Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05 15:41 - Българската патриаршия ли? Non, merci
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 14.05 15:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Днес била датата на възстановяване на българската патриаршия. По този повод ще си позволя няколко прости мисли като един бивш източноправославен. В България християнството не е от вчера. По земите, които са щели да станат български по-късно, е имало християни още от апостолски времена. Траките, римляните, гърците и разнообразните варвари, залели Балканите, са ставали все по-масово християни поне до шести век, когато поредната, славянско-аварска нашественическа вълна срива градовете и прогонва епископите от катедрите им. Следващата вълна, българската, има двойно отношение към византийския Бог: някои българи може би вече са християни, други са агресивно настроени към църквите. В седми и осми век Балканите вече имат богата християнска история, пълна със събори, книги, двупосочни гонения, светци и ереси. Християнството е не само вяра, не само начин на мислене и на живот, но и история на цивилизацията. Тоест Омуртаг се вписва сред императорите-езичници, преследвали християнските си поданици, а Борис-Михаил е още един последовател на Константин Велики. Това е стара земя със стара Църква и дълги традиции. Нищо чудно няма в това, че последното, окончателно покръстване тук е довело до създаването на нов литургичен език и на нова, самостоятелна йерархия. И не е вярно, че сме по-добри или по-лоши християни от другите народи на Европа: същите като тях сме. Хората масово са недогматични същества, но пък обичат да се кичат с маркерите на лесна за разпознаване идентичност. Иначе християнството се разпознава най-вече в постъпките. Това май го пишеше някъде, макар и с по-хубави думи.

В този смисъл е напълно естествено, че модерната българска нация бива разпозната от османските власти чрез местната църковна йерархия. Литургия и проповед на български език; собствени епископи; собствен шеф на местните владици, който да контактува със султана - това не е ерес, не е "етнофилетизъм", не е зло и не е против Бога. Екзархията ни е била точно това - патриаршията на един съществуващ народ. Повечето нейни служители са били почтени, образовани, смирени мъже с голям опит. Едновременно Божи служители и водачи на своето племе. Какво лошо може да има в това? Схизма? О, моля, така наречената "схизма" тогава е била просто проява на конюнктурен гняв у затъналата в симония, сиреч в корупция Константинополска патриаршия.

Но времената са се променили. Константинополските патриарси са излезли от османската си летаргия и днес институцията им е не просто спомен за византийското минало, а повод за истинско вдъхновение. Докато у нас, за жалост, Екзархията е заменена с една добре звучаща, но куха "патриаршия", която уж вече не е "схизматична", уж е по-"легитимна", уж в този смисъл е повече "православна", но всъщност служи само на интересите на новата, атеистична и безчовечна власт. Възстановяването на българската патриаршия от 1953 г. е една от големите подмени в националната ни история. И всъщност е удар срещу християнската вяра в България. Сталин си пада по възстановяването на патриаршии, по титлите и одеждите, нали е половин семинарист. Същото е направил и в Русия. Така че, както казват по-простите феминистки по друг повод: down with the Patriarchy ;)

Комунистите избиват по-изпъкващите свещеници и монаси. Смазват свободата на вероизповеданията. Оставят начело на епархиите у нас послушни, безволеви глупаци, които са толкова епископи, колкото кучето ми е халиф. И тази несвобода, това дълбоко лицемерие, тази послушна казионщина продължава и досега. Жалко за вярващите и техните свещеници.

За щастие, има и други начини човек да си остане ортодоксален, право_славещ християнин. Божият град не е земен, така че и софийската синодална палата на ченгетата не изчерпва възможностите за допир със светите тайнства на нашата религия. Да не забравяме, че по времето на добрия цар Калоян метростанция "Европейски съюз" се е наричала "Инокентий III". Не е задължително да се слуша литургията, осакатена от лъжливата ектения, споменаваща лъжеепископите и лъжепатриарха. И Константинопол, и Рим са достъпни за всеки човек, който иска да се причестява и вярва, че съществува Христова Църква - света, вселенска, съборна и апостолска, построена около Камъка, станал глава на ъгъла. И портите Адови няма да й надделеят.

Мир, любов, бой по ченгетата, повече свобода във вярата и Господ да ни пази.



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5219445
Постинги: 1055
Коментари: 7997
Гласове: 5450
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата