Прочетен: 9415 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2011 16:59
Иван Теофилов в Литернет.
Иван Теофилов е един от последните живи български поети. Може би почти никой освен намаляваща група смислени читатели не подозира, че българска литература продължава да има и след, да речем, Вапцаров. Покойният Радой Ралин беше не само сатирик, но и лирик, при това удивително мощен. Разбира се, Фотев. Проф. Александър Шурбанов, при всичката несигурност около него, също е не само преводач, но и създател на прекрасна поезия: суха, ясна, нежна без евтини сантименталности. Кристин Димитрова и Кирил Мерджански също си струват четенето – и то ласкавото четене. Може би има и други последни йомсвикинги на нашия език. Иван Теофилов е техният некоронован крал. Стар, лишен от илюзии и по особено наивен начин мъдър. Средиземноморски автор, чиито текстове имат рядкото качество да са изстрадани не в пози, а в обмисляне. Пловдивски автор, тракийски, еврейски и български. Носител на онова „чорбаджийство”, за което фантастът Любомир Николов напразно се надяваше да е присъщо на българина. Човек, способен да каже „Бог да прости” за друговерец, да усети родоското рицарско Средновековие като предизвестие за собствената ни смъртност и да пожелае сам да влезе в хипотетичното време на нечия бъдеща чувствителност. Много рядко меланхолията е рационална и много рядко рационалността е поетична, но при Иван Теофилов това се случва непрекъснато.
Сега, осемдесетгодишен, той публикува не само стихотворенията си, но и мислите си в проза. Но проза ли е това? Не е мерена реч, това е сигурно. Това са пътните знаци, камъчетата, оставени от Палечко по пътеката от детството към смъртта. Есета, афоризми, бележки, спомени. Учудващи и възхитителни малки прозрения на човек, който не само много е видял, но и много е крил в себе си. И който няма от какво да се бои. „Вселената на яйцето” е книга за всеки, който иска да повярва в литературата ни. Тук Теофилов вече не е рицар, а наставник на рицари. Помнещ Втората световна, комунизма, Париж, Москва, София, Пловдив, Болоня, дисидентите, лудите глави и партийците, преживяващ нашето собствено време, лишено от център, Теофилов си проправя път с литературен фенер. Вижда пред себе си само поезията и то не защото е сляп за другите неща, а защото само тя си струва. Само тя ще остане. Притежава само думите и разчита на своите обичани автори от Сребърния век, както Данте разчита на Вергилий. Държи сърцето си затворено за дребнотемията ни и отворено за Христа и Буда по начин, който не би харесал на догматиците, но буди само озадачената почит на колебливите читатели.
Той е бавен човек, дошъл от бавно време. Отпреди Интернет. Обмисля текстовете си, редактира, без да цензурира. Вярва може би само в театъра. Ненатрапчива поука за всички нас днес, които неуморно бълваме полуфабрикратни мисли. Иван Теофилов е пратеник от домовете на нашите деди. Човек от ХХ в., от старото време на Стария Пловдив, посланик на крал Лир и Хамлет, на Иво Андрич, на повехналата еврейска хубост, на платаните, кестените, печената леблебия, на Люксембургската градина, на вечните неща и на отдавна пометените от времето немски и руски войничета. Той помни Лилиев така, както родителите ни помнят престарелия Майстор, античния Симеон Радев и кварталчето на дъновистите. Както ние би трябвало да помним Ралин – и самия Теофилов. Новата книга със стари записки на поета показва непрекъснатостта на времето – въпреки че кой ли не се опита да ни убеди, че приемственост няма. Не, нашият език не започва отначало. Душата ни не остарява. Не и докато ги има мъже като Теофилов – гюромихайловци на истинската чувствителност.
Тагове:
Но със съгласията дотук.
Първо - текстът е зле структуриран, и ако основната ти мисия е да представиш новата книга на поета, не си се справил добре. Второ - опусът ти е неточен, непълен и едностранчив. Нима не си заслужава да четем и препрочитаме Николай Кънчев, Борис Христов, Иван Методиев, Добромир Тонев, Константин Павлов, Иван Динков, за които и дума не обелваш.
И трето - в стремежа си да оригиналничиш си допуснал твърде много за такъв кратък текст недомислия - какви са тия "смислени читатели", що за нелепост е оксиморонният израз "лирик, при това удивително мощен."...А за финалното изречение не ми се говори въобще...
@germantiger: както виждаш, хората четат Теофилов, не се шегуват :) Чети го и ти.
@vladun: и аз не си харесвам текста, но толкова мога - толкова давам. Да не говорим, че да искаш изчерпателност от една страница текст би било странно. Докато умните се наумуват, лудите ще се налудуваме. Не би било зле да напишеш нещо по-добро за новата книга на Теофилов (още повече, щом го познаваш отдавна и то не само от четене), та да не си остане само с моя нескопосан опит за реакция, дето викаш - хем пълен с пропуски, хем зле структуриран. Пък и ще си позволя да бъда груб - пак добре, че изобщо някой варварин в градината е седнал да напише нещо, макар и глупаво. Това все пак значи, че някой от двайсет-трийсетгодишните все пак чете и друго освен "24 часа".
@ malchaniaotnadejda7: няма за какво да ми благодариш, направо бягай към книжарницата зад "Опашката на Коня", до най-близкия Хеликон или до "Български книжици" :) После Теофилов ще ти се види по-близък.
18.08.2011 21:55
Владимир Виденов
Наскоро си намерих и бол скандинавски автори от "онова време" нечути от бгпубликата (което е и нормално - убеден съм ония в Скандза не са чували масово за българските тяворци пък) "и те така"...
А кой е/какъв е самият Теофилов?!? Че можем ли за нас самите да кажем кои/какви сме?! Всеки ден се преоткриваме, дето се вика...
@ germantiger: Хубаво правиш, че ги четеш. Ако попаднеш по-късно и на добрите наши автори, също ще ги оцениш.
@ malchaniaotnadejda7: Както г-н Виденов го каза - имам още хляб за изяждане, но пък поне апетит не ми липсва :) Инак добрата дума винаги е добре дошла.
@ cucu: Горе-долу изблик, да. Но и редактирането е безценно. Както и да е, книгата на Теофилов е много хубава. Особено един спомен за Георги Марков вътре ми стана много интересен.
Колкото до самия Теофилов - той е много авторефлективен (без да е скучно егоцентричен) и явно осъзнава колко се е променял с времето. Но осъзнава, че е останал и все пак един и същи човек.
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата