Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 13:44 - Уважаеми господин... Ваше Светейшество
Автор: mglishev Категория: Политика   
Прочетен: 2422 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 19.01 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"И за това въобще не се ебавам."
Поредната протоколна грешка на български политик не е кой знае какво – поне не на фона на разграбването на Фонда за лечение на деца. Най-будната част от българското общество всъщност не е дотам будна, тъй като се заяжда с политиците за дреболиите на церемониала, а не за наистина важните теми, които искат много сериозно отношение, а не остроумия. Ако аз бях Радев, Цацаров или Борисов, щях да съм много щастлив да бъда критикуван само за просташко поведение, а не например за тежка корупция и злоупотреби с власт.

От друга страна обаче, протоколните грешки и проявите на неграмотност също не са дреболия. Тези неща издават вече не криминалната нагласа, а друг един грях – дълбоката, шокираща некадърност на хора, които уж трябва да са национални водачи. Не стига че ни управляват крадци, ами на това отгоре това са и крадци без особени умения сами да си прикрият следите, та поне да не личеше толкова, че България е разграден двор.

Новоизбраният български президент първо излъга в историята с ремонта на военните ни самолети. Второ – направи огромен, не протоколен, а политически гаф с изказването си за флага над Крим. Този прост човек може и още да не е осъзнал, че влезе в длъжност с фалстарт, който ще му струва (и ще струва на всички нас) изолация, по-лоша и от онази на Първанов навремето. А чак накрая сгреши и обръщението към патриарха. Последното щеше да мине незабелязано, но Радев съвсем не е първият селяндур, заел позиция над интелектуалните си възможности.

Фамилиарният, битов тон по високите етажи може би е зададен още от Петко Славейков (и резултатът са несъвършенствата на либералната Търновска конституция). Стамболийски със сигурност е използвал този тон, за да се харесва на обществената долница. Комунистите го превръщат в нелепа пародия на публична норма. Писателят Борис Делчев се възхищава в дневника си, че през есента на 1944 г. Тодор Павлов не искал да го наричат „г-н Регент“, а „бачо Тодоре“. Диктаторът Живков в началния си период държи весели речи за деветте литра ракия на някакъв свой съселянин. По-късно, през зрелия соц, едно вече по-тщеславно, може би дори донякъде по-рафинирано поколение комунистически функционери се опитва да възстанови някакво лустро в обществените отношения, но маниерите му са комични.

Вече в наше време имаме министър-председателя Борисов, който по никакъв начин не може да нарече митрополитите „Ваши Високопреосвещенства“, за него те са „отчета“. Бог е „Началника“, Европейската комисия се състои от „големи началници“, които „ние много слушаме“ (това само по себе си е невъзможно изказване), а германският канцлер е „кака“. Впрочем, за него „каки“ са сякаш всички жени. "Три папи" са го "галИли по главата" и той препъва министрите си с джудистки хватки при официално посещение в Япония. Собствените му служители не се обръщат към него с „г-н министър-председател“, а с „шефе“. При една нашумяла трагедия намирането на телата на жертвите след жестоко престъпление изказването на Борисов беше вече не просто фамилиарно, а направо оскърбително: „Кученцата си заслужиха пържолките“. За много по-малки гафове политици са се виждали принудени да напуснат заемания пост – разбира се, в страни с по-чувствително към фамилиарничене общество.

Протоколът и обноските не са самоцел, те са система за ранно сигнализиране при наличието на некадърник. Преди още да се е издънил в нещо сериозно, некадърникът първо говори неуместно, после казва неверни неща и накрая пише неграмотно (например „Збогом“ и „стаЛбилност“). А на народняшкия тон държат като правило крадци, лъжци и демагози. Ние пък имаме не само министър-председател (уж в оставка), който не може да се държи цивилизовано и нов президент, неспособен да произнесе и най-кратката реч без запъване и грешки; имаме министър на образованието, който бърка Петко Каравелов с Александър Малинов, Съединението – с Независимостта и Крум – с Кубрат. Веднага отнякъде изскача нелепият коментар, че историческата култура не е необходима за един министър. Такава защита на некадърността може да се роди само в главата на нагъл простак-кариерист и заслужава единствено присмех.

