Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни – все пак...

Кобаяши Исса

 

Мре добитък,
мрат роднини,
мрем самите ние.
Ала не умира
славата на онзи,
който е живял красиво.

"Словата на Високия"

 

  нетрайна изглежда насладата
на моите обичани приятели
синигер за малко влетял
в дългата зала при огъня
смеховете и сладките звуци
на арфата сетне намерил
отново прозорец отворен
към тихата зима следзалезна
остава единствено образът
на многоцветния гостенин
запечатан за миг зад клепачите
и после вятърът ги кара
да спуснат капаците дървени
да не пускат студа край трапезата
за малко бе при тях остави им
перо по-златисто от лятото
понякога си казват по-добре
изобщо да не го бе имало
защото донесе горчиво усещане
и старото сухо нареждане
къде са ни дните на радости
къде са косите разпуснати
чашите с вино къде са
къде са ръцете ни сплетени
къде останаха забравени
незабравимите ни младости
и сладкият въздух в гърдите
нетрайна излезе насладата
на моите обичани приятели
изтля като всичко отминало
все пак остави им едно
перо по-златисто от лятото
искрата с която си палят
вечер огнищата топлят се
притоплят гозбата на спомена
макар да са далеч един от друг
моите обичани приятели
подават си все същото 
перо по-златисто от лятото
което лесно можеха да нямат

Синигер влетя в дома ми и заподскача по мебелите, силно се уплаши като влязох да отворя широко прозореца и после отлетя с един плясък на крилата...
Като духче на красивото в живота...
Е, не остави перо, но усещането за преходност си го има в тези случки...

Чудно е... особено идеята за перото... а пък на нашия балкон в Павлово все кацат синигери... какво ли нашепват? Чии ли преродени души са?

и после пак отлетяла в мрака е стар литературен мотив, метафора за краткия човешки живот. В случая го ползвам за една колкото обикновена, толкова и трогателна история, която чух от приятели.
Изреждането на отлетелите радости и питането къде са се изгубили също е стар мотив. Изобщо в литературата всичко ново е добре забравено старо.

Сложих конкретно тази елегия на The Tolkien Ensemble за озвучаване, защото и нейният текст, както и моят, са пряко повлияни от едни и същи древни образци.

Out of doubt, out of dark, to the day's rising
he rode singing in the sun, sword unsheathing.
Hope he rekindled, and in hope ended;
over death, over dread, over doom lifted
out of loss, out of life, unto long glory.