Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2010 17:34 - Числа
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2520 Коментари: 8 Гласове:
4



Чета две статии - малко популярна физика. Боя се, че съм ужасно бос в точните науки, но все си мисля, че идеите не заемат място, а същевременно абстрактното мислене може или чисто логически, или дори понякога интуитивно да ни отведе до фактическата истина, докато аналитичната наука е длъжна да проверява всяка своя стъпка и напредва по-бавно (но пък по-сигурно).

В случая с числата наистина имаме чиста абстракция. Тръгнали сме от това да броим грудките, които ще изядем за вечеря: една или една... и още една. И това "още", появило се някога в главата на древен предтеча, е първото броене. А днес вече знаем, че (стига да сме хапнали добре, защото абстракциите на гладно са неприятно занимание  :laugh: ) не ни трябват грудки, за да броим. Броенето, пресмятането може да бъде чиста абстракция. Не ми трябва да рисувам пет ябълки на пет места, за да сметна, че 5х5=25. Оттам всяка величина мога да обознача като някакъв х. Следователно и звездите в небето, и галактиките във Вселената, и песъчинките на плажа, дори и общия брой на атомите във Вселената към дадена частица от секундата мога да обознача с х. И винаги мога да добавя 1 към този х. Във въображението си, естествено. Само там. И винаги мога да спра да приписвам стойността х на някакъв конкретен брой неща, а един вид да я съзерцавам в ума си (нещо подобно може би е имал предвид Питагор; или пък Анселм от Кентърбъри, като се замисля). От това занимание може и да няма пряка полза, пък и всеки физик би ме свалил тутакси на земята, казвайки, че този мой х е напълно произволен, реално не ми е известен, а и стойността му непрекъснато се изменя (ако съм тръгнал от броя на атомите, например, защото, ако не греша, в звездите протича непрекъснат процес на разпадане на атоми).
Но самата идея стои и тя, съвсем сухо погледнато, е съвършена. За даден миг даден брой неща съществува в даден вид. Този брой може да е неизвестен за мен, но е изразим числено, стига да се наема да броя достатъчно дълго време. И към който и да е достигнат голям брой винаги може наум или на хартия, или в електронно изчисление да се добави друг брой. И така - до безкрай. Ако има нещо безкрайно, това е самата природа на числата. И тя, а това е истинско чудо за мен, не заема място. Смятам, че би съществувала сама по себе си и без мен. Аз не я създавам, съзерцавам я.

Същото се отнася за неща като пространството и времето, струва ми се. Боя се, че тук съм отчаян и примитивен привърженик на Евклид, когото приемам напълно абстрактно. Да, възможността ни за движение в пространството е ограничена от гравитационните закони на Вселената. Да, както беше казано в другата тема, както и да се движим в рамките на Вселената, сме обречени да се върнем изходната си точка (един вид, бягайки от нея със свои сили, биваме връщани в орбитата си от нейните). Но мисълта, самата мисъл, пронизва гравитацията и безпрепятствено достига да това, което бих нарекъл чисто пространство. Пространството, което, като числата, е без край, в което съществуват всички идеални Евклидови величини - безкрайните прави, безкрайно непресичащи се, когато са успоредни (а и в много случаи, когато не са), равнините, дори неуловимата точка, този препъни-камък на геометрията. Вселената с всичките й сили е разположена в това само по себе си неизменно пространство. Нейното влияние не е върху него, а върху нашите способности да виждаме и да се движим. Но нейните сили спират да действат, когато нещата опрат до мисълта и абстрактното схващане за величина.
Числата ни служат отлично, за да пресмятаме неравностойните си отношения с Вселената, но те могат и да поставят умовете ни извън нейнта зависимост. Удивително е: бастунът, с който опипваме пътя в мрака предсебе си, може да ни послужи като тояга, за да срутим стените на този мрак. Но това, разбира се, е мистицизъм, чийто прекален възторг не на всекиго ще се понрави. Остава едно: способни сме да конципираме числа и числа върху числата. Способни сме да си представим и идеално, и изкривено пространство. Способни сме да говорим и за крайна, и за безкрайна Вселена. Можем да видим и времето, в което сме, и вечността, от която времето е миг (но в която разстоянието от секунда до секунда пак може да се измери с тиктакането на обикновен часовник).
Едновременно висим в безкрая на пространството, вечността и необозримите числа (винаги +1, заради дързостта ни) и уютно подреждаме около себе си ограничени разстояния, дати и точни данни. Като човек, който си е запалил малък огън и наблюдава конкретната догаряща съчка, следейки любопитно и най-малките промени в нея, докато зад гърба му изгрява Слънцето. Но и самият този пример е ограничен, защото и Слънцето, естествено, е малък огън пред броя на всички звезди (+1, както казах). Техният брой пък е малък огън в сравнение с безкрайната възможност да броим.

