за българските тяворци пък) "и те така"...
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - :) Имам я вече ...
18.08.2011 22:55
Аз си имам агенти.:))) Имам ги и книгите на Христо... Едни стари книги. Само че на Христо са винаги до главата ми. Дори да пътувам - с мен! А не крия, че и твоята поезия ми харесва, Глишототел... Имаш страхотни попадения. От Христо Фотев, надали ще ми "се види" някой по-близък, освен класиците - Яворов, Дебелянов..., макар че бяхме близки и с Николай Кънчев, вечна му памет...,. Харесва ми, че в текста горе си пристрастен. Обичам Кристин.:) Харесва ми и фразата ти за Гюро Михайлов, ще опонирам на Влади, макар, че разбирам и него. Оригинална и доста стилна поанта. (Не знам, сигурно има термин във фехтовката:) Фраза - рапира. Калчев беше добър фехтовач. Републикански шампион...:) Говоря за градската му проза. Ето, аз съм пристрастна...:) Поетът трябва да е пристрастен и даже малко пристрасте`н, трябва и да греши дори, да е "неточен"... В противен случай, не е поет. Затова ти благодарих, за емоционалността и за вълнението, с което пишеш за един от големите съвременни поети на България.
цитирай
8. cucu - Да, вероятно това е Теофилов.
18.08.2011 23:51
Вероятно е и да не е. Но аз приемам горния текст като изблик. И ако редактираме двайсетина пъти един изблик - той тогава става премерена (не мерена, а точно премерена) реч. Може, но вероятно тогава се губи истинското чувство.

А кой е/какъв е самият Теофилов?!? Че можем ли за нас самите да кажем кои/какви сме?! Всеки ден се преоткриваме, дето се вика...
цитирай
9. mglishev - @ 5-8:
19.08.2011 00:27
@ vladun: Чета тия дни книгата и ми се щеше да го познавах лично. Преди четиридесет-петдесет години, когато София още не е била толкова безумно голяма, човек все пак е имал шанса да види просто на улицата сума ти големи наши автори и да им кимне за "добър ден".

@ germantiger: Хубаво правиш, че ги четеш. Ако попаднеш по-късно и на добрите наши автори, също ще ги оцениш.

@ malchaniaotnadejda7: Както г-н Виденов го каза - имам още хляб за изяждане, но пък поне апетит не ми липсва :) Инак добрата дума винаги е добре дошла.

@ cucu: Горе-долу изблик, да. Но и редактирането е безценно. Както и да е, книгата на Теофилов е много хубава. Особено един спомен за Георги Марков вътре ми стана много интересен.
Колкото до самия Теофилов - той е много авторефлективен (без да е скучно егоцентричен) и явно осъзнава колко се е променял с времето. Но осъзнава, че е останал и все пак един и същи човек.
цитирай
10. germantiger - ...
19.08.2011 00:34
Аз съм впечатлен от няколко български автори, макар не масово известни и след време ще направя постинг с техни стихове, лично за мен изключителни, някои може би ще помня до живот.
цитирай
11. mglishev - @ 10:
19.08.2011 00:45
@ germantiger: Ами браво, давай, любопитен съм.
цитирай
12. chris - Дет' се вика - въй! Сега ти забелязах ...
19.08.2011 09:49
Дет' се вика - въй! Сега ти забелязах блогрола и... пак се извинявам.
цитирай
13. mglishev - Спокойно,
19.08.2011 10:49
дай по-нови координати и ще осъвременя данните :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340089
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата