Постинг
18.01.2019 09:31 -
ЧУЖДА МИ Е ЗАВИСТТА
Чужда ми е завистта,
много ми е чужда,
дал ми Бог дял от това,
дето имам нужда.
Каквото пожелах, успях,
на поле духовно,
много спънки преживях,
ала литнах волно.
Щедростта е за света,
Божията щедрост,
от нея черпя красота
в земната безбрежност.
Имам още път натам,
където е щастливо.
Слизат ангелите, знам,
и държат ме жива.
18 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Само духовно неиздигналият се е подвластен на това чувство. Чудесно е стихотворението ти, Роси! Поставя разграничителната линия със средствата на поетичната естетика.
цитирай
2.
rosiela -
Благодаря, приятелю. Някои бъркат завист и критика, но какво да се прави?!
18.01.2019 15:01
18.01.2019 15:01
missana написа:
Само духовно неиздигналият се е подвластен на това чувство. Чудесно е стихотворението ти, Роси! Поставя разграничителната линия със средствата на поетичната естетика.
Търсене