Откъде е у нас тази способност за абстрактно съждение и за въображаемо излизане от постоянно налагащото ни се крайно време, крайно пространство и краен брой неща? Тази абстрактна способност не ни е нужна - тя просто съществува. Лично на мен ми носи удоволствие, че я имам и че я упражнявам в момента. Защо ми носи удоволствие? Не вярвам това да е инстинкт - инстинктът служи за практически цели, неговата тояга е болката или страхът от нея, а неговият морков е най-често физическото удоволствие или спокойствието. В случая не мога да кажа че съм спокоен, нито че удоволствието е физическо. Нещо в мен ме кара да изпитвам удоволствие при самата мисъл за ограничеността на нещата във времето и пространството, както и за крайния им брой. И за неограничеността на самите време, пространство и възможност за броене. В тази абстрактна, идеална, Евклидова, Платонова и Питагорова безкрайност не на нещата, а на измеримостта им, превръщаща се в неизмеримост има нещо изключително вълнуващо. Явно няма мърдане от мистицизма, когато се замисля за числата и безкрайността им. Струва ми се, че това е чувство, близко до религиозното. Готов съм да допусна, че способността за абстрактно мислене, рефлектирането върху тази способност и извличнето на удоволствие от способността и рефлексията са Божият подпис в нас.



Тагове:   числа,


Гласувай:
4
0



1. mia2442 - Божият подпис - готин извод!:)
27.05.2010 10:54
Маноле, братко, а какво ли би казал за геометрията на Лобачевски, където успоредните прави се пресичат, или за квантовата супа, в която една вълна/частица "знае" какво прави подобната й на милиарди километри от нея? Може би - симфонията на Бога?:)
цитирай
2. mglishev - Какво да ти кажа,
27.05.2010 12:27
mia2442 написа:
Маноле, братко, а какво ли би казал за геометрията на Лобачевски, където успоредните прави се пресичат, или за квантовата супа, в която една вълна/частица "знае" какво прави подобната й на милиарди километри от нея? Може би - симфонията на Бога?:)


Какво да кажа, като съм бос и неграмотен :) За Лобачевски знам само от "Операция Хаос" на Пол Андерсън :D Но ако там дадената представа за нелинейно пространство е точна, пак ще кажа, че изкривено е не пространството, а материята, светлината и гравитацията.
цитирай
3. mia2442 - Пол Андерсън не съм го чела, но
27.05.2010 19:39
горещо препоръчвам "Дао на физиката" на Фритьоф Капра!
Квантов физик, който прави паралели между съвременните открития и източния мистицизъм - даже цитира будистки коани, в които май е теорията на относителността ...:):):)
Нищо ново под слънцето - само нашите познания...;) - нали така ще ме репликираш!;)
И все пак...:):):)
цитирай
4. mglishev - Ммм,
28.05.2010 11:19
мистицизъм и физика - неочаквано добра комбинация :) Това са те, плодовете на Просвещението. Мисля, че Декарт също е бил недалеч от това. Ще си потърся книгата, благодаря.
цитирай
5. анонимен - Интуиция и физика :D
15.06.2010 11:41
"..За Лобачевски знам само от "Операция Хаос" на Пол Андерсън.." Определено не е малко /като обем знания/, а и книгата е доста забавна. Интуитивния подход при изграждане на физ. теории не води до добри резултати през последните стотина години.
Успех с физиката :-)
Богданов
цитирай
6. mglishev - Каква ти физика,
17.06.2010 02:21
ний сме прости хуманитари :)
цитирай
7. brassica - И аз си се кефя на тази способност за ...
28.06.2010 17:33
И аз си се кефя на тази способност за абстрактни съждения. И на квантовата физика се кефя. Във философските й аспекти. Много ми беше интересно да попадна на критиката на Айнщайновите теории. И най-готиното е, че не трябва да си матиматик или професионалне физик, за да ти е интересно.
цитирай
8. mglishev - Не,
28.07.2010 13:13
но помага :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5335283
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата