Днес била датата на възстановяване на българската патриаршия. По този повод ще си позволя няколко прости мисли като един бивш източноправославен. В България християнството не е от вчера. По земите, които са щели да станат български по-късно, е имало християни още от апостолски времена. Траките, римляните, гърците и разнообразните варвари, залели Балканите, са ставали все по-масово християни поне до шести век, когато поредната, славянско-аварска нашественическа вълна срива градовете и прогонва епископите от катедрите им. Следващата вълна, българската, има двойно отношение към византийския Бог: някои българи може би вече са християни, други са агресивно настроени към църквите. В седми и осми век Балканите вече имат богата християнска история, пълна със събори, книги, двупосочни гонения, светци и ереси. Християнството е не само вяра, не само начин на мислене и на живот, но и история на цивилизацията. Тоест Омуртаг се вписва сред императорите-езичници, преследвали християнските си поданици, а Борис-Михаил е още един последовател на Константин Велики. Това е стара земя със стара Църква и дълги традиции. Нищо чудно няма в това, че последното, окончателно покръстване тук е довело до създаването на нов литургичен език и на нова, самостоятелна йерархия. И не е вярно, че сме по-добри или по-лоши християни от другите народи на Европа: същите като тях сме. Хората масово са недогматични същества, но пък обичат да се кичат с маркерите на лесна за разпознаване идентичност. Иначе християнството се разпознава най-вече в постъпките. Това май го пишеше някъде, макар и с по-хубави думи.

В този смисъл е напълно естествено, че модерната българска нация бива разпозната от османските власти чрез местната църковна йерархия. Литургия и проповед на български език; собствени епископи; собствен шеф на местните владици, който да контактува със султана - това не е ерес, не е "етнофилетизъм", не е зло и не е против Бога. Екзархията ни е била точно това - патриаршията на един съществуващ народ. Повечето нейни служители са били почтени, образовани, смирени мъже с голям опит. Едновременно Божи служители и водачи на своето племе. Какво лошо може да има в това? Схизма? О, моля, така наречената "схизма" тогава е била просто проява на конюнктурен гняв у затъналата в симония, сиреч в корупция Константинополска патриаршия.

Но времената са се променили. Константинополските патриарси са излезли от османската си летаргия и днес институцията им е не просто спомен за византийското минало, а повод за истинско вдъхновение. Докато у нас, за жалост, Екзархията е заменена с една добре звучаща, но куха "патриаршия", която уж вече не е "схизматична", уж е по-"легитимна", уж в този смисъл е повече "православна", но всъщност служи само на интересите на новата, атеистична и безчовечна власт. Възстановяването на българската патриаршия от 1953 г. е една от големите подмени в националната ни история. И всъщност е удар срещу християнската вяра в България. Сталин си пада по възстановяването на патриаршии, по титлите и одеждите, нали е половин семинарист. Същото е направил и в Русия. Така че, както казват по-простите феминистки по друг повод: down with the Patriarchy ;)

Комунистите избиват по-изпъкващите свещеници и монаси. Смазват свободата на вероизповеданията. Оставят начело на епархиите у нас послушни, безволеви глупаци, които са толкова епископи, колкото кучето ми е халиф. И тази несвобода, това дълбоко лицемерие, тази послушна казионщина продължава и досега. Жалко за вярващите и техните свещеници.

За щастие, има и други начини човек да си остане ортодоксален, право_славещ християнин. Божият град не е земен, така че и софийската синодална палата на ченгетата не изчерпва възможностите за допир със светите тайнства на нашата религия. Да не забравяме, че по времето на добрия цар Калоян метростанция "Европейски съюз" се е наричала "Инокентий III". Не е задължително да се слуша литургията, осакатена от лъжливата ектения, споменаваща лъжеепископите и лъжепатриарха. И Константинопол, и Рим са достъпни за всеки човек, който иска да се причестява и вярва, че съществува Христова Църква - света, вселенска, съборна и апостолска, построена около Камъка, станал глава на ъгъла. И портите Адови няма да й надделеят.

Мир, любов, бой по ченгетата, повече свобода във вярата и Господ да ни пази.