Постинг
31.07.2010 19:49 -
Требва да сме близо до масите
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4021 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2010 02:40
Прочетен: 4021 Коментари: 9 Гласове:
12
Последна промяна: 01.08.2010 02:40
В стаята трябва да има нова маса и стара хартия, леко пожълтяла. Така се пише най-удобно. Терасата винаги подвежда. На терасата всичко разсейва - зелените клони, питието, което ще се изкусиш да си направиш - така че в крайна сметка на терасата човек най-много да нахвърля стихотворение. А стиховете, разбира се, са продукт на мързел: добра идея, изложена накратко поради недостиг на воля да се се пише часове наред. А този недостиг се прикрива с формалистични хватки.
Писането на компютър е дисциплиниращо и много продуктивно, но си е чисто фабрична дейност. Можеш да създадеш чудесни неща пред монитора, но не и да се отървеш от чувството, че бачкаш като чиновник или работник в цех. Истинската свобода е в писането на ръка, но без измамния чар на терасата (Шекли отдавна е обяснил колко зле влияе хубавата гледка на концентрацията). Собствена стая, удобна масичка и предразполагаща хартия, за предпочитане не карирана - това са идеалните условия. Но и без тях човек не бива да се отказва от удоволствието и задължението да пише. Собствената стая обаче си остава задължително условие - поне аз не се страхувам от Вирджиния Улф.
Хубавата дървена масичка, под която можеш да си сместиш краката, е изключително постижение на цивилизацията. Истински престол на културността в смисъла, който бабите ни влагаха. На масичката можеш да пишеш, да четеш, да играеш шах, табла и белот, да се храниш и да пиеш. Вероятно и да рисуваш по начина, по който го правят децата и карикатуристите. Неслучайно казвам маса, а не бюро: бюрото напомня, че причината за литературното начинание е сметката за ток,а това,дори да е вярно, пречи. Писането на маса придава придава старорежимна атмосфера на действието, чувство за свобода и широта около врата - което е полезно, дори когато е измамно. Всеки, който се е опитвал да напише истинско любовно писмо, знае за какво става въпрос. А и, разбира се, само там, където можеш да си опреш лактите, ти е до писане на ръка.
Писането на компютър е дисциплиниращо и много продуктивно, но си е чисто фабрична дейност. Можеш да създадеш чудесни неща пред монитора, но не и да се отървеш от чувството, че бачкаш като чиновник или работник в цех. Истинската свобода е в писането на ръка, но без измамния чар на терасата (Шекли отдавна е обяснил колко зле влияе хубавата гледка на концентрацията). Собствена стая, удобна масичка и предразполагаща хартия, за предпочитане не карирана - това са идеалните условия. Но и без тях човек не бива да се отказва от удоволствието и задължението да пише. Собствената стая обаче си остава задължително условие - поне аз не се страхувам от Вирджиния Улф.
Хубавата дървена масичка, под която можеш да си сместиш краката, е изключително постижение на цивилизацията. Истински престол на културността в смисъла, който бабите ни влагаха. На масичката можеш да пишеш, да четеш, да играеш шах, табла и белот, да се храниш и да пиеш. Вероятно и да рисуваш по начина, по който го правят децата и карикатуристите. Неслучайно казвам маса, а не бюро: бюрото напомня, че причината за литературното начинание е сметката за ток,а това,дори да е вярно, пречи. Писането на маса придава придава старорежимна атмосфера на действието, чувство за свобода и широта около врата - което е полезно, дори когато е измамно. Всеки, който се е опитвал да напише истинско любовно писмо, знае за какво става въпрос. А и, разбира се, само там, където можеш да си опреш лактите, ти е до писане на ръка.
Като подпреш тетрадката на колене или пишеш легнал по корем...
Не е задължителна масата : )...
цитирайНе е задължителна масата : )...
аз съм абсолютно и безвъзвратно съгласна с автора. най-добрите си стихове съм писала на ръка и точно на такъв тип маса и , разбира се, не на терасата.
Голям си , m1glishev :), признах те !
цитирайГолям си , m1glishev :), признах те !
Благодаря за вниманието :)
Да, в леглото става, на килима също - с крака,ритащи весело във въздуха. На масата е по-удобно.
Капито, проблемът със стиховете е, че те са мързел. Истинската работа е в прозата.
цитирайДа, в леглото става, на килима също - с крака,ритащи весело във въздуха. На масата е по-удобно.
Капито, проблемът със стиховете е, че те са мързел. Истинската работа е в прозата.
И по една шопска!
цитирайpegas08 написа:
И по една шопска!
Баш това съм имал предвид, ша знайш!
Тук ще поспорим. За да родиш приличен стих доста трябва да поработиш. Това, което изливаш на листа спонтанно или не толкова спотанно, обикновено не е стих, а опит, проба, чернова, първа гъбка ако искаш го наречи .Тук, в блоговете (в общия случай), чета точно това. Работи се повече по графичното оформление, съпътствашите обекти, но не и по самия стих. Пробвай, Мъглишев! Вземи някой стар твои опит и го прочети сега. Сигурна съм, че ще редактираш. Аз имах едно от 2 реда , редактирала съм го 12 пъти!. Все не ми се виждаше достатъчно силно :)
Иначе ти е супер блога, чета го с много удоволствие :)
цитирайИначе ти е супер блога, чета го с много удоволствие :)
знаете ли какво? Една девойка (ако си мъж) да й шепнеш на ушенце и тя да ти записва словата безценни ;), а ако си девойка съответно някой левент приказен да ти ги записва... и такам :)
Но иначе за масата спор няма. Но и за тревата и за излегнат с порещи въздуха крака също е супер, а в планината или край морето как хубаво се пише... еххх...
цитирайНо иначе за масата спор няма. Но и за тревата и за излегнат с порещи въздуха крака също е супер, а в планината или край морето как хубаво се пише... еххх...
6. kapito: Няма да спорим, защото всъщност съм съгласен. Разбира се, че човек редактира. Разбира се, че редактирам и неща, които съм писал преди години. Други направо унищожавам. Така или иначе, най-концентриращо е, когато това става на хартия, седнал на удобен стол и пред достатъчно висока маса.
Иначе самото стихотворение иска работа, да. Но прозата иска много повече технологично време. Сиреч - повече работа.
@7. svetliche: Тцъ, най-добре се пише сам. Иначе се преминава в репродуктивни дейности, което си е чудесно, но нема общо с писането - освен ако не е със сметана, разбира се. На тревата, в планината и край морето е чиста загуба на време да се маат тетрадки. Трябва си стая, маса и хартия.
цитирайИначе самото стихотворение иска работа, да. Но прозата иска много повече технологично време. Сиреч - повече работа.
@7. svetliche: Тцъ, най-добре се пише сам. Иначе се преминава в репродуктивни дейности, което си е чудесно, но нема общо с писането - освен ако не е със сметана, разбира се. На тревата, в планината и край морето е чиста загуба на време да се маат тетрадки. Трябва си стая, маса и хартия.
mglishev написа:
6. kapito: Няма да спорим, защото всъщност съм съгласен. Разбира се, че човек редактира. Разбира се, че редактирам и неща, които съм писал преди години. Други направо унищожавам. Така или иначе, най-концентриращо е, когато това става на хартия, седнал на удобен стол и пред достатъчно висока маса.
Иначе самото стихотворение иска работа, да. Но прозата иска много повече технологично време. Сиреч - повече работа.
@7. svetliche: Тцъ, най-добре се пише сам. Иначе се преминава в репродуктивни дейности, което си е чудесно, но нема общо с писането - освен ако не е със сметана, разбира се. На тревата, в планината и край морето е чиста загуба на време да се маат тетрадки. Трябва си стая, маса и хартия.
Иначе самото стихотворение иска работа, да. Но прозата иска много повече технологично време. Сиреч - повече работа.
@7. svetliche: Тцъ, най-добре се пише сам. Иначе се преминава в репродуктивни дейности, което си е чудесно, но нема общо с писането - освен ако не е със сметана, разбира се. На тревата, в планината и край морето е чиста загуба на време да се маат тетрадки. Трябва си стая, маса и хартия.
Търсене
За този блог
Гласове: 5673
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата