Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 16:52 - Българската ерес
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5577 Коментари: 16 Гласове:
5



В много отношения повечето българи сме аморфни - особено като стане дума за убеждения. Струва ми се, че най-сигурното качество на сънародниците ни е индивидуализмът. Крайният индивидуализъм. А той винаги си върви с недоверие в авторитети, с отхвърляне на догми и бягство от систематични разсъждения. "Купешки приказки", често казват нашенци за всяко подредено и аргументирано твърдение и си карат ad hoc, както си им е присърце.

По отношение на историята това води до пълно спадане на авторитета на утвърдените научни теории, както знаем от последните двайсетина години.

По отношение до политиката кредото на мнозинството граждани е: "И едните, и другите са маскари", което още Алеко е забелязал.

Но къде са корените на това явление? В сърцата ни, струва ми се. България е страна на противоречията. Те най-често съществуват мирно у един и същи човек.

Полската българистка Гражина Шват-Гълъбова беше написала книга, озаглавена Haeresis Bulgarica, тоест "Българската ерес". Г-жа Гълъбова твърдеше, че в образците на българската литература може да се открие нещо, което прилича силно на богомилство - дуализъм, който отхвърля еднозначните ценности. У Ботев, Елин Пелин, у Емилиян Станев, та ако щете и у Стефан Цанев тя откриваше не дори демонизъм (литературен демонизъм имам предвид), какъвто има, да речем, в "Цветя на злото", а по-скоро едно равнодушие, нещо като прагматичен подход към въпросите за Бога и Дявола, за праведността и греха, за човещината и престъплението.

Разбира се, всеки ще се сети за популярната песен на "Щурците" от филма "Вчера" със стиха: "Кълна се и в Дявола, и в Бога...", а може би и за естрадното: "Седем пъти молих се на Бога, седем пъти в Дявола се вричах...". За тази странна (може би не само българска, а и балканска) липса на лоялност към една идея говори с присмех Емануил Роидис в "Папеса Йоана", когато иронизира "бабичката, която палела свещ и на св. Георги, и на Дявола, защото човек е хубаво навсякъде да има приятели".

У нас религията не е точно религия, но и атеизмът не е атеизъм. Бай Ганьо не вярва, но удря едно кръстче преди ядене, ей така, за всеки случай. Много днешни вярващи не виждат нищо  нередно в това "от всичко да опитат" и понякога посещават врачки или пък по някакъв неразбираем (поне за мен) начин съвместяват православните си убеждения с вяра в прераждането например.

Към бабешкото, фолклорно, полуезическо християнство се добавят и полусмлените културни влияния от нови и екзотични вярвания. Още Людмила Живкова, дъщерята на последния български фактически монарх, съчетава в себе си две на пръв поглед несъвместими лица: принцеса на материалистичен строй и меценат на какви ли не окултно-езотерични (във всеки случай елитарни и екзотични) изследвания. За днешните неопаганисти, които с еднаква жар почитат Хеката, Дионис и Орфей, а същевременно говорят, че боговете са просто състояние на ума, нямам какво да кажа. За атеистите, които понякога обичат православната култура и й се посвещават с почти религиозна ревност - също. Може би най-интересни са онези, които приемат всички религии - културни всъдеходи, които с еднаква леснота извличат квинтесенцията и от кришнаизма, и от християнството, и дори тракийския орфизъм (каквото и да значи това модно словосъчетание).

Извън религията картината на патриотизма ни също изглежда разхвърляна и неясна. Някои хора, разбира се, са откровени нихилисти и това не е за учудване. Други обичат Родината, а мразят държавата (като знаем, че действието се развива в България, това също не е учудващо, но все пак е показателно), трети са влюбени в "народа", но презират съгражданите си, четвърти са патриоти заради траките/прабългарите/Васил Левски... хаосът в убежденията и пълен и е наистина цяло чудо, че още не сме се хванали гуша за гуша.

Като споменах Левски - може би той е единствената обединяваща ни фигура. Без значение дали сме християни, анархисти, комунисти, монархисти и каквито и да е -исти, всички ние се прекланяме обикновено не толкова пред светци и богове, колкото пред тази единствена безспорна фигура от миналото. По някакъв начин черното бесило край София се е превърнало в българска Голгота, която се извисява над нас и ни прави равни. Да бъдем благодарни поне на това.

Разбира се, българите никога не са безкритични и човек може да чуе критики дори към Левски. За монархистите неговата "чиста и свята Република" е грешка. За добрите вярващи неговото напускане на манастира е възмутително. Впрочем, добрите вярващи не могат да се обединят помежду си дори в позицията спрямо Българската пръвославна Църква. Католиците и евангелистите, разбира се, си имат свои убеждения, но и самите православни не са наясно със себе си. Някои отхвърлят църковно-народните борби и Екзархията като схизматични. Други отхвърлят и патриаршията, понеже са старостилци. Трети (като пишещия тези редове) са запалени етнофилетисти и са радостни привърженици на Иларион Макариополски, екзарх Антим и Неофит Бозвели, а имат предпазливо отношение към патриаршията.

Съединението прави силата? Сигурно в Белгия, но не и тук. Да не говорим, че поне три милиона българи си измислиха отделна етническа идентичност. Това ако не е "царство, разделено против себе си" - здраве му кажи.

В политическо отношение тук ще срещнем всякакви -фили и -фоби. Русофили, германофили (обикновено по-възрастни), напоследък американофили. На цар Борис ІІІ се приписва удачната фраза: "От всички германофили, англофили и русофили тук май само аз съм българин". Отлична ирония, Ваше Величество!

Единни в многообразието? Вероятно българите наистина са такива. Европейски граждани par excellence, склонни към ирония, адаптивни поради индивидуализма и липсата на предразсъдъци (както и на убеждения), повечето от нас са родени сякаш тъкмо навреме за мултикултурността. Всички те, разбира се, обичат да ядат тюрлюгювеч, а гювечът, както знаем, е "всичко българско накуп".

Многообразието в предпочитанията се отразява и в многообразие по отношение на омразите. В Българиялесно се мрази. Ето един съвет, който май всички сме възприели от Ботев (а защо не и от Евангелието?): силно да любим и мразим, да не бъдем ни топли, ни студени.

Шарена страна. Нация без център, молитва без адресат, спор без общи понятия, конфликт без кръв. Нашата България е една постоянна семейна кавга, в която (надявам се) всички се обичат, но не могат да се разберат и това си е.

Бог да ни пази. И... моля, нека бъде без сътрудничеството на Дявола.



Тагове:   ерес,


Гласувай:
5
0



1. анонимен - нещо като дивото зове..ама искаме да сме циЛИвилизовани
18.02.2010 19:16
забавни наблюдения
...днес обаче не е шарено, защото не сме индивидуалисти.
БГ е съвременно средновековно феодално владение...без рицарски романи...
жалко че е имало толкова достойни българи
Сн С
цитирай
2. mglishev - Ако се беше съгласила с мен,
18.02.2010 22:40
повече щеше да ме убедиш, че индивидуализмът сдава багажа :)
цитирай
3. анонимен - Като я слушаш
28.02.2010 14:44
тая чалга наоколо, как го видя този индивидуализъм, аджеба?
цитирай
4. mglishev - И без чалгиите не може
28.02.2010 17:53
анонимен написа:
тая чалга наоколо, как го видя този индивидуализъм, аджеба?


Те са си простащина, ама ако ще целият свят да го каже на чалгаджията, той пак ще си я слуша. И това е индивидуализъм.
цитирай
5. sparhawk - ние
04.03.2010 18:53
когато трябва да сме заедно, сме индивидуалисти, когато трябва да проявим характер, сме в стадото. Ни риба, ни рак.
цитирай
6. mglishev - Точно
04.03.2010 20:08
sparhawk написа:
когато трябва да сме заедно, сме индивидуалисти, когато трябва да проявим характер, сме в стадото. Ни риба, ни рак.


О, да. Това също е характерно.
цитирай
7. анонимен - Съгласен съм. Абсолютни индиви...
05.03.2010 13:18
Съгласен съм. Абсолютни индивидуалисти сме.
цитирай
8. анонимен - Прав си. За нищо не ставаме. Аморфна ...
06.03.2010 10:10
Прав си. За нищо не ставаме. Аморфна пасмина, кефеща се на чалга.
цитирай
9. mglishev - Е
06.03.2010 12:23
не казвам, че чак за нищо не ставаме. Който става - става.
цитирай
10. анонимен - Да някои стават, но са толкова ма...
08.03.2010 08:54
Да някои стават, но са толкова малко, направо изключения. Останалите са аморфна паплач, която освен дребничкото не искат нищо друго.
цитирай
11. mglishev - Да не бъдем зли
10.03.2010 00:12
... за пет минутки ;)
цитирай
12. анонимен - мнение отстрани
11.03.2010 20:02
За индивидуализма на българите е писал още Цвиич през 1922.
Явно бие в очите на всички, защото и гърците са индивидуалисти и силно скарани помежду си /както пише Казандзакис, според легендата, когато сътворявал за всекиго естествен враг, за гърка Бог сътворил още един грък/, но пак им прави впечатление българския егоизъм.
Оттук и обществото е в състояние на аморфност, щото всеки си е сам за себе си.
Битовото християнство, което всъщност е традиционната религия на българина, а не православието, не е в състояние поради своята неорганизираност да противостои на съблазните на атеизма, материализма, новоезичеството, нито дори да осигури своето самовъзпроизвеждане.
цитирай
13. mglishev - Отстрани
11.03.2010 20:29
За самовъзпроизвеждането на тая битова религия не съм сигурен. Жените по някакъв начин я поддържат помежду си. А и някои мъже от една възраст нагоре се сещат, че е прилично да чукнат на дърво, да "му ударят едно кръШче", да се пипнат за ухото... такива ми ти работи.
цитирай
14. mglishev - За самовъзпроизвеждането на тая ...
11.03.2010 20:33
mglishev написа:
За самовъзпроизвеждането на тая битова религия не съм сигурен. Голям брой жени по някакъв начин я поддържат помежду си. Е, вярно, пообогатили са я с нови работи като извънземни, шеста раса, прераждане и нещо подочуто за Орфей. Удивително е колко много мои връстнички са на абсолютно един и същ акъл с майките си по такива въпроси. Хем говоря за мацки с претенции, шалчета и дори с вкус и чувство за хумор. А и някои мъже от една възраст нагоре се сещат, че е прилично да чукнат на дърво, да "му ударят едно кръШче", да се пипнат за ухото... такива ми ти работи. На Бъдни вечер хората си седят у дома, вечерта на Велика събота отиват пред черквата, въртят се наоколо и люпят яйца в двора. "Полубезбожници случайни,/случайни полумюсюлмани", дето вика Хайям.

цитирай
15. bserafimova - Няма никакъв индивидуализъм.
24.09.2010 22:20
Няма и чувство за принадлежност към отечеството, родината, мястото, където сме родени - няма любов към себе си, няма най-обикновен хуманизъм към от страна на българските граждани към самите тях...Не харесват себе си, не са възпитавани в истинска самовлюбеност, а само в повърхностна любов. Все се интересуват от другите (разбирайте другите народи, чуждото минало и т.н.), а не са съсредоточени върху себе си.
цитирай
16. mglishev - Е, не бива да съдим прекалено строго :)
25.09.2010 19:47
Имаме и с какво да се похвалим. Вярвам, че индивидуализмът е едно от тези неща.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7194612
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата