Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2015 16:38 - "Калуна-каля": закъснял роман
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 5904 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Започнах романа "Калуна-каля" на Георги Божинов. 


Езикът ме прави скептичен. Мисля, че той не е много далеч от нарочно епическия, всъщност неестествен, приповдигнат език на "Време разделно" от Антон Дончев. Обичам епическия език, но смятам, че мога да различа истинския такъв от измъчения. Изобилието от архаизми, диалектни думи и турцизми само по себе си е симпатично, но не бива да е самоцелно, декоративно или "литературно", ако се изразявам ясно. Трябва да си има функция, да отива на действието - което, струва ми се, не е случаят. Всъщност мисля, че езикът на "Калуна-каля" влиза в описаното от Цветан Стоянов в есето му "Невидимият салон". 

Пряката и авторовата реч не си подхождат. Героят уж е селянин, мисли и действа ясно и едносрично, но простите му думи са обградени от грамадни пасажи авторско красноречие, където именно се появява цялото количество архаизми. Текстът е претруфен, стилът е неравен, прозата е тромава. Изгубена е онази сурова, почти сагова простота на видяното, чутото, казаното и направеното от селянина. Изречения като "Диво и страшно бе да се чуе песен в тая човешка пустиня" са излишно психологизиране, при това не става ясно за кого е диво и страшно. Може би за автора? Но това не значи, че трябва да е така и за героя му, още повече, когато това не личи в героя. Вместо да покаже емоционалните състояния на персонажите, Георги Божинов ги разказва. Предпочитам "Сага за Гисли".

Вижда се, че романът е писан с огромен пиетет към българската старина, но в нейния тежко романтичен вид, при който хората и мисленето им страдат от противоречието между пълна непосредственост и някаква задълбочена сложност. Резултатът е етнографски музей в книжен вид. При това етнографски музей на един морален и естетически идеал, а не на някаква битова реалност. Това е много далеч от суровата веселост на историческите романи на Бърнард Корнуел, от веселата суровост на прозата на Франс Бенгтсон или от естествеността на "Величието на Франция" от Робер Мерл. 

"Калуна-каля" е предназначен само за българска публика и си му личи. Авторът дори не е искал да напише балкански роман; целта му е била роман в частност на български език, от българин, за българи. В това има нещо благочестиво и дидактично, но така не се постига великолепният ефект на "Алексис Зорбас" или на "Мостът на Дрина", които са романи от Балканите, но предназначени за целия свят. Може би някакво влияние от Димитър Талев и (предполагаемо) традиционната затвореност на българската литература оказват влияние в случая. 

В книгата няма и троха ирония или самоирония. Не говоря за евтин хумор, а за дълбокото умение да се види смешното в сериозното. Това по принцип прави всеки литературен конфликт по-въздействащ. Вместо това всичко в "Калуна-каля" е сериозно до смърт. Многозначителността идва в повече. По това книгата ми напомня доста наивния класически арменски роман "Самвел", в който също цари пълна сериозност. Е, това е просто неумение да се пише. Дори сантиментални автори като Сенкевич си позволяват разнообразие на настроенията. Колкото до оригиналността и функционалността на езика и до иронията - "Възвишение" на Милен Русков остава много по-успешен роман. 

Това е поредният текст за идеализираното, архетипно българско Село. А е писан в 1988, когато българската нация вече е живеела главно в градове. Преиздава се днес, когато сме граждани повече от всякога (поне в топографския смисъл). Това село и тези селяни отдавна нищо не ни говорят. Георги Марков е прав, че всеки българин ще намери на тавана цървулите на дядо си, но е прав за 1970 г. Тече третото поколение оттогава. Днес всичко това звучи като малко измъчен опит за екзотика и то на бита, а дори не толкова на нравите. Читателите на "Калуна-каля" живеят, общо взето, в София, Ню Йорк, Пловдив, Лондон, Варна, Виена, Бургас и, да речем, Сидни. А не в Горна Диканя или Поибрене. Не съм сигурен дали романът ще стигне дори градчета като Трън или Земен. И след като Османската империя напоследък е толкова популярна в романи, ми е странно откъде идва популярността (или основанието да се обявява за шедьовър) една книга, която няма нищо общо с градовете на империята - Истанбул, Солун, Смирна, Александрия... В това отношение предпочитам наистина прекрасното "Пътуване по посока на сянката" от Яна Букова.


Знам, че става дума за вкусове. Но вкусът също подлежи на възпитание и развитие. "Калуна-каля" е много закъснял роман. Трябвало е да бъде написан може би някъде през първата половина на ХХ в. и евентуално тогава да получи своята популярност - и то само в тясно национален контекст, защото двадесетте и тридесетте все пак са времето на Булгаков и Фицджералд. Може и да се лъжа, но не смятам, че романът на Георги Божинов ще се радва на преводи или на траен успех - освен ако не бъде наложен чрез PR-акции от телевизията.



Тагове:   калуна-каля,


Гласувай:
4
0



1. tota - О, майко Българийо!
10.05.2015 12:23
Пази ни от нас самите, чуждите ще ги познаем.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5385149
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5481
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата