Преди два месеца и нещо си седим с родителя ми в кухнята, от чиито стени неведнъж са отеквали речи, величествени като в английския Парламент и се чудим кой да прати мат"рял за Литвестник. Той ли или аз. Накрая пратихме отделно, но едновременно. И - ха-ха - мат"рялът не излезе. Ирония на съдбата. С родителя увесихме носове (особено моя милост). После част излезе, част - не. Мина се време, разчу се, че вестникът вече няма да излиза и един-два броя нещо не бяха на линия, аз пък се паникьосах и разгневих, та седнах да пиша яростна инвектива срещу безхаберието, с което се стопанисва националната култура и ценните неща остават незабелязани и неподкрепени. Дето вика старият граф Оксентиерна:
- Синко, дано Бог не ти даде да проумееш с колко малко мъдрост се управляват делата на този свят.

"Литературен вестник", за щастие, продължи да излиза (слава Богу и дано да го има още много, много, много време и да си е все така забавен за четене). Днешният брой, от четвъртък, 17 февруари 2011, е адски добър. Освен това е един вид отбелязване на двайсетгодишния юбилей на вестника. Бях във втори клас, когато започна да излиза и нашите го четяха с кикот заради неподправената литературна пънкария по страниците. Днес сам си се хиля като го чета. Приятно чувство.

Препоръчвам го, рекламирам го, кеф ми е, пък ми е и изгодно - защото както едновременно пратихме мат"ряла с родителя ми, така и едновременно са ни издали. Конфликт на интереси, несъмнено. Но и без нас броят си има своите достойнства, разбира се.

Юбилейният брой започва с новата версия на стария виц за бай Тошо и работниците:
- Как сте, добре ли сте? - шегувал се някога другарят Живков. Е, тук пък на първа страница има нов виц: топло послание до вестника по повод двайсетгодишнината му от везира по културната част Вежди ер-Рашид. Същият ведър господин, който навремето фриволно счупи носа на полицай, а напоследък освен да слива куклени театри с художествени галерии се занимава и с проекти за български Луври, Ермитажи, Долмабахчета и Сан-Сусита се занимава и със съзерцание на притъпяващи съзнанието форми като тези на Мишел Бонев, дегустации на вина и пращане на зам-министри да се разправят с досадни археолози, кинаджии и други културтрегери в окото, та същият, казвам, е снизходил дотам, че благолепно да съизволи, щото да поздрави капъ-куларътата на своето подопечно ведомство, а именно редакцията на "Литературен вестник". 
- Добре сме, добре сме, другарю министър - шегуват се откъм редакцията. - Благодарение на нежната институционална грижа сме добре... ама ще се оправим!
Всъщност съм убеден, че ер-Рашид изобщо не е отварял Литвестник през живота си. Никой и не очаква от скулпторите да са особено четящи, разбира се. Е, Микеланджело е бил четящ, че и пишещ, пък и рисуващ, ама той е мъртъв. Ние пък си имаме жив скулптор, който министерува славно, вместо коляното на Моисей с чук удря носа на полицай с кроше, попийва винце в разни изби по време на откриване на важни археологически или художествени експозиции, бидейки официално болен, поздравява вестници, за които чува за първи път и бърка композитори с режисьори. 

На половината пространство от вестника ги има размислите на авторите и феновете му защо е хубаво тази шестнайсетстранична доза литература да продължи да се взима веднъж седмично. Това са отчасти честитки за двайсетгодишнината, отчасти предупреждения за възможното зейване на културна дупка и отчасти молитви - дано вестникът продължи. 

Не мога да не отбележа, че най-доброто обяснение какво му е хубавото на Литвестник и къде е грешката в чисто пазарното мислене, е на любимия ми жив български прозаик г-н Милен Русков. Някои могат, е казал за подобни случаи магарешкият мислител Ийори. Така е, могат, съгласявам се аз. Браво на г-н Русков. Скоро подарих неговия втори роман на приятелка и нямам никакви основания да се оплаквам от  реакцията. Преди това съм го чел на глас пред други лица и ефектът също не беше лош. Или, както казва един ненадминат кухненски парламентарист: "Велика е световната литература!"
Смирено се съгласявам.

В броя ще си намерите мат"рял и за Орхан Памук, ако си падате по него (аз не толкова, но все пак го чета понякога, колкото да не съм съвсем ретрограден).

Има и сръбска проза. Препоръчвам я. Всъщност предпочитам сръбската проза пред сръбската музика. Изглежда, че същото се отнася и за редакцията на Литвестник.

И последно, но не по значение, разни преводни мат"ряли относно Анджей Вайда (ако не знаете кой е - ще научите от вестника), стихотворения и размисли от поне двама представители на Глишевия клан. Уви! Де обектите на стихотворенията да ценяха добрата поезия, колкото г-жа Малина Томова... 

Броят щеше да е съвършен, ако вместо честитката на Вежди ер-Рашид на предната корица имаше снимка на кокер-шпаньола ми. Той е много умилителен на вид (или поне повече от споменатия министър). 

И така, търсете си "Литературен вестник" по книжарници, РеП-ове и където още се сетите. Броят е добър, юбилеен е, има честитка, а ни има и нас с родата, изобщо пореден триумф на родната култура и изкуство. 

Ура!

Това за сръбската проза и музика ме разби:)))
А иначе дворецът Сан Суси в Потсдам, е страхотен,както и паркът към него. Два пъти съм ходил и бих отишъл отново, както и в Цвингера в Дрезден. Това са съкровищници!
А за долмабахчетата си прав!
Поздрав!

... но ми стана интересно заради името му - граф Оксентиерна този ли е?
http://en.wikipedia.org/wiki/Axel_Oxenstierna

Изпитвам черна завист за Сан-Суси :) Инак аз и Долмабахче си го харесвам, ама да е оригинален, цариградски. А не веждиевски, демек ерзац.

Да, този е Оксен(с)тиерна, забележителен тип :)

Дали има шанс вестникът да бъде намерен извън София? По точно в Перник...

но човек може да влезе в сайта им, да попрочете малки стари броеве и ако му хареса прочетеното да се свърже с тях и да се абонира.

По-стари броеве: http://www.slovo.bg/litvestnik/
По-нови: http://litvestnik.wordpress.com/

Браво, Маноле класика, все едно чета старите ни майстори на словото. Така не се пише вече, не знам защо. Сухо пишат сега или ако го понамокрят направо става на киша. Може да станеш много голям ако вместо на запад, погледнеш навътре в българското по елин-пелински.

И поздравления на клана Глишеви!

че точно аз ще се намърдам между нашите работи и западните. Личен вкус, знаеш.

са ме публикували там...