Стандартите трябва да бъдат високи. По-високи. Още по-високи. Държавната власт не може да бъде поверявана на хора, които демонстрират арогантна посредственост при всяка своя публична изява. Те излъчват некомпетентност и всеки чуждестранен партньор веднага придобива (правилното) усещане, че може да ги подкупи, сплаши или излъже безнаказано. Това винаги е в ущърб на собствените ни национални интереси.

Внушават ни, че трябва да уважаваме държавата. Самият факт, че се налага да ни го повтарят, вече сочи, че тук нещо не е наред. Това уважение би трябвало да идва по естествен начин. Само че естественото уважение няма към кого, нито към какво да бъде изпитвано, когато високите длъжности се заемат от недодялани мъже и жени, които не могат да разговарят на равна нога с по-цивилизованите си колеги от чужбина. Не, не може добрият тон да включва постоянните политически гафове на директора на Националния исторически музей; не може министър-председателят да говори за кученца, пържолки, каки и опраскване; не може регентът да бъде "бачо" или „чичо“; и не може министър, още повече – на образованието, да показва, че не владее материала по история на България от прогимназиалния курс. Историята на собствената страна е първата политическа школа. Още повече, че страни като Естония, Хърватска и Литва дават великолепен пример с образованите си, спокойни, позитивни и самоуверени служители. Вместо с тях, нашите политически водачи могат да общуват само с подобните си любители на популистката дебелащина като Берлускони.

В простащината на управляващите има не само популизъм: тя показва склонност към замазване, към една култура на недовършването, фалшификацията и половинчатостта, която винаги е опасна. Въпросът е: защо търпим тази миризма на спарен шаяк?




Гласувай:
13
5



1. mglishev - :)
19.01 18:32
smersh13 написа:
Платената евро-окупационна НЕГРАМОТНО-СЛУГИНСКА НПО-идиотия, този път даже НЕ Е СМЕШНА А само ЖАЛКА и предизвикваща ПОГНУСА !


Май троловете се разпознаха бързо.
цитирай
2. podvodni - Глишев, ти въобще нямаш право да си ...
19.01 21:48
Глишев, ти въобще нямаш право да си морален съдник, защото се издъни.
Спомняш ли си, как "окупира" СУ без да имаш никакво право на това ?
Помниш ли как протестираше против модела "Кой" и доведе именно този "Кой" да дерибейства цели две години ?
И понеже имам гадният навик да се оказвам прав, то ти казвам, че днес на страната ни трябват за водачи не образовани некадърни фантазьори, а опитни прагматици.
цитирай
3. bogeo58 - Чудесен текст!
20.01 11:44
Но: ще СИМУЛИРАМ...стимулирам обществен дебат? :D
цитирай
4. haralanov - По протокол...
20.01 12:17
По протокол Радев трябваше да се обърне и към главния мюфтия, както и към главите на останалите вероизповедания но не го направи. Друг гаф, който ти си пропуснал да отбележиш!
цитирай
5. vania23 - Отвратително е -
20.01 12:33
всичките оплювачи само стоите и чакате да каже или направи нещо, и веднага да се втурнете да плюете. Няма такова поведение, което да ви удовлетвори.
Платени ли сте, какви сте?
цитирай
6. syrmaepon - Нито имаме традиция в политиката и ...
21.01 10:22
Нито имаме традиция в политиката и дипломацията, нито поколение да предаде наученото на следващите, та те вече да имат от кого да учат. Всяка нова власт "детронира" / избива в най-лошия случай/ предните. Всеки тепърва се учи. И резултатите са такива каквито са. Народна власт. За това предлагам в училище в 12 клас да въведат дисциплина "писане и прочитане на речи4 , или по интелектуално звучащото "ораторско умение" та поне следващите да не започват с фалстарт.
цитирай
7. mglishev - @2-6:
22.01 11:00
@podvodni: Никога не съм бил фен на тоя престъпник Тиквата, така че можеш да си гледаш работата :) Комунягите сте същите боклуци като гербаджиите. На практика сте едно и също. Моята кауза е и срещу едните, и срещу другите.

@haralanov: Вярно, пропуснал съм :) Едно ли е да го опишеш...

@vania23: Отдавна твърдя, че в България винаги го отнася вестоносецът. Замисляли ли сте се, че ако съответният политик просто е подготвен и не допуска гафове, то няма да има за какво да бъде критикуван? Не е нужно никой да ми плаща, за да наричам нещата с истинските им имена. Помислете над това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5447332
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата