Прочетен: 17559 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2010 18:04
І. Свободата като вакханалия
Минаха двайсет години от официалния край на официалния соц и сума неща се изпопромениха. Държим паспортите си вкъщи, а не ни ги пазят в МВР-то, имаме нет и мобилни телефони (това няма общо с края на тошовизма, но пак си е промяна, хем каква), можем да пътуваме почти навсякъде по света, стига да имаме някой лев в джоба, мнозина имат някакъв частен бизнес. Имаме си и мафия, и редовни интриги, и градовете ни са по-мръсни и неподдържани отколкото по Тошово време. Имаме повече и по-разнообразни забавления. Изобщо, като си представя как е било навремето по разказите на по-старите от мен, излиза, че е много по-интересно да се живее днес. Ами... радвам се.
Променили са се не само неща от бита, а и навици в мисленето. Днес всеки може да напише статия или книга и да я публикува, стига - да повторим - да има някой лев в джоба. Евтината алтернатива е нетът. Правиш си безплатен блог, пускаш си размислите и се наслаждаваш на реакциите. Така де, това си е вид Хайд парк. Соцът не е режим на Хайд парковете. В такъв случай - радвай се, народе, ето, това е глътка свобода. Аз например се радвам. Да пишеш в блога си и да проверяваш за коментари е много приятно. Дори да се напсувате с някого не е чак толкова лошо като помислиш, че чичко милиционер няма да изскочи и да ти размаха пръст за това. Мдааа, блогърството прави човека свободен. Или поне е симптом на нещо като свобода, макар че, разбира се, може и да е фалшив симптом.
Историята на България днес е на мода. Всъщност винаги е била. Баща ми ми е разказвал как като момче си е търсел по учебници, книги и какви ли не достъпни материали имената на нашите някогашни владетели, за да си ги препише красиво на лист хартия. Ей така, да си ги има - подредени, с датите на царуванията. Защото е било трудно да ги намериш. По-възрастните от мен блогъри ще помнят това - глада за информация. Всекиму според хобито - информация за бойни изкуства, за модели кораби, за западна музика, за китайски порцелан... Всеки филм, всяка книга, всяка статия е събитие. Изрезка на всеки що-годе интересен материал. Днес за всичко си има Гугъл. На пръв поглед това прави информацията обезсърчаващо достъпна, вече сякаш няма предизвикателство в събирането на факти.
Но това е само на пръв поглед. Нетът, воглаве с Гугъл и Уикипедия позволява да колекционираш не факти, а твърдения. Мнения. Противоречия. Вече сякаш няма факти. Това прави хобитата ни още по-вълнуващи, според мен. Живеем в епохата на разночетенията и сблъскващите се интерпретации. С няколко кликвания всеки може да имитира ерудиция и компетентна задълбоченост. Волтер би се възхитил от този дух на епохата. Аз като привърженик на Ларошфуко и Лабрюйер по-скоро съм скептично настроен.
ІІ. Историческата мода и нейната критика
Тук се връщам към българската история. Тя винаги е била на мода, на мода е и днес. Ужасно историчен народ сме. В 111 хиляди квадратни километра сме събрали много минало и още повече - интерес към него. Някои казват, че тук сме "болни от история". Това, естествено, е глупост. Всеки европейски гражданин е болен от история, просто някои само пренасят заразата, а други я преживяват с треска и делириум. Много от българите направо изпадаме в истерия по историята.
Други (от незасегнатите пряко) обичат да повтарят, че в миналото няма да намерим решения за настоящето. Каква вулгарна забележка, да ме прощават. Нито едно хоби няма практическа цел, хобито е свободна дейност на човек, който прави нещо, което му носи удоволствие, а не задължение. Хобито винаги отнема време, често струва и пари (пък и то е едно и също). Но ти е приятно да се занимаваш с него. Дали ще правиш дървени модели на самолети или ще се ровиш в противоречиви тези за миналото на практика е все тая.
Някога момчетата са се чудели кой цар е наследил Йоан Асен ІІ, защото не го е пишело в учебниците. Днес най-често добродушно спорят върху местоположението и състава на даден полк пред Първата и/или Втората световна... или пък яростно се дърлят по вечния въпрос за етногенезиса на днешната българска нация.
Нация ли? Какво е нация? Ами... труден въпрос, но да речем, че е групова идентичност, зад която има и политическо единство. Има чисто политически нации като американската, швейцарската и белгийската (или македонската, ще кажа аз като политически некоректен бугараш). Има чисто етнически нации без единен, а с многолик политически образ - като арабската. Има и политико-етнически нации - това са държавите, където има водещ етнос или пък такива, които са наречени по името на един от етносите, живеещи в границите им. България е такава нация. Франция. Германия. Някога е имало и свръхнации, това са империите. Австро-унгария, Османската империя, Византия, а ако щете - и Съветският съюз. Може би мъничката империя - Югославия. Империите или свръхнациите са разновидност на политическата нация, според мен (тук евентуален македонски читател би могъл да се понадуе, че и Македония е нещо като миниатюрна империйка; царство на Александър в умален мащаб, но македонските ми братовчеди страдат от политическа шизофрения: те са убедени, че страната им е хем имперска, хем етнически обусловена... какъв ли е национализмът в Люксембург?).
Нациите си имат начало и край. И днес много българи се интересуват от въпроса за началото на нашата нация. Откога я има? Откога е нация? Откога е етнос? Откъде произхожда и имало ли е нещо друго тук преди нея? Всеки любител на българската история си има визия по въпроса.
"Болното" ни в случая е, че не умеем да приемаме спокойно чуждите визии. За себе си признавам, че една от алтернативните представи за началата на българския етнос ме докарва до бяс. Същото може да се каже и за феновете на тази представа - те пък се гневят от по-традиционните идеи (каквито са, да кажем, моите). Това си е типично Ботевско у нас – силно любим и мразим (или поне лесно се палим). Не е лоша черта, макар че е малко махленска.
ІІІ. Традиционният възглед
Ще ми се след всички общи приказки и „некои съображения” да кажа и няколко конкретни свои мнения за етногенезиса на днешните българи, на днешните „ние”. Вече съм го правил, но ми се ще да е по-общо. Доколко наистина сме общност и можем ли да говорим за себе си (тоест за масата етнически българи) в първо лице, множествено число е въпрос, който смятам да оставя на психолози и политолози.
Днешната българска нация очевидно включва хора от две големи групи – всички български граждани, без значение на етническия им произход, от една страна, и всички етнически българи, осъзнаващи се като такива, от друга. Двете групи не съвпадат изцяло и тъкмо това прави нацията ни модерна – тя е едновременно етническо, но и политическо образувание. Има етнически българи без гражданство, има етнически българи без българско самосъзнание (като мнозинството македонски българи), има и граждани с турска, еврейска, арменска, циганска, руска и каква ли не още етническа принадлежност. Отскоро вече има известен брой граждани от китайски, от арабски и от черен африкански произход, което си минава за чиста екзотика. До голяма степен целостта на нацията е там, където са пресечните точки на тези толкова разнородни групи хора.
Произходът на нацията е в историята на епонимния етнос – българите. Нацията започва историята си със създаването на държавата. България е отличен пример за това, че нациите, противно на марксисткото клише, съвсем не възникват едва с Френската революция, защото политическа, надетнична идентичност се създава още в Средните векове (за Византия като свръхнация вече споменах).
Нацията си има име. В нашия случай – българско. Имаме „българи” и „България”, дори и название на общ морален и битов тип – „българщина”. Това е нашият епоним, произлизащ от първия държавотворен елемент в историята ни. Кой е този елемент? Това, разбира се, са най-ранните българи, хората, които първи са носели това име. Как са се наричали самите те? Наричали са се „българи”, много ясно. Днес понякога, за удобство и за да ги отличим по етнически състав от себе си, защото в нас има и много примеси, които за тях първоначално са чужди, ги наричаме „прабългари” или „първобългари”. Намират се запалени привърженици на мнението, че между древните и днешните българи етническа разлика няма. Такива хора отхвърлят яростно понятието „прабългари” като подвеждащо. Аз обаче смятам, че от ранните българи ни отделя много време, етническа пъстрота и културна пропаст, така че не виждам нищо нередно в термина „прабългари” и смятам да си го ползвам.
Кога се появява името на българите? И кога се появяват онези, които за удобство наричаме „прабългари”? Най-ранната засвидетелствана употреба на българското име в европейската (по-точно късноримската) историография по традиция е “Ziezi ex quo Vulgares”, от т. нар. „Анонимен римски хронограф”, от средата на ІV в. Не споделям тази традиция. Утвърдената форма на „българи” на латински език е Bulgari, а не vulgares – двете форми са от различни склонения, а и vulgaris съществува в латинския език със значението „простонароден”, „обикновен” като производно на vulgus, „тълпа” от векове преди Хронографа. Следователно най-ранното европейско споменаване на името на българите трябва да бъде търсено другаде. Възможностите са две – едната е да се търси в изворите отпреди и в тези след 354 г., когато е съставен текстът на Хронографа. Латински и гръцки извори не споменават нищо, подобно на Bulgari и Boulgaroi преди 354. Има китайски споменавания от І-ІІІ в. за народ, наречен по-ло, но дали този народ може да се отъждестви с най-ранните българи, не се наемам да кажа. Пък и ме интересува европейската перспектива, моментът, в който българите се появяват в историята на Стария континент. Любопитно е, че, говорейки за караманските и българските съюзници на император Ираклий срещу персите, „Историята” на патриарх Никифор ги назовава „турки”. По-късно същото название ще употреби за маджарите Константин Багренородни. Същите маджари ще бъдат наречени „хуни” от франския писател Айнхард, биограф на Карл Велики. В случая „хуни” и „турки” се оказват донякъде еднозначни названия на всякакви номади – българи, караманлии, авари и маджари, които споделят общ бит, общ тип на управление и общ воински етос (у маджарите тези характеристики се появяват под ранно българско влияние, включително и в езика, още в V в. според Балинт Хоман).
В VІ в. един образован кападокиец, Прокопий от Кесария, секретар на византийския пълководец Велизарий и придворен историограф на Юстиниан Велики, автор на няколко съчинения, сред тях и „За войните”, пише, че хуни участват във византийската армия. Изглежда, че по стара традиция той архаизира, защото нарича своите хуни с имената на остарели и изчезнали народи – скити и сармати. В това има логика: византийските автори често дават на познатите си народи имената на по-старите обитатели на териториите им. За самата империя, която е здраво центрирана около Константинопол, вероятно е объркваща постоянната поява на нови народи и изчезването на вече познатите варвари вследствие на поражения и миграции. Най-лесният начин да се реши този проблем е като се припишат стари имена на нови народи. Така хуните се превръщат в скити и сармати.
Добре, но кои са хуните и какво общо имат с българите? Отговора ще намерим у други византийски автори. Според патриарх Никифор хуни е синоним на българи. Никифор нарича Кубрат „господар на Велика България” и „господар на хуните”. Говори за „хуните”, които надвиват авари и перси в съюз с византийския император Ираклий в началото на VІІ в. Споменава, че същите „хуни” от Велика България по-късно пресичат границата на Византия при устието на Дунав и завладяват Мизия. А от много извори знаем, че тези които пресичат Дунава през 680, не са хуни, а българи. Всъщност още Прокопий разграничава различни „видове” хуни в VІ в. Той говори за ефталитски хуни, хуни-масагети, както и за български хуни... Значи патриарх Никифор и Прокопий заедно ни позволяват да схванем следната картина – в VІ в. Византия смята българите за идентични с хуните, а тях – за наследници на старите скити и сармати от Античността заради приблизително същите територии, които тези древни народи последователно заемат в определени етапи от историята си.
Значи можем да заключим, че българите (прабългарите, истинските българи) се появяват в европейската историография през VІ в. За тях изворите говорят, че заемат територии в някогашна Скития (вече Велика България), враждуват с хазарите, разположени на изток от земите им, имат контакти с кавказките народи и аварите (най-често враждебни) и неведнъж са в близко съприкосновение с Източната Римска империя – ту като врагове, ту като наемници или съюзници. За начина на водене на война на „хуните” Прокопий е изчерпателен: те воюват предимно от кон, често заблуждават противника с фалшиво бягство, засипват го със стрели, изстреляни мощно с опън на дясната ръка зад ухото (за разлика от античните стрелци, които опъват само до гърдите) по време на бягството, от по-близко разстояние мятат къси метателни копия, а освен това имат щитове, дълги копия и саби, с които влизат в близък бой, когато врагът е изтощен. Този тип на воюване и заеманите територии ни сочат степния бит на прабългарите.
Ето ги българите в зората на тяхната европейска история – конен народ, разположен по местообиталищата на някогашните скити, намиращ се между владенията на два други големи степни народа – на аварите и хазарите. През VІІ в., в следствие на неуспешни войни с хазарите част от българите ще се придвижи на запад, след средата на века ще се установи около делтата на Дунава и в 680 г. ще пресече реката, влизайки в пряк сблъсък с Византия за властта над областта Мизия. Името на водача на тази българска група според арменски извори е Аспарух. Разбира се, българи е имало на Балканите и по-рано: нали още в VІ в. те участват в състава на византийските войски като наемници. Но сега броят им е по-голям от всякога, те идват със семействата и стадата си; не за да служат на империята, а за да завоюват нова родина и да оставят далеч зад себе си своите врагове, хазарите, които са покорили т. нар. Велика България. Това е представата, която оставят за ранните българи Прокопий Кесарийски, патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Подобна е представата, която човек може да си създаде за много народи, тласкани на запад във Великото преселение – Амиан Марцелин, Евтропий, Руфий Фест и други късноримски/ранновизантийски историци последователно описват преселването и бягството на степните и горските обитатели по-далеч от врагове, напиращи от изток, откъм Азия на неизброими пълчища. Бягащите племена нахлуват през Рейн и Дунав и завинаги променят античния свят. Един след друг тези народи се покръстват – едни стават ариани, а други ортодоксални християни, но всички те изпитват силното влияние на Римската империя, макар да унищожават западната й половина и да свиват териториите на източната. Готи, франки, сакси, бургунди, лангобарди, вандали, свеви, гепиди – всички те се редуват в настъплението си на юг и запад, сражават се за и против Рим, влизат в съюз или вражди с Хунския съюз, просъществувал за кратък, но знаменателен период в Панония през V в., съюзяват се или водят битки едни с други, местят владенията си. Ранните българи са част от този процес на огромна миграция.
Тук собствено място заемат двете взаимнодопълващи се теории за произхода на самите прабългари – тюрко-алтайска (традиционна), иранска (по-нова) и, да спомена за пълнота, хунска/хунорска (остаряла, на практика изоставена).
Добре, но българите не заварват на Балканите празни земи. Номинално Мизия е част от Източната Римска империя. Още от І в. сл. Хр. Балканският полуостров е под контрола на римляните. Населението, което легионите заварват по днешните ни земи, е относително монолитно в етническо отношение: гръцки градове по крайбрежието и множество тракийски племена във вътрешността на източната част на полуострова. На запад са македоните, илирите и далматите. Всички тези народи навлизат в историята на късната Класическа епоха и на елинизма около войните на Филип Македонски и най-вече при грандиозния поход на изток на Александър Велики в ІV в. пр. Хр. Всички тези народи имат интересна самобитна култура, примесена с гръцки влияния. Гръцките влияния ще се засилват през елинистическата епоха, а от ІІ в. пр. Хр. в западната част на Балканите ще проникнат и сериозни римски влияния.
Траките са главно земеделци, уседнало, макар и в по-голямата си част отначало не градско население. В писмени текстове те се появяват в VІ в. пр. Хр. с кодифицирането на Омировата „Илиада” в Атина. Текстът обаче се отнася за много по-ранен период – около ХІ в. пр. Хр. Траките вече са старо население, когато римляните започват завладяването на родината им. Известни са като производители на пшеница и вино, както и като изключително добри войници, затова в армиите на елинистическите царства често има корпуси от тракийски наемници. За тракийските племена пишат Херодот, Полибий, Ксенофонт, Тукидид и Ариан –големите историци на антична Елада.
Римската империя настанява свои смесени гарнизони от италийци, келти и северноафриканци на Балканите, уволнява тук ветерани, на които раздава земя за обработване. Римската армия приема траки, които на свой ред разпраща на далечна служба в западна Европа, Африка и Сирия. Надгробните паметници около гарнизонните селища са изцяло на гръцки и/или латински, имената по тях са римски и гръцки. Изглежда, че в І-ІІІ в. траките добре се аклиматизират към империята и започват да се смесват с останалата част от подчинените народи.
В ІІІ в. балканските провинции стават театър на първото голямо готско нашествие, на последвала мащабна отбранителна война, на първата от поредица морни епидемии и на редица граждански конфликти между различни римски армии. В ІV в. голяма част от тракийските поданици на империята официално приемат християнството. В ІV-V в. Балканите пострадват от нашествията на готите (завършили със страховития разгром на римската армия при Адрианопол през 378), от поредна епидемия и от огромния износ на роби към Панония от страна на хуните. Прокопий пише, че хуните принуждават Римската империя да опразни земите между Дунав и Хемус не само от войски, но и от население. За V в. археологическите данни сочат упадък на градския живот и сериозен демографски спад. Романизираното в градовете, християнизирано и гръкоговорящо тракийско население от местни „ромеи” започва да запада. В V и VІ в. това население все още очевидно присъства на Балканите, защото от периода има засвидетелствани около 500 надгробни каменни надписа на гръцки и латински. Но в VІ в. амбициите на император Юстиниан Велики за реставрация на империята го карат да вдигне дунавските си лимитанеи (гарнизонни войски) и да ги изпрати под командуването на Велизарий и Нарзес в кампании в Месопотамия, Тунис, Италия и Испания. Балканските провинции остават незащитени, а данъчната тежест наврежда още повече на и бездруго притиснатите тракийски колони (закрепостени селяни). Някои от тях предпочитат да се заселят извън империята, при варварските народи. Други бягат в градовете като Константинопол и Солун, където племенната и етническата им идентичност се губи в космополитната атмосфера. Трети стават жертва на нашествията и болестите. В началото на VІІ в. всякаква епиграфска дейност замира – романизираните траки спират да оставят каменни надгробни стели. За археолозите това означава, че и самото население дотолкова е намаляло и е смазано от неблагоприятните исторически обстоятелства, че е загубило възможности и мотивация да създава трайни обекти на материалната култура. След началото на VІІ в. за тракийско население на Балканите на практика вече не може да се говори. След близо три века войни, епидемии, изселвания и упадък на материалната база един древен народ слиза от историческата сцена. Немногото оцелели се превръщат в изгубени малцинства в Панония, в грецизирани граждани на Константинопол и в реликтни анклави в по-защитени територии като Родопите, Старопланинското било и Албания, където мнозинството се състои от илири. Някои губят градския си бит, както казах се присъединяват към варварските нашественици и преминават от уседнал земеделски живот към скотовъдство със сезонен цикъл на миграция между пасищата – това са коренните прадеди на днешните аромъни, цинцари и куцовласи. Нещастията на Балканите в тази епоха личат от археологическите пластове пепел и непогребани скелети, откривани спорадично от археолозите.
Още към 550 г., в средата на VІ в. към аварските нашествия се добавя нов етнически елемент – голямата етно-лингвистична група на славяните. Това население, разделено на две диалектни подгрупи със собствени подтипове торевтика, най-вече брошки, т. нар. анти и славини, увеличава броя си при засушаването на климата от ІV-VІ в. Първоначалната зона на местообиталищата на славяните приблизително съвпада с южните краища на източноевропейския надстепен горски масив. Горският бит е предопределил слабото развитие на скотовъдството и конницата у славянските племена. Горите изолират това население, което позволява необезпокояваното му просъществуване далеч от преселващите се източногермански, угро-фински, тюркски и ираноезични обитатели на степите. Жизненото пространство в горите започва да не достига на славянските племена през V и VІ в. и след разпадането на Хунския съюз много от тях напускат горите и се вливат във Великото преселение. Мнозина от тях се заселват в Дакия и Панония, където стават пактиоти, тоест конфедерирани поданици на Аварския хаганат. „Чудесата на св. Димитър Солунски”, основен извор за историята на Солун, както и „Кратка история” на патриарх Никифор описват сътрудничеството между авари и славяни през целия VІ в.при упоритите обсади на Константинопол и Солун. Славяно-аварските набези са причина за обезлюдяване на Прима Юстиниана, митрополитския център край Царев дел в южна Сърбия.
В 597 г. славянски родове вече презимуват на юг от Дунав и Сава, в изоставените от византийските гарнизони земи на Мизия. Племената на сърби и севери се задържат на юг от бившите гранични реки и император Ираклий, ангажиран заедно с българските си съюзници във войни в Месопотамия, е неспособен да се противопостави. Последва инвазия на все повече славянски племена в Далмация и Мизия, в Македония, та дори в Гърция и Тракия. Славянски топоними се запазват в най-южните точки на континентална Гърция (Пелопонес) поне до ХV в. – например имената на крепостите Глареница и Каменица, споменати ок.1460 в мемоарите на Георги Сфранцес, оцелелия след щурма на Константинопол от османците протовестиарит на последния византийски император Константин ХІ.
Славянското заселване заема и райони със стратегическо значение за византийските комуникации на Балканите – племето на смоляните се настанява на Виа Егнатиа, прекия път между Константинопол и Солун. В 702 Юстиниан ІІ безуспешно ще се опита да ги подчини, а в 717 ще бъде създадена военноадминистративната тема на смоляните, когато племето признава византийския сюзеренитет. Някои от славянските племена променят хидронимите на Балканите – Тимок между България и Сърбия и до днес носи името на тимочаните.
Псевдо-Маврикий, Константин Багренородни и други византийски автори описват заселването на множество славянски племена по целия Балкански полуостров. От всички тях на сърбите и хърватите предстои да започнат собствен държавотворчески процес в ІХ в., когато под двойната заплаха на франките и българите се налага сръбските и хърватските „славинии”, тоест малки владения да започнат да се обединяват в по-големи княжества, за да се противопоставят на опасността от външно завоевание. В това отношение определен успех имат на първо време хърватите, а в последствие – по-скоро сърбите (които често биват наричани „трибали” от византийските автори по името на тракийското племе, чиито някогашни територии заемат).
В източните Балкани и в Гърция славяните не успяват да обособят собствени държавни образувания. От една страна силните византийски гарнизони в Солун, Атина и Коринт пречат на започването на този процес, а от друга – последователното навлизане на Куберовите българи в Македония и на Аспаруховите в Мизия предопределя бъдещето на местните славянски заселници като пактиоти (поданици) на по-добре въоръжените и организирани степни завоеватели. От „Чудесата на св. Димитър” и „Хронография” на Теофан Изповедник личи, че най-големите военни успехи на славянските набези и походи се осъществяват тогава, когато с тях се придвижват авари и българи.
Решенията на Шестия Вселенски събор в Константинопол отбелязват поражението на император Константин ІV от българите и славяните и сключването на foedus или договор за охрана на Дунавския лимес между василевса и българския владетел. Съборните решения, постановленията на Четвъртия константинополски поместен събор (или Осми Вселенски за католиците) от 870 г., както и отново „Хронографията” на Теофан и „Историята” на Никифор последователно говорят, че на Балканите се е появил нов народ. „Новопоявил се народ”, съобщава Никифор. „Дойдоха и поставиха славяните под пакт (ярем)”, допълва Теофан. „Победиха и принудиха василевса да плати трибут” известяват протоколите на Шестия Вселенски събор. „Дойдохме и завзехме тези земи с оръжие, а в тях заварихме гръцки свещеници”, предават думите на българските пратеници в Константинопол от 870 г. постоновленията на четвъртия Константинополски събор.
След казаното дотук става ясно защо споделям тезата, че в българския етногенезис участват най-вече (пра)българите и славяните, донякъде крайбрежни гърци, изключително малцинство авари и готи и малък брой изгубили градскияси бит романоезични аромънски и куцовлахски коренни жители, но не и собствено траки. В VІІ в., когато славяните и българите трайно завземат полуострова, основната маса тракийско и изобщо старо имперско и предимперско население на Балканите е демографски прекършено освен в отделни анклави. Липсата на надписи в VІІ в., промяната на много топоними и хидроними, изчезването на християнски строежи в голям период от VІІ до ІХ в. в много райони на Балканите и особено в България, разреждането на градската и епископската мрежа свидетелстват за коренна промяна в етническия облик на Балканите в VІІ в. Ненапразно Питър Браун нарича седмото столетие „действителен край на Античността” в своята хубава книга „Светът на късната Античност”.
Новите по форма и съдържание каменни надписи от VІІІ-ІХ в., новите типове керамика, новите архитектурни типове, тоталната промяна в изкуството, появата на рунически съчетания и на екзотични за Балканите имена като Омуртаг (и титли като „таркан”, „боил” и „канар-тикин”), описаните в извори обичайни практики като обръщането на седла при тържествена клетва и обковаването на глава от убит именит враг вместо чаша свидетелстват за нова култура и нов бит в региона. Всички примери, дадени дотук, са малко или повече христоматийни, при това далеч не са всичко, което може да се каже в тази насока.Това обяснява защо миграционните теории за идването на славяните и българите се радват на толкова голям успех сред уважавани историци като сър Стивън Рънсиман (автор на прочутите „История на Първата българска империя”, „История на Кръстоносните походи” и „Падането на Константинопол”), Луи Алфен („Варварите”), Балинт Хоман („Ищван І”, „Неаполитанските Анжуйци в Унгария”), Георгий Острогорски („История на византийската държава”, "Автократор"), Жан Ришар („История на Кръстоносните походи”) и други.
Тази нова култура, която се създава от прабългари и славяни в VІІ-ІХ в. и окончателно се споява с Покръстването и навлизането на славянската литургия в България, е началото на нашата националност. Една средновековна по произхода си държава и нация, всъщност една от първите в Европа, редом с франкската/френската, англосаксонската/английската и датската. Идентичности като немската, ирландската, италианската, руската, полската и испанската ще се обособят векове след като България вече е преживяла периода на първия си политически и културен разцвет.
ІV. Алтернативните възгледи
Всеобщото спадане на интереса и разбирането на авторитетите, стремежът към нова и по-романтична картина на миналото, влиянието на популярната култура и непопулярността на строго научната терминология водят до създаването на параисторически, поп-културни по същество представи, които трудно си пробиват път в университетите. Тук мога да говоря доста за феномена „Напред към миналото”, описан умело в едноименната статия на Емилия Карабоева (в: Omnia vincit amor, юбилеен сборник на СУ и НГДЕК в чест на проф. Василка Т.-Заимова). Става дума за така нареченото движение за реенактмънт или любителски възстановки на исторически събития, често с доста сериозни проучвания и участието на историци и археолози. Сайтове като: http://modvsvivendi.org, http://www.guedelon.fr/ и http://www.regia.org/, проекти като филма “1066: The Battle for Middle-earth” и много други дават добра представа за мащаба на преживяването на миналото днес. „Експерименталната археология” обаче е само официалната част или върхът на айсберга, когато става дума за мащабите на вживяването на днешните постмодерни жители на Европа в предмодерното им минало. Всъщност експерименталната археология, тоест строенето на замък по средновековни предписания и технологии, провеждането на средновековен панаир, турнир или реконструкция на историческо сражение доста често включват специалисти – медиевисти, етнолози, антрополози, археолози, историци на костюма и ежедневието.
По-маргиналните дейности също имат своето място в дългата история на хобитата. Алтернативната история или параисторията не е само фантастичен поджанр. Който е чел, например романа „Фатерланд”, знае, че алтернативната история поставя героите на роман в псевдоисторическа среда, където събитията са се развили не както в действителността. Обикновено става дума просто за литературния похват „Ами ако...”, наречен така по заглавието на един отнаучнофантастичните разкази на Азимов.
Но параисторията има и съвсем други, извънекспериментални и небелетристични измерения. Съществува не само вживяване и не само научна фантастика. Съществува фантазна научност. Границата между роман-мистерия и фантазно твърдение е размита веднъж завинаги от Дан Браун с неговия „Шифър на Леонардо”, една посредствена, но много популярна книга. Само че началото натози процес е поставен десетилетия преди Браун - още със „Светата кръв и Свещеният Граал”. Произведения от този вид могат да имат или да нямат романна форма, но се приемат с неизменна сериозност от читателите си като несъмнена историческа фактология. Всяко „предполага се” и „според някои” се превръща в „така е” в умовете на читателите. Всяка условност на разказа се отхвърля. Днес вече не е „възможно” франките Меровинги да са потомци на Христа – то е сигурно. Всъщност всяка друга трактовка изглежда еретична в очите на привържениците на подобни тези. А класическите историографски мнения и изводи са безжалостно осмивани от жадни за нови сензации дилетанти. Орденът на тамплиерите отдавна е загубил фактическия си облик на изпразнена от смисъл кръстоносна институция – масовата представа за Ордена е за мистично тайно братство с непонятна историческа мисия.
Меровингите, тамплиерите, крал Артур – легендите на Средните векове оживяват и са се превърнали във възможност за доходи на изобретателни писатели. Частният живот на Христа, „тайните” на древен Египет и други подобни теми са любими за масовия читател на исторически загадки.
Отделно от чисто развлекателните функции, този тип литература има и конкретно попагандна насоченост. През 2004 г. в Абърдийн Дейвид Рос публикува книгите си „Келтите на Британските острови” и „Древна Шотландия”. Основната теза и в двете книги е, че фактическо келтско заселване в Британия и Ирландия никога не е имало: келтските езици, традиции и дори племенни названия са проникнали единствено по линия на търговията. Рос в действителност защитава хипотезата за пълна автохтонност на днешното шотландско и ирландско население и за прединдоевропейския произход на шотландския народ. Разбира се, схващанията му не намират прием в университетите в Обединенотокралство, нито в Ейре, където келтското наследство е източник не само на национална гордост, а и на приходи.
В Турция и Русия местният автохтонизъм,тоест квазиисторичното учение за произхода на днешното население от изключителнодревни обитатели на страната, набира популярност. Във Франция отдавна открито се говори, че френско е само името на страната, заселена изключително с етнически потомци на галите (е, ако допуснем, че в квартали като Dйfence в Париж живеят чернокожи гали). Дакороманският автохтонизъм е официална образователна политика на Румъния.
В България автохтонизмът, тоест убеждението, че населението на страната, по-точно етническите българи са преки потомци на траките, също се оказва популярно. Вече дори иранската хипотеза, която преди десетина години предположи относителна многобройност на прабългарите и ираноезичие на голяма част от населението на Първото царство, изглеждапрекалено академична и съответно невярна в очите на любителите. Вече има поне три опита да се докаже наличието на тракийска писмена култура, та дори и да се разчетат тракийски надписи, но всеки път – не от страна на филолози и лигвисти. Тюрко-алтайската и иранската хипотеза се оказват не само непопулярни, но и практически непознати, разбира се, заедно с изворовата база. Тракоавтохтонизмът е опрян на спекулации и желание историята да е "по-така", но това също се харесва на привържениците му, които съвсем по постмодерному си признават, че не искат да имат нищо общо с някакви претенции за обективност. По това тракоавтохтонните изложения все повече заприличват на игра – най-голямата отбелязвана досега точка в тази игра беше „откриването” и „разчитането” на т. нар. „Библия на бесите” от страна на практикуващия прсихиатър и гуру на малка орфическа секта Стефан Гайдарски. Няколко различни тракоавтохтонни предания приписват на траките не само родоначалство и основна роля в етногенезиса на нацията ни, а и етнически и културни връзки с древни цивилизации като египетската. И дори – създаването на писмеността по принцип (преди създаването на колелото, впрочем). Съчиненията на Стоян Шангов и Ганчо Ценов отдавна са надминати от днешните им последователи. Докато тук това все пак е работа на любители, в съседна Македония местният македоноавтохтонизъм се превръща все повече в официална държавна и образователна доктрина – толкова по-показателно е, че Университетът в Скопие няма исторически факултет... И македонският, и нашият автохтонизми са си чиста проба wishful thinking.
Тракоавтохтонизмът се характеризира с неориентираност в общоприетата употреба на историческата терминология и привеждането на логически ирелевантни примери за доказване на предварително зададени тези. Така например езикът на траките често бива наричан „старобългарски” без да се взима предвид, че терминът е изкован, за да се обозначава с него конкретно богослужебният език на славянския свят в ІХ-ХІ в. Примерите могат да бъдат много, но вече съм ги давал в други постинги. С цялата Ботевска сила на чувствата (или малко провинциална пристрастност – както искате), типична за всички привърженици на крайни мнения у нас, мнозинството крайни автохтонисти е недиалогично и неподатливо на аргументи от редовния исторически дискурс. В модула „Параистория и параисторически феномени в българското общество в края на ХХ и началото на ХХІ в.”, воден от доц. Александър Николов в СУ този феномен обикновено се разглежда не без известна доза хумор, между другото и защото тракоавтохтонистите възприемат своите убеждения като донякъде сакрални – недиалогичността им идва оттам, че те смятат всяко съмнение в тракийския произход на българите за национално предателство. Подобна твърда позиция се среща само у балканските и руските автохтонисти, но не и у френските или британските, което само по себе си е показателен факт.
Любопитно е доколко религиозните схващания на американските мормони могат да се смятат за вид американски автохтонизъм.
Когато вляза тук, обикновено излизам след около час - снижаваш ми продуктивността.:) И някак ми стана готино като прочетох онзи ден за "младия учен и лелеяните субсидийки" - познато и мило.
Малко off topic, но не мога да се сдържа - издадоха ли твоя превод на "Beowulf"?
Аха, субсидийката е мечтата на хуманитаря. С аверите все се бъзикаме за това - веднъж звъня на един приятел да го питам ще се пие ли, а той вика: "Затваряй, в Германия съм тая седмица, усвоявам едни европари" :D
Наполовина, в Omnia vincit amor :) Благодаря за интереса.
01.06.2010 16:12
По моему каквото и да значи, не значи "българи". Точно заради склонението.
01.06.2010 17:27
Nom. sg. Bulgarus pl. Bulgari
Gen. sg. Bulgari pl. Bulgarorum
Dat. sg. Bulgaro pl. Bulgaris
Acc. sg. Bulgarum pl. Bulgaros
Abl. sg. Bulgaro pl. Bulgaris
Voc. sg. Bulgarus/Bulgare pl. Bulgari
vulgaris vulgares
vulgaris vulgarum
vulgari vulgaribus
vulgarem vulgares
vulgare vulgaribus
vulgaris vulgaris
Виждаш, нищо общо.
01.06.2010 17:59
Попитах Спараток няколко пъти за т.нар. "тракийска неолитна писменост",но той сигурно от бързане и недоглеждане не е допуснал коментарите ми за публикуване.Помолих го също за информация относно религиозните вярвания на траките през периода 7-9 в.,но и там опитите ми да постигна публичност удариха на камък.Виждам,че ти си в "отлични" отношения с господина и ще те помоля ако може ти да му го зададеш тоя въпрос за религията :) Слабо ми е въображението какъв отговор ще получи този въпрос :)
P.S. Не е трудно да си автохтонист между другото.Пример : Орфей прочетен от дясно на ляво се чете Йефро.По закона за развитие на старобългарския тракопеласгийски език за преминаване на "Ф" във "В" става ясно на кого е кръстен континента Европа.Суфиксът "-па" няма нужда от коментар,той е доказан палеобалканскитракопеласгийскобългарски.Среща се и до днес в кръстословиците,маскиран под "балетна стъпка".А както се знае балетът е измислен от траките.И т.н.
01.06.2010 18:53
Nom. sg. Bulgarus pl. Bulgari
Gen. sg. Bulgari pl. Bulgarorum
Dat. sg. Bulgaro pl. Bulgari
Acc. sg. Bulgarum pl. Bulgaros
Abl. sg. Bulgaro pl. Bulgaris
Voc. sg. Bulgarus/Bulgare pl. Bulgari
vulgaris vulgares
vulgaris vulgarum
vulgari vulgaribus
vulgarem vulgares
vulgare vulgaribus
vulgaris vulgaris
Виждаш, нищо общо.
ами аз не съм класик, аз съм историк и по желание учих старогръцки няколко семстъра - взел съм цялата старогръцка граматика и си превждам античните текстове.
латински съм учил малко при недялка, но тя се отнасяше несериозно и на практика имам много слаби познания.
обаче аз като гледам съвпада - имаш vulgares в акузатив плуралис, което идеално пасва на изречението - Зиези от когото произлизат (кво, що - акузатив) българите (vulgares - ac. plur.) или нещо бъркам.
Браво Глишев имаш "аплауз"от "лево" да си призная изучил си добре маниера!хехе
извличането на име става от по ранхо накъм по късно, а не обратно!
Беше ми интересно наистина да прочета съжденията на "младото" поколение търсещо "сянка" под Историческата наука!
при един сериозен анализ на това което си написал повечето неща ще се изпайдушат!
Но както и си отбелязал свга е демокрацийка не е кат ено време !За разлика от тебе ,аз не съм само слушал за това време!
прайш си едно безплатно блогче и си драскаш ,като мене!хехе
п.п. айде аз отивам пак там ...,"у лево"
що се викаш тъй, да не си левак?
Историята не е Версаче. Няма нужда от авангардност. А от преосмисляне.
02.06.2010 16:52
„...мнозинството крайни автохтонисти е недиалогично и неподатливо на аргументи от редовния исторически дискурс.”
Какви са тези глупости? Каква е тази общоприета употреба на историческата терминология?Какъв е този редовен исторически дискус?Може би говорите за „редовия” дискус.Да не би да говорите за математика или за химия?Като владеете старогръцки обяснете от кога гърците употребяват вместо истинските имена на племената /с които самите племена са се обозначавали/,по имената на географски области; дори са „обърквали” имената на географски области и са представяли същите племена с нови имена.Гърците, никой не ги знае от къде и как се появяват /морски хора ли са,какви са,производни на нещо ли са/,но са факири във фалшифицирането на много събития.Да не говорим за литературните им „исторически”словоблудства, особено тези възпяващи войните с персите. С перото напред - към начертаване на удобната им история. Употребява се името Византия?Това е общоприета историческа терминология, нали? Употребява се в Encyclopedia Britannica, Oxford Illustrated Encyclopedia и къде ли още не.Имало някакво си селище Византион и затова Източната Римска Империя е наречена Византия?!! ”Нарекли” я фалшификаторите - гърци и всички папагалстват- понеже някои велики учени /философи,историци и политици/ измислили,че Западната култура има Гръко-Римски базис?.Изглежда от гърците копират и средновековните писатели-тарикати, описващи несъществуващи рицарски геройства в несъществуващи събития.Приемам за грешно да се твърди,че българите са потомци на траките просто защото там, където е Тракия живеят българи, както и там, където е Мизия / в най-западната част на Мала Азия/ също в далечното време живеят българи.Кога са се появили там в праисторическо време не знам да е известно, макар че на състоял се миналата година в София международен архитектурен форум един американски архитект пред камера заяви,че знае за 7000-годишната история на България! Може и така да е. Това,че не сме се обозначавали във времето писмено си е наш проблем от който по-късно си патим.Да беше само този проблем! От персите /което твърдят ирански историци и се чудят къде се слагаме и ние във вътрешна Азия/, при завръщане на войските на Ксеркс І след походите му в Гърция, се пренася информация за българи живеещи в тази Мизия и в Тракия,а не за траки или мизи - както лъжат гърците „по общоприета историческа терминология”.Кой ли е измислил и така наречената „Иранска хипотеза”, която няма нищо общо с това,което твърдят ирански историци.Да не говорим за някаква си Тюркско – Алтайска хипотеза,която е чиста проба политическа перверзия.Нещо като българин - мъж от Волга?
02.06.2010 20:02
02.06.2010 23:16
Историята ми е болка,чел съм много и знам много,но аз не съм професионален историк. Това не ми пречи,на базата на всичко което знам,а и на нормалната логика - да разсъждавам за нас,като за автохтонни на територията на Балканския п-ов.Как иначе Константин Велики ще ни определя като местен народ – заедно със сините и зелените. Щом сте историци може би знаете кои са сините и зелените.Не е случайна защитата на Константинопол от Тервел.Не е случаен стремежа на Крум да заеме проливите и макар и да не е категорично доказано, внезапната му смърт е предизвикана най-вероятно с помощта на гърците. Очевидно не е случайно превземането на Родосто,където има и българска крепост, от Калоян през 1206 г. – гърците традиционно лъжат,че градът бил разграбен.
Едва ли ще посетя пак това пространство.Желая успех в проучванията и изследванията и дано сте истински българи.Мошеници - историци си имаме достатъчно,а и съседите ни са такива.Правят политика хората,а ние сме „над нещата”.
Ти ми казваш, че "азиатски период" няма, обаче после казваш, че за твоя ирански мобад Европа започва с българите. Значи българите трябва да са доли отнякъде, та да й сложат налото на тая Европа. Не вярвам да е било от Африка, Америките, Антарктида или Австралия... и континентите свършиха, остана Марс.
Казваш ми, че тюркската и иранската тези, византийските извори и сведенията за култа към Тенгри у монголите (не е в Афганистан, да те светна) са несериозни работи обаче не даваш нищо насреща.
А че в Иран имат добро отношение към нас (заради Балканските войни и Възродителния процес) и лошо към турците (заради войните между османците и Персия още от ХVІ в. насам и взаимните обвинения в ерес по ислямска линия) хич и не се учудвам. Твоят анонимен историк, всъщност бизнесмен, явно си е запазил традиционните ирански мнения по такива въпроси. Пък и самият Иран е световно реномиран с историческите си факултети, публикации, преподаватели и изследователи, няма що...
Какво да говорим повече?
03.06.2010 05:44
03.06.2010 10:34
това че крум искал да овладее проливите какво трябва да значи? - че сме местен народ ли? Я стига. или пък че тервел помогнал на византия. не усещаш ли че нещо не си в час.
@16: Нещо от тях все трябва да е оцеляло, разбира се. И аз не казвам, че съвсем са гушнали букета. Просто смятам, че колкото от тях са оцелели, са го направили в планинските местности, които винаги забавят завоевателите. А в планините могат да оцелеят по-малък брой хора. Това по Фернан Бродел.
04.06.2010 02:47
04.06.2010 10:14
04.06.2010 10:59
а по стари писмени сведения от това в които да има българи няма. спокойно можеж да ми ги цитираш и да ми натриеш носа. чакам с нетърпение.
04.06.2010 11:24
04.06.2010 12:33
04.06.2010 13:11
цитирай ми дума по дума документа на Кондаков. аз под такова име документ не знам. ако става въпрос за онова сведение според което на един прием Константил приел и "местните" българия - това е късна едакция от Константин Багрянородний и не се приема от никой като доказателство. ако е някакъв друг документ - цитирай го.
иначе твоят израз "да не говорим, че има по-стари писмени сведения за българи на балканския полуостров" е абсолютна глушпост. ако не е така цитирай ги.
Кирка, кирка ,кирка - спешно спешно, спешно.
04.06.2010 17:48
Писал значи неизвестен хронограф през 334 г. без да споменава за българи,а преписвачът- „неизвестен римски”, прибавя през 354 г. и българи,които „са живеели”/според хронографа/ там?Или според теб „...българите по това време не са били там а по на изток и понякое време между двете дати са дошли.”Кой ти каза,че българите са били на изток? Или може би
20 г. преди 354 г. българите са се натоварили някъде в Алтай на няколкостотин самолета
Б 747 JUMBO заедно с жените,децата,кравите и конете и дошли да заселят за около 20 г. Балканския полуостров, понеже тук имало тучни ливади.Докато пътували физиономиите им се превърнали от монголски в европейски,а щом кацнали,и като чули за Християнството започнали и да се покръстват.Защото българите не са започнали да се покръстват пред 9 в.Тогава разбира се били засечени от неизвестния римски хронограф. Да ти имам логиката. Казвам ти,че си уникален.Трябва да влезеш в някой сайт за запознанства,където ще си хем забавен,хем полезен. Според Анастасий Библиотекар „..българите обединили своето отечество според родственото им право” –о б е д и н и л и!! Става дума за втората половина на 4 в.Прочети за каква територия става дума и мисли,мисли,мисли – ама това не става с кирка.
Понеже питаш за по-старите източници от хронографа /за твое сведение този римски хронограф някои считат за първи европейски източник за българите,а не за първи източник въобще/ виж посоченият вече Евсевий,след него е св.Йероним.Поинтересувай се от български фолклористи /за съжаление не си спомням в момента името на изключителен български ерудит,изследовател на българския фолклор/за да научиш за присъствие в български песни на спомени за Траян.А Траян е идвал от Запад нали.Не става дума за документ на Кондаков,а за намерен от Кондаков документ.Не става дума за някакъв прием,а за установени празници.Кой ти каза,че не се приема за доказателство?Има спор за това кои са зелените и сините,а не за българите.Мога да ти го обясня,но тук не е училище.
04.06.2010 19:34
личи си че не си запознат - преди хронографа има два много обемни географски труда - на Клавдий Птолемей и на Плиний Стари. Те описват не само днешните български земи но и северното причерноморие и земите на север от кавказ и няма никъде българи. По това време (средата на 2век, т.е. към 150г.) българите изобщо не са там. няма ги и наюг от кавказ.
от това могат да се направят няколко извода:
1.българите са били далеч на изток.
2.българите не са били толкова далеч, но като незначително племе техния етноним не е могъл да изпъкне.
ако е валиден вторият вариант, българите пак няма да са в тракия, защото тя е римкса провинция и римляните отлично познават демографския състав на подчиненото си население.
докуметът от кондаков е същото за което ти говорих, той подобно на йероним е късна редакция.
анастасий библиотекар е секретар, който записва какво е казал този или онзи на един събор състоял се 500г. след появата на българите. на такива събори за да се спечели надмощие се правят много пропагандни трикове и това какво е казал някакв си поп няма никакво значение. това е мбного късен документ. съвременните автори - тези от 3,4 и 5 век не споменават нищо за ниакви българи. единстеното изключение е за един случай от 480г. кога българи са наемници на страната на византия.
за песни изобщо няма какво да говорим.
много си далеч от истината. буквалното възприемане на античните и средновековни документи е един дилетански подход и обикновено се отнася до автохтонисите. не случайно за да станеш историк се учат 4,6 или пък 9 години в зависимост от степента, която желаеш. така че бягай да продаваш чорапи на пазара и не се занимавай с неща от които не ти разбира праволинейната тиква.
04.06.2010 21:29
Много си избирателен в подбиране на информацията за да заекваш с глупости.Искаш да се цитират документи,но не ги приемаш просто защото,ами така.Само своите основания приемаш.Говориш за пропагандни трикове,които преди това отричаше,че съществуват. Българите не са били незначително племе,а част от тях са били уважавани федерати.Кой ти каза,че българите са далеч на изток?Или не са били толкова далеч?Научи се да се изразяваш!За песни много трябва да се говори защото в народния фолклор се съдържа най-вярната информация,която се пази и предава във времето и там няма трикове.Така и не се разбра колко години си учил или още се учиш.Колкото и да учиш нищо няма да излезе от теб защото ти е гумена главата.И да знаеш – истината винаги е субективна.Търси се вярното.За буквалното приемане - някъди по-горе ти напомних,че „...без разсъждения не става.”, но ти трябва да започнеш първо с мисленето.С евтин тарикатлък можеш да добиеш само куха степен.Ако отговориш няма да те прочета защото престоят тук считам за чиста загуба на време.
04.06.2010 21:41
българите са били федерати през 6век. и запомни едно - римляните и гърците никога не са уважавали федератите, независимо колко са силни за момента. на тях се гледа с презрение като на прости и неуки варвари.
средновековните докумнети са подвеждащи. ще ти задам един много прост въпрос - защо се приема за истински документите които показват че през 6 и 7 век българи редивно нахлуват на юг от дунав и дори част от тях се заселват, а не се приемат тези късни редакции на въпросната карта и на попа и някои други подобни? много просто прави се анализ на извора и се вижда че въпросната карта всъщност е осъвременен препис от 12,13,14век и не показва нищо.
04.06.2010 21:47
04.06.2010 22:05
Имам известни резерви относно твоите резерви към Анонимния хронограф от 354, които се базират върху изписването на името. Изследователите, в частност Момзен, смятат, че тази част – хрониката Liber generationis – е компилирана и преведена от по-стари гръцки хроники. Преводът от гръцки обяснява формата Vulgares вместо Bulgari – очевидно става дума за транскрипция на гръцкото произношение на етнонима, а промяната на склонението е повлияна от сходното по звучене латинско прилагателно. Същата форма се среща и у Енодий (Vulgarum ductor). И той е по-ранен от Прокопий, май. Друг е въпросът, че споменаването в тази хроника не ни дава никакъв ориентир за местоположението им по това време.
Пагане
06.06.2010 18:00
Пагане
09.06.2010 08:35
15.06.2010 13:05
По темата не мога да дам мнение.
15.06.2010 13:07
Под лисицата впрочем видеото крашва много жестоко.
Това едва сега го виждам. Кои ще да са тези източници?
За музиката е вярно, ще я пускам вече в началото на постинга, пък който иска - да я спира. Благодаря за забележката.
06.11.2010 01:18
А музиката в постинга си е много яка и фенска-надъхваща и оптимистична,
същинско стойностно постижение! Не съм очаквал от Глишев такова нещо,
променям си мнението за него!
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата